Парламентът: Последната въглищна ТЕЦ у нас ще спре на 31 декември 2038 г., кои ще са преди това остава неясно

Със 120 гласа „за“, 46 „против“ и един „въздържал се“, парламентът подкрепи Пътната карта за климатична неутралност на Република България, актуализирана от Министерски съвет. Преди това тя бе бурно обсъждата между протестиращи, правителство и депутати на среща на 4 октомври 2023 г. Така подписаното тогава споразумение между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор “Енергетика", сключено на 3 октомври 2023 г., бе официализирано.

В решението е посочено още, че Народното събрание приема Пътната карта за климатична неутралност на Република България, съгласно която електрическа енергия от въглища се произвежда без ограничение поне до 31 декември 2038 г., като крайна дата, предаде БТА.

От правителството уточняват, че от пътната карта отпадат посочените преди това междинни стойности на енергийните мощности за преработка на въглища, съответно за 2026 г., 2030 г. и 2035 г. Те ще бъдат прецизирани в хода на предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост, както предполага и решението на Народното събрание от 12 януари т. г.

На извънредно заседание по-рано в петък парламентарната Комисия по енергетиката прие Проект на решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България. Тя е актуализирана от Министерския съвет във връзка със споразумението между премиера, депутати и синдикати в сектор енергетика.

Комисията прие в актуализираната пътна карта да се посочва изрично, че електрическа енергия от въглища ще се произвежда поне до 31 декември 2038 г.

Драгомир Стойнев от парламентарната група (ПГ) на "БСП за България" каза, че тази дата не трябва да присъства, а след 2038 г. въглищните централи да работят на пазарен принцип.

Искра Михайлова от ПГ на "Възраждане" изтъкна, че трябва да бъде записано, че електроенергия от въглища трябва да се произвежда без ограничение поне до 2038 г., което впоследствие се прие.

Павлета Митова от ПГ на "Има такъв народ" каза, че минимум до 2038 г. трябва да се произвежда до електрическа енергия от въглищни централи, а в проекторешението пише, че въглищните мощности ще се затварят до тази година. От управляващите обаче отговориха, че това е било записано в първоначалния проект на решение, а не в актуализирания.

Рамадан Аталай от ПГ на ДПС също предложи да се запише, че електрическа енергия от въглища ще се произвежда поне до 2038 г., което се прие.

Венко Сабрутев от ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България" изтъкна, че пазарът трябва да определи кой да работи и кой - не. Целта на проекторешението е да се даде възможност поне до 2038 г. пазарът да определи кой да работи. "Ние нямаме намерение да затваряме мощности", изтъкна Сабрутев.

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) в България Пламен Димитров обърна внимание, че двата синдиката са били против първоначалния вариант на пътната карта. Според него актуализираната пътна карта е втората стъпка от постигнатото споразумение. Той изтъкна, че в настоящия вариант на пътната карта няма ангажименти за затваряне на въглищни централи до 2038 г. Пламен Димитров предложи да се възложи на Министерски съвет да приведе териториалните планове за справедлив преход в съответствие с актуализираната пътната карта и решението на Народното събрание от 4 октомври, в което се прие споразумението със синдикатите. Това предложение обаче не беше припознато от депутатите. 

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов попита дали датата на спирането на въглищните централи е 1 януари 2038 г. или 31 декември 2038 г. По този повод депутатите гласуваха и приеха със 17 гласа "за" и "3" против" електрическа от въглища да се произвежда поне до 31 декември 2038 г.