Световните цени на храните без практически променени през септември

На годишна база, спрямо септември 2022 г., те са по-ниски с 10,7%, а спрямо рекорда от март 2022 г. – са се понижили с 24%, сочат данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Икономика / Свят , Финанси
Георги Вулов
1030
article picture alt description

Снимка: Световна организация по прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Световните цени на храните през септември остават практически непроменени спрямо август, а индексът им възлиза на 121,5 пункта. Спрямо септември миналата година, обаче, те са по-ниски с 10,7%, а спрямо рекорда от март 2022 г. - с 24%, съобщава на сайта си Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Още по темата

Индексът на цените на зърното се повишава с 1% спрямо август, но е с 14,6% по-нисък от септември миналата година. Основен фактор за увеличението е увеличението на световните цени на фуражното зърно, което възлиза на 5,3%. През септември, след седем месеца на спад, световните цени на царевицата се покачват със 7%.

Световните цени на пшеницата, обаче, продължиха да се понижават - с 1,6% спрямо предходния месец, което беше улеснено от наличието на огромните резерви в Русия, обясниха експерти.

Индексът на цените на растителните масла през септември се понижава с 3,9% спрямо август. Спадът му продължава втори пореден месец. Това се дължи на спада на световните цени на палмово, слънчогледово, соево и рапично масло.

Индексът на цените на млечните продукти се понижи с 2,3% през миналия месец. Спадът е за девети пореден месец. На годишна база спадът е 23,9%. Цените намаляват основно поради „бавното търсене на внос по спот договори и договори с кратки срокове за доставка на фона на наличието на значителни резерви във водещи производствени региони“, се обяснява в прегледа.

Индексът на цените на месото спада с 1% на месечна база. Тази тенденция продължава вече трети пореден месец. Спрямо септември миналата година цените са намалели с 5%.

„Световните цени на свинското месо паднаха поради ниското търсене на внос от основните страни вносители, особено Китай, и на фона на значителното експортно предлагане в света. Световните цени на птичето месо също паднаха значително поради значителни обеми доставки от света водещи доставчици, особено Бразилия.Въпреки наличието на стабилно търсене на внос от Китай и Близкия изток, макар и с по-бавни темпове, но за пети пореден месец, световните цени на агнешкото продължават да се понижават, което се дължи на значителен обем на експортните доставки от Австралия. Световните цени на говеждото месо, напротив, се увеличиха дори на фона на високото експортно предлагане от Бразилия и Австралия", обобщават от FAO.

Индексът на цените на захарта през септември спрямо август нараства с 9,8%. Растежът продължава за втори пореден месец, като темпът на растеж достига най-високото си ниво от ноември 2010 г. „Този ​​скок на цените се дължи основно на нарастващите опасения относно недостига на предлагане на световните пазари през сезон 2023-2024 г.", обяснява докладът. „Тази тенденция е свързана с предварителните прогнози, показващи спад в производството във водещите страни производителки на захар. главно в Тайланд и Индия“.

Прогнозата на FAO за зърнените култури

FAO повиши прогнозата си за глобалното производство на зърнени култури през 2023 г. до 2819 милиона тона, което е с 0,9 процента повече от миналата година. Основната причина за това увеличение бяха нови, по-оптимистични от преди, оценки на реколтата в Руската федерация и Украйна на фона на продължаващите благоприятни метеорологични условия, компенсиращи значително намаляване на прогнозата за производството в Канада, свързано с продължителна суша в ключови провинции за производство.

Според новото обобщение на предлагането и търсенето на зърнени култури на FAO, световното производство на пшеница е 785 милиона тона, производството на груби зърна е 1,511 милиона тона, което е с 2,7 процента повече от 2022 г., а световното производство на ориз се прогнозира на 523,1 милиона тона.

Въпреки низходящата ревизия от септември, световното потребление на зърнени култури през 2023–2024 г. се оценява на 2804 милиона тона, което е с 0,8% повече от 2022–2023 г., водено от очакваните увеличения на хранителните доставки.потреблението на пшеница и намаленото използване на пшеница за фуражни цели, докато глобалният ориз потреблението се прогнозира на 520,5 милиона тона, което предполага втори пореден сезон на нулев или отрицателен ръст на потреблението на фона на по-нататъшен спад в употребата на ориз за нехранителни цели, което се очаква да компенсира увеличаването на потреблението на храни, свързано с нарастването на населението.

Глобалните запаси от зърно в края на сезон 2024 се очаква да бъдат 884 милиона тона, с 3,0 процента по-високи от началното ниво на сезона, което е рекордно високо ниво. Като се има предвид преразглеждането нагоре към нивата на запасите в края на сезона от този месец, съчетано с понижението на прогнозите за потреблението, съотношението запаси към потребление на зърнени култури за сезон 2023-24 се очаква да бъде 30,8 процента.

Текущата прогноза на FAO за глобалната търговия със зърно през 2023-24 г. е непроменена спрямо миналия месец на около 466 милиона тона, което е спад от 1,7 процента спрямо 2022-23 г.

Индексът на цените на храните на ФАО е среднопретеглена стойност, която проследява динамиката на международните цени за пет основни групи хранителни стоки.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща