Да се ревизира предложението за геотермалната енергия в Плана за възстановяване, предлагат специалисти

Да се ревизира предложението за геотермалната енергия в Плана за възстановяване, предлага инж. Величко Величков, изпълнителен директор на Българската асоциация по подземни води. Още при обсъждането на Плана ние изразихме убеждението, че идеята за големи геотермални централи и проекти е трудно реализуема, допълни той. Ако проектът остане в същия вариант, има опасност да не се реализира и да се разпределят средства неефективно, коментира още изпълнителният директор на Българската асоциация по подземни води.

Какво предвижда проектът?

Проектът е включен в частта декарбонизация на икономиката и предвижда инвестиция от 175 млн. евро. Основната инвестиция разработване на пилотен проект за оползотворяване на геотермална енергия. Предварителните проучвания и научни изследвания предвиждат максимална мощност на централата за производство на електричество до  30 MW електрическа и до  65 MW топлинна енергия. Пилотния проект на централа за комбинирано производство на електричество и топлина ще бъде разработен на основата на анализ след проучване на поречието на река Струма, Софийско поле и гр. Сапарева Баня, гр. Пазарджик и гр. Пловдив, поречието на р. Ерма, регионите около гр. Враца и гр. Ловеч, региона около гр. Варна.

По план проектът ще се изпълнява от главен изпълнител, който вече трябваше да бъде избран. Първият етап на процедурата по избор на изпълнител, който ще извършва всички дейности по управление и координация по проекта е оценен на близо 7 млн. евро. Проектът предвижда също изграждане на лаборатория за развойна и приложна изследователска дейност към Технически Университет – София или Минно-геоложки университет – София за геотермални изследвания и обучения по комбинирани системи за оползотворяване на геотермална енергия.

Страната ни няма потенциал за дълбоки сондажи за геотермална енергия, казват инженери

За дълбоки сондажи у нас страната ни няма потенциал, досегашните проучвания сочат, че да извличаш енергия за ток не е рентабилно, посочи още инж. Величков. Ние не сме нито Турция, нито Исландия, които имат много дълбоки и високотемпературни сондажи, но те имат и голяма сеизмична активност.

Това, което настояваме ние с Българския съюз по балнеология и спа туризъм е целенасочено във всяка община да се изследва геоложкия потенциал и където е необходимо да се инвестира и да се направят сондажи. Преди години работеше геотермална централа с Долни Дъбник, но отдавна я няма, ако беше рентабилно щеше още да съществува, коментира инж. Величков. Геотермални сондажи са възможни, но на малко места в България, където водата е с висока температура, за да се отнема и използва за отопление. Например в Равно поле до София температурата е 56-60 градуса по Целзий. В София потенциалът за развитие на геотермална енергия може да кажем, че е развит частично, но голяма част от съоръженията за унищожени. В Казичене има единствено едно разрешително за басейн и е подадено друго заявление за инвестиционно намерение за по-голям проект, но останалият потенциал не се използва.

В Северна България също има няколко сондажа, които са в Полски Тръмбеж, Обединение и Белене. В същото време Варна има голям потенциал за използване на водата за отопление не за целия град, но за отделни сгради, подчерта инж. Величков. Той посочи конкретен пример със сондаж номер Р-209, който  отоплява жилищен комплекс като поне още 5-10 сондажа могат да се използват за геотермална енергия. 

Да се инвестира в по-сериозни проучвания за потенциала на общините с минерални води

Може да кажем, че е необходимо да се инвестира в по-сериозно проучване на потенциала по общини и той да се използва ефективно вместо да се подценява и унищожава както правим към момента. Инж. Величко Величков сподели, че в някои райони има частични проблеми със собствеността и с невъзможността на собствениците да инвестират. Подобна е ситуацията във Вършец, където едната баня работи, но другата не, защото специализираната болница по рехабилитация е собственик, но няма възможност да финансира обновяването на още една баня. Друг проблем е свързан с неизяснена собственост. В Сливен пък от десетилетие например банята не работи, а общината не намира правилната схема, твърди, че собствеността на банята е на няколко души и няма как общината да я използва, вариант е изкупуването на терените и имота.

Проблемът е много по-голям, защото за подземните води са отговорни много институции, които не се грижат и прехвърлят отговорността една върху друга, смята инж. Величко Величков. Вместо да се инвестира в мащабен и труден за управление проект, може да се изследва потенциала в общините, в които има минерални води, твърди инеженерът.

Геотермалната енергия е местен ресурс, който може да задоволи 12,5% от потреблението на електрическа енергия в ЕС, коментират учените.

Геотермалната енергия е местен ресурс, който има потенциала да осигури базова електрическа и топлинна / охладителна енергия при ефективни оперативни разходи. Тя е възобновяем ресурс с нулеви парникови емисии. Тези основни характеристики поставят геотермалната енергия в центъра на съвременната визия на Европейския съюз за чиста икономика. Въпреки това, при геотермалната енергия винаги съществува геоложки риск – инвестициите в проучвания невинаги имат за резултат работещ проект. Затова въвеждането ѝ в енергийния микс на държавите и ежедневието на хората се нуждае от специфична нормативна рамка и подкрепа, коментира Павлин Стоянов, ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Националния план енергетика и климат в анализ за climateka.bg.

Постоянната температурата на земята точно под нас (от 2 до 250 м. дълбочина) е 10 – 15°C. Според справка с Българската асоциация за геотермална енергия (БАГЕ), в дълбочина температурата се повишава от около 25°C до повече от 100°C на километър. Това означава, че температурата може да надхвърли 200 – 250°C в части от страната на дълбочина между 4 и 5 км. Прокарването на сондажи до такава дълбочина е стандартна, макар и скъпа и високотехнологична практика в наши дни.

Европейската комисия (ЕК) оценява, че 50% от цялата енергия, консумирана в Европейския съюз (ЕС), се използва за отопление и охлаждане, като над 70% от нея все още идва от изкопаеми горива. Активното навлизане на термопомпите в потреблението на енергия дo 2030 г. ще намали общото потребление на природен газ с най-малко 21 млрд. м3, като това ще допринесе за намаляване на дисбалансите и нуждата от сезонни мощности за съхранение на природен газ. Изследване на Международната агенция по енергетика (IEA) предвижда, че до 2030 г. ще бъдат инсталирани повече от 30 млн. термопомпи спрямо 2020 година.

В Европа много страни имат стимули за използване на домашни геотермални източници -термопомпи

Но много в страни в Европа подпомагат изграждането на собствени системи за отопление за потребителите. Индивидуалното използване на геотермална енергия означава най-вече оборудване на плитки системи, които отвеждат топлината от земята директно при потребителя с цел отопление или охлаждане. Геотермалните инсталации са собственост на самите потребители или на група от тях, разположени в съседство. В тези случаи става въпрос най-често за термопомпи. Подобни инсталации са подходящи за всеки частен дом, жилищен блок или търговски и индустриални помещения. Нискотемпературната и среднотемпературната геотермална енергия може да се използва директно от собствени инсталации и в земеделието, в отглеждането на аквакултури и дори в някои индустриални процеси.

В много държави, геотермалните ресурси, разположени на малка дълбочина (между 10 и 250 м.) обикновено не достигат до високи температури и са предоставени на потребителите за свободно ползване. Това означава ползване без такси, без излишни лицензии и разрешения от компетентните органи. Собственикът на имота на практика има изключителни права да ползва такива ресурси. Например във Франция – дейности на дълбочина под 10 м. са изключени от обхвата на основната регулация – минния кодекс; плитка геотермия (дълбочина под 200 м., инсталирана мощност по-малко от 500kW, температура по-малко от 25°C) може да се експлоатира от собствениците на имотите със специална уведомителна система – с декларации.

В Полша са избрали температурна граница от 20°C. Води с по-висока температура се третират като минерал и експлоатацията им с цел извличане на геотермалния ресурс се осъществява чрез лицензионни режими по местния минен закон. При затворени системи, използващи води до тази температура, не се изискват разрешения нито за минерали, нито за ползване на водите.

В Унгария не се дължат такси за ползване на геотермални ресурси до 30°C.

Какво е индустриално приложение на геотермалната енергия?

Източник: Pixabay. Скорошни енергийни модели на ЕК показват, че в определени сценарии производството на електрическа енергия от геотермални източници в ЕС може да достигне 540 TWh на година през 2050 г. 

То се простира от средно дълбоки до дълбоки ресурси, и от среднотемпературни до високотемпературни източници. Това включва изграждане или надграждане и модернизация на централни топлофикации, индустриални процеси, както и производство на електрическа енергия.

Скорошни енергийни модели на ЕК показват, че в определени сценарии производството на електрическа енергия от геотермални източници в ЕС може да достигне 540 TWh на година през 2050 г. С други думи, геотермалната енергия може да задоволи 12,5% от потреблението на електрическа енергия в ЕС и съседните държави, ако се експлоатира около 20% от наличния геотермален технически потенциал.

Тя може да изпълнява функциите на базова енергия, за разлика от другите възобновяеми източници геотермалните системи са постоянно работещи мощности. Това ги отличава от вятърни, слънчеви и дори хидросистеми за производство на възобновяема енергия, които зависят от множество метеорологични и природни променливи. Именно затова се изтъква ролята на геотермалната енергия по отношение на енергийната сигурност.

Глобалният пазар на геотермална енергия е оценен на 55,8 милиарда щатски долара през 2022 г. и се предвижда да нараства с 5% на годишна база през периода 2023 – 2033 година.

У нас потенциалът на геотермалната енергия е вече признат, но все още има два основни пропуска

Сградният фонд се оценява като източник на 38% от парниковите емисии в света. Затова в европейските регулации се обръща особено внимание на енергийната ефективност на сградите. И в момента Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) изисква при изграждане на нови или реконструкция на съществуващи сгради да се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. В тези случаи най-малко 15% от общото количество топлинна енергия и енергия за охлаждане, необходима на сградата, трябва да бъде произведена от възобновяеми източници. Законът изброява, че това може да се постигне чрез въвеждане на централизирано отопление, което използва геотермална енергия, чрез термопомпи и геотермални системи, и други. Потенциалът на геотермалната енергия е признат в българското законодателство, но все още има два основни пропуска, коментира Павлин Стоянов.

Първият е, че ЗЕВИ не поставя категорично задължение, а оставя вратичка – да се въвеждат ВЕИ инсталации за охлаждане и отопление, само “когато това е технически възможно и икономически целесъобразно”. Ако държавническата воля е да се постигат високи нива на енергийна ефективност на сградите обаче, условието трябва да е логически обраното – да се въвеждат ВЕИ инсталации винаги, освен ако не се докаже технически, че това е невъзможно или “икономически нецелесъобразно”. Вторият съществен пропуск е, че липсата на всеобхватна регулаторна рамка за използването на геотермална енергия възпира голяма част от инвеститорите и потребителите да въведат подобни системи.

Екологичните предимства на геотермалната енергия не се изчерпват с енергийната ефективност на сградите. Производството на електрическа и топлинна енергия може да бъде с нулеви емисии. Европейската комисия изтъква и потенциала за съхранение на енергия и въглероден диоксид в някои геотермални резервоари.

Редно е да изтъкнем и рисковете за околната среда при разработване на такива проекти. Те се увеличават най-вече при дълбоките геотермални системи. Тогава съществуват всички обичайни геоложки рискове от сондиране.

Потенциалът на България трябва да бъде проучен в повече дълбочина, има проучвания, но информацията от тях не се използва ефективно.

Според специалистите – геолози от Българската асоциация по геотермална енергия (БАГЕ), които Павлин Стоянов цитира, при сегашните несистематизирани и непълни данни, може да се рамкира един начален доказан потенциал.

• България има възможност за 5 000 MWh за директно лично ползване за отопление и охлаждане (напр. едно домакинство използва между 5 и 30 MWh топлина годишно);
• 3 000 MWh за използване в централни системи за отопление и охлаждане (напр. топлинната мощност на топлофикация София е над 3 000 MW);
• 250 – 300 MWh за производство на електрическа енергия при използване на дълбоките ресурси (напр. блок 7 на ТЕЦ Марица Изток 2, модернизиран през 2014 г., е 232 MW).

При извършване на по-сериозни геоложки проучвания, реалният потенциал в България може да се разкрие в пъти повече, смятат специалистите.