Sabah: Три сценария за „Северна и Източна Сирия“
Терминът „Администрация на Северна и Източна Сирия“ се появи за първи път в материал на свързана с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК) медия, перифразираща една от многото промени на позициите на Джеймс Джефри. Специалният пратеник на САЩ за Глобалната коалиция за победа над „Ислямска държава“ изглежда е пресметлива и манипулативна персона; той се съгласява с нещо в Анкара, но, когато се прибере във Вашингтон, започва да добавя нови условия към обещанията си, пише турският проправителствен ежедневник Sabah, цитиран от агенция Фокус.
Например, дългогодишният дипломат заяви, че Съвместния команден център за зоната за сигурност, който се изгражда в Турция, ще бъде „продаваем на хората в Северна Сирия“. ПКК предаде позицията му с тези думи: „Джефри: Ние няма да налагаме нищо, което Администрацията на Северна и Източна Сирия не може да приеме“.
Така че сега имаме дефиниция, която очевидно се използва сред военните и дипломатическите представители на САЩ и сирийските издънки на ПКК, терористите от „Партията на демократическото единство“ (ПДЕ) и „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG): „Администрацията на Северна и Източна Сирия“. Позволете ми честта да съм първият, който ще й постави абревиатурата АСИС. Изглежда, че Държавният департамент и Министерството на отбраната на САЩ ще гарантират, че това образувание ще оцелее след всички американски преструвки, че ще „облекчат опасенията на Турция“. Този термин, използван многократно от бившия пратеник Брет МакГърк, изглежда от своя страна поставя някакъв Новокаин върху болния турски зъб.
Турция, Русия и Иран се опитват да гасят много по-големи пожари в Сирия, но засега може да не успеят да обърнат достатъчно внимание на този абсцес АСИС. Освен това Башар „Убиецът“ Асад може да си внуши идеята, че може да има нещо между него и турската армия. Това е сценарий № 1: Убиване на много птици с едно терористично образувание: създаване на бойна сила срещу Иран, издигане на друг щит след незаконно анексиране на Голанските възвишения към Израел; изпълнение на обещанието за защита на ПДЕ/ОНС в замяна на участието им в борбата срещу „Ислямска държава“.
Ако господин Владимир Путин намери време от мотоциклетната си обиколка на неговата страна и спре клането в Идлиб, спирайки своя обичен Асад, може да бъде организирана конституционна конференция в Женева и евентуално това, което Червеният кръст обяви за гражданска война преди седем години, девет месец, три седмици и три дни, може да спре. Това е сценарий № 2. В този случай мъчението, което преживяват Турция, Ливан и Йордания заради сирийските бежанци, може да свърши. Бежанците най-накрая ще бъдат спасени от мизерията, в която се намират. Някои се страхуват, че Асад може да оцелее при демократична конституция. Ако Конституцията създаде демократично общество, тя може да оцелее при много като Асад. САЩ преживява президента Доналд Тръмп. Нали?
Обикновено третият сценарий са апокалиптичните решения и в Сирия ситуацията може да излезе извън контрол поради развитие извън границите й: А именно в Персийския залив или в Източното Средиземноморие. Броят на играчите е относително по-малък в последния регион, отколкото в първия: Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) са банда щастливи да натискат спусъка войници, но главният аятолах може да реши да докаже, че те са смели помощници на месията, който ще се прояви в истински апокалиптичен хаос, като КСИР, както изглежда си мисли вицепрезидентът на САЩ Май Пенс „Евангелистът“. Двама луди на едно висящо въже е най-опасният трик в цирковете.
Ситуацията в Източното Средиземноморие изглежда по-контролируема. Но трезвеността не е исторически най-силната черта на характера на гърците киприоти. Има твърде много кораби с оръдия в много малък район, а тези оръдия са собственост и се експлоатират от много алчни нефтени и газови компании. Със Сисита, Нетаняхута и Мицотакита има твърде много неизвестни части в уравнението.
В подобна деликатна ситуация, жертвите в Сирия ще бъдат прекалено малко, за да се броят. Кое образувание ще оцелее и кои територии няма да бъдат под окупация, и кои няма да бъдат, е въпрос на предположения.
Това, което е важно, е, че Турция е заета с издигането на щаб за сирийската „зона за сигурност“ с САЩ и това е, защото все още избира да се доверява на Вашингтон.
---------------------------------------
Преводът е на Агенция Фокус, материалът се публикува без редакторска намеса