КНСБ: Сценарият с бързо спиране на въглищни мощности е неприемлив

Сценариите за ускорено извеждане на въглищните централи до 2030 г. не произтичат от поети от българската страна и съгласувани със социалните партньори ангажименти, поради което те са изцяло неприемливи за нас. Това се посочва в становище на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) относно доклад на Комисията за енергиен преход (КЕП) и Пътна карта за климатична неутралност, които ще бъдат представени на заседание на комисията на 4 септември 2023 г. В него се констатира, че сценарият с бързо спиране на въглищни мощности е неприемлив, тъй като съдържа високи рискове за сигурността на доставките, както и поради по-високи разходи и високата социална цена.

От синдиката отново изразяват притеснението си по отношение на плановете за енергиен преход и постепенно изключване на въглищните централи, които са от ключово значение, особено в условията на кризи. Ето и становището на КНСБ:

От името на КНСБ, в качеството ни на членове на Комисия за енергиен преход (КЕП) към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС), отново подчертаваме, че сценариите за ускорено извеждане на въглищните централи до 2030 година не произтичат от поети от българската страна и съгласувани със социалните партньори ангажименти, поради което те са изцяло неприемливи за нас.

Подкрепяме по принцип направения извод за полезността на модела и задълбочеността на прогнозите при разработване на сценариите за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните централи до 2038 г. В тази връзка подкрепяме подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, според който през 2026 г. страната ни ще има „разполагаеми маневрени и базови мощности на въглища (3000 МВт)“, към 2030 г. – 2000 МВт и към 2035 г. – 1000 МВт. Считаме, че тези цели отразяват договореностите с ЕК по Интегрирания план енергетика и климат, за което КНСБ нееднократно е настоявала.

Подкрепяме също оценката за изграждане на нови базови ядрени мощности след намаляване на производството от въглищни блокове. Този подход подчертава  стремежа за запазване на изградената национална инфраструктура и компетентност.

Същевременно оценяваме, че резултатите, представени в Доклада, отразяват текущи оценки и очаквания. Кумулативно различните фактори и оценки пораждат необходимост от представяне на резултатите чрез доверителен диапазон за сигурни доставки, а от там и оценка на необходимите разполагаеми капацитети. В тази връзка подкрепяме подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, но се отнасяме критично към редица аспекти на Доклада:

1.    Подценяване на възможностите за икономически ръст: при моделиране на потреблението се проявява стремеж за обосноваване на ниско крайно потребление у нас на основата на негативна оценка на потенциала за икономически ръст и повишаване на доходите на населението у нас. Считаме, че акцентът следва да е върху спомагащи развитието политики и съпътстващо развитие на инфраструктурата, в разрез с предлаганите оценки за развитие със средноевропейски темпове.

2.    Подценяване на възможни кризи, налагащи осигуряване на национално енергийно производство. През изминалите години бяхме свидетели на ефектите на редица кризи с разнообразен характер, които обаче рефлектираха по различен начин върху националните икономики на страните от ЕС. За нас изводът е, че за запазване и развитие на националната индустриална и социална среда е ключово във всеки момент да имаме резервни енергийни мощности и стратегически резерви. В тази връзка посочваме констатацията от проекта на 10-годишен план на ЕСО за развитие на мрежата от 2023 година: „Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. В някои години се предполага използване на всички налични източници на допълнителни услуги и/или внос на електроенергия за покриване на електрическите товари на системата. Още по-утежнена е ситуацията при съчетанието на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс във ВЕЦ и КЕЦ и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, какъвто бе случаят през януари 2017 г.“

3.    Оптимистични допускания за скоростта при навлизане на нови технологии и иновативни решения за системни услуги: при внимателен прочит на доклада може да се види, че в голямата си част се разчита на бъдещи технологии или на бъдещо подобряване на сегашните характеристики на технологии за съхранение на енергия и балансиране. Този подход е рисков, както поради ограничения финансов ресурс за бързото им развитие, така и поради установените проблеми във веригите на доставки от трети страни. Считаме, че оценките за успешна комбинация на нови ВЕИ с нови технологии за съхранение и балансиране следва да се основават само на доказани, ефективни и на конкурентни цени технологии.

4.    Подчертаната необходимост от увеличени разходи за адаптиране на енергийната инфраструктура към променения микс на производствени  мощности: докладът ясно извежда проблема с необходимите финансови, материални и човешки ресурси за ускорено адаптиране на националната мрежова инфраструктура, както на високо, така и на средно и ниско напражение. Считаме, че оценките за възможен ускорен преход към енергиен микс с висок дял на ВЕИ не оценява адекватно тези предизвикателства.

5.    Повишените изисквания към потребителите за управление на товарите и енергийните доставки: плановете за ускорено въвеждане на ВЕИ прехвърля нови, значителни тежести към крайните потребители, като ги задължава да въвеждат нови системи за управление, контрол на товарите и участие на кратковременни пазари. Извън добрите практики за досъпни мерки за енергийна ефективност тези допълнителни изисквания генерират значителен разход за крайните потребители, който не е оценен като допълнителен обществен ресурс.

6.    Компенсиране на въглища с природен газ: наличието на под-сценарий, при който въглищните централи се заместват от такива на газ, не дискутира в достатъчна степен общите рискове при заместване на национален енергиен ресурс с вносен енергиен ресурс, който е доказано не устойчив във времето. Не се отчита, че предложенията за осигуряване на доставките на електрическа енергия у нас в периоди на недостатъчна национална генерация, отново ще бъдат покривани основно от централи, работещи на природен газ, но в чужбина. Това също е неустойчив модел за сигурна доставка на електрическа енергия, както се изисква, съгласно закона за енергетиката.

7.    Категорично възразяваме срещу внушението, че „в пряко взаимодействие със синдикалните организации са предвидени набор от мерки, които включват повишаване на квалификацията и насърчаване на дейности свързани с кръговата икономика“. Припомняме, че КНСБ предложи проект за картографиране на уменията на работниците и служителите, свързан с териториалните планове за справедлив преход във въглищните региони.

Посочените недостатъци на оценките в Доклада можеха да бъдат ограничени, ако оптималният сценарий за плавен преход включваше доверителен диапазон за възможно натоварване на мащностите и съответно да дава реалистична оценка за необходимите резервни капацитети.

При положение, че се представя един резултат, към който се привързват индикатори за развитие по национални планове, считаме че Докладът може да се вземе единствено за информация.

За да бъде подобрен проектът на Доклада на КЕП, предлагаме да се включат следните изводи и препоръки:

1.    Сценарият с бързо спиране на въглищни мощности е неприемлив, тъй като съдържа високи рискове за сигурността на доставките, както и поради по-високи разходи и високата социална цена.

2.    Сценарият с плавно ограничаване на производството на електрическа енергия от въглища следва да се изведе като водещ в енергийната политика на страната, при което:

-      Следва да се осигури наличен на резервиращи капацитети на въглища в целия период до 2038 г., особенно с оглед възможните от забавяне на сроковете на влизане в експлоатация на нови базови ядрени мощности след 2035 година;

-      Следва да се планира процесът на напускане на въгледобивните участъци по начин, който не допуска отрицателно екологично въздействие;

-      Следва да се обвързва процесът на намаляване на производствените дейности с процесите на нови индустриални дейности и изпреварващоо създаване на алтернативна заетост.

Аспектите на плавния енергиен преход, както са изведени в Пътната карта, следва да се зададат в ИНПЕК, където да бъдат развити в детайли за следващия 10-годишен период и да служат за база за планиране на производствената и инвестиционна дейност на енергийните дружества у нас.