ТАСС: Непослушният съюзник на Вашингтон. Макрон приема Путин в Брегансон

Президентът на Русия Владимир Путин ще проведе среща с френския си колега Еманюел Макрон в неговата резиденция форт Брегансон. В дневния ред за преговорите са Иран, Украйна, Сирия, търговската война между САЩ и Китай. На руския лидер му предстои да провери, дали е права френската преса, която счита, че Париж се готви за предпазливо сближаване с Москва, пише ТАСС в превю на срещата, представено без редакторска намеса.

Изкуството на реверанса

За новия обрат във външнополитическата линия на Елисейския дворец се заговори след 11 юни, когато президентът отправи покана на Владимир Путин да посети Франция. Държавният глава на Петата република обяви желанието си за диалог с Русия „без наивност“, но и „без да се затварят врати“. Като дата за срещата назначиха 19 август: френският лидер изрази желание да говори с Путин преди една седмица по-късно да отиде на срещата на върха на Г-7 в Биариц.

Срещата именно в този момент се обяснява с логиката на дипломатическите игри. Въпреки че съдържанието на преговорите лице в лице не се разкрива пред широката общественост, известно е, че мненията на Русия и Франция са близки по отношение на ядрената сделка с Иран и търговската война на САЩ с Китай. Приемайки Путин преди срещата с Тръмп, Макрон изпраща сигнал до американския президент: Париж не е съгласен с Вашингтон за всичко и точно по тези въпроси.

За да придаде тежест на този сигнал, Макрон отрано демонстрира потенциала за сближаване с Кремъл. При председателството на Франция руската делегация бе върната в състава на парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) през юни тази година. Тогава руският премиер Дмитрий Медведев прие ференския си колега Едуар Филип, а Макрон даде съгласието си да отиде в Русия на празненствата по повод 75-тата годишнина от Победата във Втората световна война. И още веднъж покани Путин: на Форума на мира на 11 ноември, който трябва да се състои в Париж.

Привличането на Атлантика

В навечерието на срещата на двамата президенти руско-френските отношения изглеждат по-силни от преди, но тесните връзки между Петата република и САЩ пречат на развитието им. От 2009 г. Франция е част от военното командване на НАТО, докато самостоятелно продължава антитерористичните операции в Африка. На Париж му трябва американска разузнавателна информация за провеждането им. Продължителният ангажимент със Съединените щати доведе до укрепване на приятелското лоби във Вашингтон сред военните.

По същия начин ориентиран към САЩ е и големият бизнес. Франция е водещ търговски партньор на Америка, който изнася повече стоки зад океана, отколкото внася. Това положение се обяснява с изгодните за Париж търговски правила. Запазването на добрите отношения с Вашингтон (и ниските мита) зависи от политическата воля на американците и е много изгодно за френските бизнесмени.

Но с появата на политическия небосклон на президента Доналд Тръмп се разколеба и взаимното разбирателство, което изглеждаше неразрушимо. Докато Вашингтон разваля отношенията с основните си съюзници, заплашвайки ги с търговски войни, значението на Москва като външнополитически партньор за Париж нараства.

Факторът Тръмп

Динамиката на отношенията между Макрон и Путин носи явен отпечатък от скорошните американско-френски възходи и падения. Колкото по-малко ласкателно президентите на САЩ и Франция говорят един за друг, толкова по-приятелски е настроерн Париж към Москва и обратното.
През 2017 г., когато Макрон и Путин се срещнаха за първи път, връзката им започна от ниска точка. По това време френският елит се опита да установи сътрудничество с Доналд Тръмп, а руският вектор не изглеждаше за Париж като приоритет. На съвместна пресконференция във Версай президентът Макрон си позволи да бъде изключително неодобрителен за руските медии, работещи във Франция. Кремъл не забави реакцията: френските журналисти не бяха поканени на пресконференцията на Путин по време на икономическия форум в Санкт Петербург 2017 г.

Търговските войни, които започнаха през 2018 г., позволиха на Москва и Париж да направят крачка една към друга. На фона на решението на американците да наложат мита върху европейската стомана и алуминий, Макрон за първи път посети Русия. И двете страни имаха причина за сближаване, допълнително укрепена, когато Вашингтон се оттегли от ядрената сделка с Иран. Москва и Париж осъдиха това решение еднакво.

През 2019 г. тенденцията към влошаване на отношенията между Франция и Съединените щати продължи. През юли президентът Тръмп говори за „глупостта“ на Макрон, с чието съгласие Париж наложи допълнителни данъци на американските ИТ гиганти. През август американският лидер си позволи пореден залп: той обвини Париж, че се опитва да узурпира правото на преговори с Иран. Във Франция отговориха на американците, че водят диалог, както сметнат за добре и с когото смятат за добре.

Решението на Макрон да дойде в Русия на посещение на 9 май 2020 г. може да се разглежда в контекста на търканията между САЩ и Франция. В крайна сметка САЩ отдавна не изпращат свои представители на парада. Преди обаче, през 2010 и 2015 г., френските лидери не отиваха на парадите. При Макрон ситуацията обещава да се промени.

Очи в очи

Освен американската връзка, в преговорите между Путин и Макрон има и европейски контекст. На фона на политическото отслабване на германския канцлер Ангела Меркел, френският президент сериозно претендира за статута на неформален лидер на Европейския съюз.
Директорът на френско-руската търговско-промишлена палата Павел Шински вижда в това шанс за сближаване между Европа и Русия, към което Меркел е откровено против. „Може би, в тази ситуация ще бъде намерена възможност за излизане от безизходицата и Макрон ще успее едностранно да предложи някакво смекчение на санкционния режим“, надява се Шински.

Според експерта обаче си струва да се разчита на прагматизма на френския президент. „Можем да кажем, че по отношение на Русия, Макрон се държи като личност без установен подход, но и без предразсъдъци. Поне в този смисъл е по-добър от предшественика си Франсоа Оланд, у когото изначално имаше силни предразсъдъци по отношение към съветското и руското. Оттогава ситуацията стана относително по-благоприятна“, заключава експертът.