Доларът се понижава умерено спрямо повечето основни валути

Щатският долар показва умерен спад спрямо еврото, паунда и повечето световни валути в понеделник сутринта, поскъпва към японската йена. Инвеститорите оценяват речите на ръководителите на водещите световни централни банки от края на миналата седмица по време на годишния форум на Федералния резерв на САЩ (Фед) в Джаксън Хоул.

Новината е, че Фед не е приключил борбата с високата инфлация и може, ако е необходимо, да повиши отново лихвите. Това каза президентът на Фед Джером Пауъл. „Ние сме готови да повишим ставката още по-високо, ако е необходимо, и възнамеряваме да поддържаме рестриктивна парична политика, докато има увереност, че инфлацията се движи стабилно надолу към нашата цел“, обясни той.

В същото време президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард каза, че регулаторът на еврозоната ще повиши лихвените проценти до необходимото ниво и ще ги задържи толкова дълго, колкото е необходимо, за да върне инфлацията обратно до целта от 2% на ЕЦБ.

Лагард не направи прогноза за промяната на лихвите на предстоящата среща през септември, но отбеляза, че това решение ще зависи от три фактора - прогнозата за инфлацията, темпът на растеж на потребителските цени без горивата и храните, както и колко силно е влиянието на монетарното затягане върху реалната икономика.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни световни валути, се понижава по време на търговията с 0.09%, а по-широкият WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, е надолу с 0.04%*.

Инвеститорите очакват повече икономически данни тази седмица, включително месечния отчет за работните места, индекса на потребителските цени и PMI индекса за индустриалното производството в САЩ.

Двойката евро/долар се търгува за 1.0800 долара в понеделник в сравнение с 1.0796 долара при затварянето на предишната сесия, което е повишение с 0.03%. Общата валута се задържа на границата от 1.08 долара, което е близо до най-ниското ниво от средата на юни, след като президентът на ЕЦБ обяви, че още през септември рагулаторат може да повиши лихвите, ако е необходимо. В същото време слабите икономически данни от Европа повишиха очакванията, че ЕЦБ може скоро да спре повишаването на лихвените проценти. През август германският бизнес кримат претърпя четвърто поредно отслабване до най-ниското му ниво на доверие за период от 10 месеца. Освен това, се появи потвърждение, че най-голямата икономика в Европа е изпаднала в застой през второто тримесечие след рецесия през зимните месеци.

Британският паунд се повиши спрямо долара с 0.2% и се търгува за 1.2603 долара спрямо 1.2579 долара миналия петък.

Стойността на зелените пари спрямо японската йена се повиши с 0.08% до 146.57 йени спрямо 146.45 йени през последната сесия.

Японската йена отслабна над прага от 146 за долар, достигайки най-уязвимото си ниво от ноември 2022 г., тъй като инвеститорите се насочиха към долара след съобщението на председателя на Фед Джером Пауъл за готовността на централната банка на САЩ да използва допълнителни повишения на лихвените проценти в отговор на инфлацията. Обезценяването на японската валута също беше повлияно от разширяването на доходността на държавните облигации, водени от очакването, че Централната банка на Япония ще поддържа своята изключително слаба парична политика през 2024 г., въпреки тенденцията по света за засилено затягане на паричната политика.

Далорът се повиши и спрямо офшорния китайски юан (извън континентален Китай) с 0.16% до 7.3029 юана за долар. Пазарните участници оценяваха новите мерки на Китай за подобряване на неговите капиталови пазари, като същевременно отчитаха нарастващите опасения за китайската икономика след сигналите на Фед да продължи да повишава лихвите. Освен това, повишената икономическа несигурност и задълбочаващата се криза в сектора на имотите в Китай, както и разширяващата се разлика на лихвените проценти допълнително натежаха върху юана.

Стоковите валути се възползваха от временното отслабване на американския долар. Австралийският и новозеландските долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се повишиха съответно с 0.09% до 0.6405 американски долара за един „австралиец“ и с 0.05% до 0.5901 щатски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола, канадският долар и норвежката крона се повишиха съответно с 0.03% до 1.3601 канадски долара за един американски и с 0.25% до 10.7322 норвежки крони за един американски долар. На стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 септември поскъпна с 0.44% до 80.18 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 август на борсата в Лондон (ICE Futures) с доставка до 31 август нарасна с 0.27% до 84.71 долара за барел.

*Валутните курсове са актуални към 12:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.