Законът за намаляване на инфлацията може да доведе до голяма криза в доставките на метали

Икономика / Анализи / Интервюта , Индустрия на фокус
Георги Велев
843
article picture alt description

Източник: needpix.com

Наближава моментът в който светът ще усети недостига на метали – това е послание, което звучи от поне една година както от мениджъри, така и от анализатори в добива и търговията със суровини. Изглежда обаче, че не е чуто нито в ЕС или Съединените щати.

И двата континента залагат много на споменатия преход. И са наясно, че е невъзможно без много повече метали и минерали, отколкото се използват в момента в световен мащаб. Също така ЕС и САЩ се стремят да осигурят тези метали и минерали чрез стесняване на набора от налични източници чрез това, което в политическите кръгове се нарича подкрепа на приятели (friend-shoring, англ. бел. ред.). Това коментира специализираното издание Oilprice.

Ситуацията е особено остра в Съединените щати, където Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира истинска надпревара за осигуряване на суровини за преход към вятърна, слънчева енергия, електромобили и зелен водород. С няколкостотин милиарда субсидии, миньорите ще са щастливи да се задължат да добиват суровини. До определен момент.

В скорошен доклад S&P Global установи, че минната индустрия ще се сблъска със „значителни предизвикателства“ при осигуряването на металите, необходими за прехода към декарбонизация на икономиката.

В доклада се отбелязват фактори като клаузата относно friend-shoring, което означава снабдяване с метали от партньорски, приятелски държави за свободна търговия със САЩ или в рамките на самите Щати, като същевременно се забраняват метали от Русия, Китай, Иран и други „чуждестранни субекти, предизвикващи безпокойство“. И това ще се случва още през 2025 г.

Тази уговорка основно прави вече съществуващия проблем с недостига на доставки още по-сериозен. Съединените щати със сигурност имат партньори за свободна търговия, които биха могли да използват, за да доставят например мед или литий. Въпреки това, местният добив, който е широко възприеман като възможно най-сигурния източник на доставки, е възпрепятстван от екологичните разпоредби.

„Енергийният преход наистина засилва натиска върху доставките на минерали и Законът за намаляване на инфлацията добавя много към тези предизвикателства“, обяснява пред агенция Ройтерс заместник-председателят на S&P Global Даниел Йергин в коментари за доклада им.

Междувременно администрацията на Байдън наскоро прекрати проект за добив на мед и никел в зародиш, като отмени разрешението му. Причината: „разрешителното не отговаряше на стандартите за качество на водата, определени от суверенно племе надолу по течението, групата Fond du Lac от езерото Superior Chippewa.“

Година по-рано, преди IRA да бъде приета, администрацията също прекрати проект за добив на мед, никел и кобалт. Този път Министерството на вътрешните работи се позова на загриженост относно защитена зона в близост до мината и отхвърли въпросната зона за миннодобивни дейности за 20 години.

Литиева мина в щата Невада, междувременно беше отложена поради масивна опозиция на еколозите. Активистите твърдяха, че мината ще навреди на рядък вид елда и настояха видовете да бъдат вписани като застрашени, което администрацията се съгласи да направи.

Тогава изглежда, че администрацията на Байдън се опитва да улесни местното производство на метали с едната ръка, докато с другата го съкращава на всеки ъгъл. Това означава почти изключителна зависимост от вноса, а това никога не е добра идея.

Разбира се, нации партньори и съюзници като Канада и Австралия е малко вероятно да променят геополитическите си приоритети по начин, който би ги настроил срещу САЩ, но някои от най-големите производители на ключови преходни метали и минерали са съвсем друг въпрос.

Индонезия например преди време предложи създаването на еквивалент на ОПЕК за преходните метали. С други думи, най-големият производител на никел в света сигнализира, че би искал да има по-голямо влияние върху цената на преходния метал, както и на кобалта и мангана, които Индонезия също произвежда в значителни обеми.

Между другото, докладът на S&P Global специално споменава никела и кобалта като застрашени от недостиг на доставки в близко бъдеще. Освен Индонезия, други значими производители на никел, за съжаление на САЩ, включват Китай и Русия. За щастие списъкът с топ 10 също включва Канада и Австралия.

Въпреки това доставките на метали и минерали, критични за прехода, остават силно несигурни, дори в най-приятелските юрисдикции на САЩ. Поради строгите екологични разпоредби от вида, който самите САЩ прилагат у дома. И тъй като отварянето на нова мина отнема не само пари - които могат да бъдат предоставени с подкрепата на IRA - но и време.

Докладът на S&P Global, подобно на много други преди него, предполага, че правителствената подкрепа, включително пряката финансова помощ под формата на субсидии, ще стимулира голямо търсене на метали и минерали. Всъщност ще има толкова голямо търсене, че доставчиците ще бъдат физически неспособни да реагират навреме.

По-рано тази година McKinsey изчисли дупката между търсенето и предлагането на 10-20% за никела до 2030 г. и цели 70% за редкоземния метал, наречен диспрозий, който се използва в електрическите двигатели. Всичко това е  заради бързината за електрифициране и по-ниски емисии.

С други думи, онези, които започват бързо прехода с масивни пакети от субсидии, по същество обричат същия този преход, като създават нива на търсене, които нямат реалистичен начин да посрещнати.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща