VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на ЕС през юли са се понижили с 6%, а тези за газ – с 18 на сто спрямо година по-рано

Отпадането на мерките за подкрепа от страна на националните правителства е довело до повишаване на цената на електроенергията за бита в някои столици средно с 2% през месец юли

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1044
article picture alt description

източник: EVN България, архив

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари 2009 г. и юли 2023 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Изследването, което се публикува всеки месец показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през юли 2023 г. за крайни потребители в европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците спрямо съответното национално битово потребление на електроенергия или газ.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври към момента възлиза на 199 пункта (EUR-15). Що се отнася за синьото гориво, в изследването отново се припомня, че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на газа, който беше почти удвоен през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през октомври 2022 г., достигайки 351 пункта. В момента обаче е на 183 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергия, така и на газ се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано или от юли 2022 г. сметките за ток във всички столици на ЕС са се понижили с 6%, а сметките за газ – с 18 на сто.

В зависимост от това къде в разглежданите 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 3 юли цената, която плаща, може да варира в съотношение от почти 5. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение над 11. Лондон и Дъблин са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Рим, Прага и Берлин, установява за пореден път изследването. Киев (отчита се състоянието на война) е с най-евтина електроенергия, следван от Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от средната. Прага и Рига са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които стойността на електроенергията е над средната за Европа.

Електроенергия

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през този месец, са следните:

• 55% увеличение на цените в Копенхаген, поради нарастване на енергията и енергийните данъци и компоненти след приключване на периода на по-ниските данъци;

• 23% ръст на цените в Рига, поради увеличение на компонента за дистрибуция;

• 22% скок на цените в Лисабон, поради покачване на компонента за дистрибуция след края на периода с понижените тарифи за достъп;

• 5% увеличение на цената във Вилнюс, поради поскъпване на енергийната компонента, след края на обезщетението, предоставяно от държавата;

• 4% повишение на цените в Брюксел, поради нарастване на енергията, както и на енергийните компоненти и данъци;

• 3% ръст на цената в Амстердам, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 2% увеличение на цените в Мадрид;

• 2% повишение на цената в Стокхолм, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 15% намаление на цените във Виена, поради понижение на енергията и енергийните данъци и компоненти;

• 14% спад на цените в София, поради намаление на компонента за енергия и разпределение;

• 7% понижение на цените в Рим, поради спад на компонентите за енергия и енергийните данъци;

• 6% намаление на цената в Хелзинки, поради намаление на енергийния компонент;

• 4% спад на цените в Лондон;

• 2% понижение на цените в Берлин и Прага, поради намаляване на енергийните компоненти;

Както отбелязват авторите на изследването, общата низходяща тенденция, наблюдавана от ноември миналата година, прекъсва през юли 2023 г. , тъй като се отчита леко повишение от средно 2% на цените на дребно.

„Въпреки че повечето от изследваните страни не показаха значителни промени в цените или отбелязаха намаление на стойността на електроенергията за крайния потребител, големият им скок, наблюдаван в няколко столици, доведе до това общо увеличение. Най-съществения ръст на цените се дължи предимно на постепенното премахване на мерките за временна подкрепа, които ги поддържаха ниски (напр. Копенхаген, Лисабон и Вилнюс) или на корекции, настъпили след скорошни спадове“, пишат авторите на изследването.

Най-съществено увеличение през юли демонстрира Копенхаген (55%), след три поредни месеца, когато цените са спаднали до най-ниските си нива от 2015 г. Увеличението през юли е в резултат на увеличаването на данъка върху електроенергията, намален по-рано през януари 2023 г. до минималната ставка, разрешена от ЕС като част от мерките за намаляване на цените на електроенергията.  

В Рига, лекият спад на цената на електроенергията, който се случи през месец юли не беше достатъчен, за да компенсира новите, повишени тарифи за разпределение, се посочва в проучването. В частност се коментира методологията за изчисление на компонента за разпределение, което води до по-висока цена за крайните потребители в сравнение с ценовите нива, наблюдавани през лятото на 2022 г.

По отношение на Лисабон, авторите отбелязват увеличението с 22% на цените за крайните потребители на цената на електроенергията на дребно, поради покачване на компонентите в тарифата за достъп до мрежата.

Отбелязва се и увеличението във Вилнюс заради спиране на частичните компенсации от страна на държавата. Това обаче се отнася само за електричеството, докато компенсациите за газа все още важат.

Авторите на изследването обръщат внимание също така и на спада на цената на електроенергията във Виена с 15% в резултат на понижението от страна на доставчиците.

Не е подминато и решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в България от 1 юли, като се набляга на намаляването на енергийните и мрежови компоненти.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията между страните по отношение на общото ценово ниво. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се показват във връзка с разходите за други стоки и услуги.

Най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, докато най-високите в момента са в Рига, Прага и Дъблин. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено са с цени, относително по-ниски в сравнение с тези на други части от Европа. Това обаче не се отнася за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. В тези страни от ЦИЕ цената на електроенергията е по-висока от средната за Европа.

„Нашето проучване показва, че средно енергията (оспорваната компонент на цената) представлява 57% от цената на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението - 24%, енергийните данъци - 4%, а ДДС - 15% за европейските столици“, посочват авторите.

„Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цена на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Лисабон има най-големият енергиен процент, достигайки 80% от цената за крайния потребител през юли 2023 г.“, посочват още те, като се спират на примери и от други столици.

„Преди енергийната криза фиксираните (цената и срокът им) и променливите цени бяха относително сходни. Фиксираната цена често е по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-ниска лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-развитите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна. Фиксираните цени, когато са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), сега са склонни да бъдат по-високи от променливите цени, в някои случаи с много голям марж“, посочват авторите на изследването.

Според изследваните пазари средната цена за фиксирани цени е 32,13 евро/kwh. За променливите цени - 29,93 евро/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Такъв е особено случаят в Атина, където повечето клиенти имат променливи договори и следователно променливата цена е по-представителна за типичната цена за плащане. Ако коригираме променливите цени към паритета за покупателна способност (PPS) покупките, по всяка вероятност картината е по-ясна по отношение на значението на ценовите нива през юли 2023 г.

Природен газ

Проучването в областта на газа за битовите клиенти обхваща 28 европейски столици към 3 юли 2023 г.  Според него най-високите цени плащат жителите на Стокхолм – три пъти над средната европейска цена за краен потребител следван от Берн, но се дължи основно на естеството на този пазар. След тях се нарежда Амстердам. Дъблин през април е третата най-скъпа столица. Цената в Стокхолм е над 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС и почти 15 пъти повече, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обиновено е по-евтин в страните от ЦИЕ. Любляна, Прага и Вилнюс са единствените сред страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над средната за Европа, посочват авторите на изследването.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през този месец, са следните:

• 25% увеличение на цената в Берн, поради увеличение на енергийния компонент;

• 5% ръст на цените в София, поради повишението на ДДС, след връщането му до предишната стойност (20%);

• 2% увеличение на цената в Берлин, поради скок на енергийния компонент;

• Намаление на цените с 18% в Париж поради понижение на данъците върху енергията и дистрибуцията;

• 14% спад на цените в Лондон;

• 11% понижение на цената в Талин, поради свиване на енергийния компонент;

• 8% намаление на цената в Рим, поради спад на енергийния компонент;

• Понижение на цените с 8% във Виена, поради намаляване на енергията и компонента на енергийните данъци;

• 7% намаление на цените в Мадрид;

• 2% спад на цената в Амстердам, поради намаляване на енергийния компонент.

Цената на природния газ за крайните потребители в Европа продължи да намалява и то за втори пореден месец в резултат на наблюдаваната от октомври 2022 г. низходяща тенденция (с изключение на месец май, когато цените леко се повишиха), отбелязват авторите на проучването. Според тях в повечето от столиците цената е показала стабилност, като увеличение се отчита само за три. Общото понижение се дължи основно на адекватните доставки, спада на търсенето заради сезона при колебание на референтния индекс на TTF около границата от 30 евро/MWh през юли.

Повишението на цените на дребно в Берн е заради актуализиране на ценовата листа от местния доставчик EWB, в резултат, на което цените са на най-високото ниво от 2018 г.

В София продължителният четиримесечен спад приключи през юли. Въпреки обявените по-ниски цени от КЕВР, връщането на ДДС към нивото отпреди кризата (20%) доведе до поскъпване с 5%.

Затова пък потребителите на Париж получиха спад с 18% след три месеца на неутрални цени, което авторите на изследването свързват с газовите доставки от Норвегия, а в частност и с промените в пазарната структура на вътрешния газов пазар от тамошния регулатор. Ефектът съответно ще бъде проследен.

В Лондон цените на природния газ за крайни потребители отбелязаха спад от 15% през юли. Намалението е резултат от новият ценови таван на Ofgem по отношение на цената на енергията. Таванът, въз основа на който се определя наборът от тарифи ограничава максимално разрешената и се преразглежда на тримесечие от британския енергиен регулатор.

За периода от юли до септември Ofgem взе решение за значително намаление и ограничи цената до 0,08 лири за kWh, което допринася за значителен спад в цените на битовия газ за крайния потребител, обясняват авторите на проучването.

В Рим се наблюдава намаление на цената на природния газ за втори пореден месец. Това намаление може да се дължи на спада на пазара на едро и удължаването на намаления процент за ДДС от 5%, който ще бъде в сила до септември 2023 г. В резултат на това италианските домакинства получиха средно намаление от 5% на цените на газа за крайния потребител.

И накрая, в Мадрид, понижението на цените се дължи на ревизираната регулирана тарифа (TUR) от юли. Съответно доставчиците са компенсирани от правителството за поддържане на ниски регулирани си цени, което, както се отбелязва е довело до преминаване към регулиран пазар през последните месеци на около един милион клиенти.

По същия начин, както при електроенергията, картината на цените на газа при PPS е много по-различна от действителните стойности. През наблюдавания месец април Будапеща, Брюксел и Загреб са най-евтините градове при коригиране на стойностите към PPS.

Нашето проучване показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 56% от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението -  21%, енергийните данъци - 9%, а ДДС - 15% за европейските столици. Съответно се припомня, че в Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите за използване на електричество вместо природен газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 57% от цената за крайния потребител, както за електричество, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 43% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС. Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял на крайния потребител в цената на електроенергията беше 43% през юли 2021 г., след това се покачи на 62% година по-късно и в момента възлиза на 57%. По същия начин, на пазара на природен газ, енергийният процент от цената за крайния потребител беше 45% през юли 2021 г., преди да достигне 65% през юли 2022 г. и 56% този месец. На места където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентоспособни оферти, заключават авторите на проучването.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща