Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите

Продължителността на пожарните сезони глобално е нараснала с близо 20% между 1979 г. и 2013 г., смята експертът Николай Петков.

Климат / България , Климат / Екология
3E news
557
article picture alt description

Източник: Adobe Stock images/свободен лиценз

Климатичните промени увеличават честотата и мащаба на пожарите, Продължителността на пожарните сезони глобално е нараснала с близо 20% между 1979 г. и 2013 година, коментира за climateka.bg Николай Петков, експерт и координатор в екологично сдружение „За Земята“.

Горските пожари са неконтролируеми процеси на горене на растителността в природата. Те биват естествени или причинени от човека, като климатичните промени безспорно са увеличили честотата и мащаба на пожарите за някои райони на Земята, като рискът се очаква допълнително да нарасне в бъдеще, в това число и за България. За нашата страна нарастващите летни температури през последните десетилетия са основен рисков фактор за възникването на пожари.

Какви са факторите, които влияят на опасността от пожари? 


Горският пожар е неконтролиран процес на горене, при който изгаря дивата растителност, най-често в извънградските райони. Горските пожари могат да горят в гори, земеделски земи, пасища, савани или други екосистеми. Пожарите могат да бъдат причинени от природно явление, най-често мълния, или от човешка дейност – например от неправилно загасени лагерни огньове, изхвърлени фасове, както и от умишлени палежи. Човекът влияе на пожарите не само чрез причиняване на пожари, но и чрез тяхното изгасяване и управление. През последните столетия повечето пожари са причинени от човека. Например, в САЩ делът на умишлените или непредумишлени палежи се оценява на 85%, докато в Европа той е около 95%, според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS). Всяка година в глобален мащаб изгаря около 3% от сухоземната повърхност. 


Пожарите сами по себе си не са метеорологично явления, но именно метеорологичните условия са ключовите за възникването и степента на разрастването им. Високите температури, в комбинация със сухо време и вятър, могат да доведат до изсъхване на дървета, храсти, паднали листа и клони, които да се превърнат в гориво за пожара. Периодът, в който са най-благоприятни условията за пожар, се нарича пожарен сезон. Въпреки че пожари са възможни през цялото топло полугодие. В България най-много пожари се наблюдават през август и септември, тъй като тогава е един от периодите в годината с най-малко валежи, а температурите са сравнително високи.

Топографията също играе голяма роля: пламъците горят по-бързо нагоре, отколкото надолу. Горските пожари, които горят в близост до населени места, могат да станат опасни и дори смъртоносни, ако излязат извън контрол. Например пожарът Camp Fire през 2018 г. в щата Калифорния в САЩ унищожи почти целия град Парадайз и загинаха общо 86 души.

Намалена видимост от дим в Ню Йорк поради горските пожари в Канада през юни 2023 г. 


Последствията от пожарите предизвикват също така замърсяване на въздуха с фини прахови частици и отделяне на въглеродни емисии. При големи по площ пожари, като тези в Канада от т.г., която в момента изживява най-лошия пожарен сезон в историята на Северна Америка, се отделя значително количество дим, който води до намаляване на видимостта в околните градове и има опасни ефекти върху човешкото здраве. Пожареният дим също така влияе на местното време, като увеличава вероятността от гръмотевици, което допълнително увеличава риска от разрастване на пожарите. На Фиг. 3 се вижда, че значителното количество димът от тазгодишните пожарите в Канада е ясно доловимо от спътниците.


Как влияят климатичните промени на пожарите?


Пожароопасните метеорологични условия са комбинация от горещо, сухо и ветровито време. В някои райони на планетата пожароопасните метеорологични условия са станали по-вероятни и очакванията са при по-високи нива на глобално затопляне да стават все по-чести, според Шестия оценъчен доклад на IPCC. 

Съставни събития или явления се нарича едновременната проява на две или повече екстремни явления от различен вид (напр. гореща вълна и засушаване). По оценка на IPCC, вероятността за такива събития се е увеличила поради предизвиканото от човека изменение на климата и вероятно ще продължи да се увеличава при по-нататъшно глобално затопляне.

Площта на сушата, засегната от едновременни екстремни явления, се е увеличила. Според доклада, едновременните горещи вълни и засушавания са зачестили и тази тенденция ще продължи при бъдещо повишаване на глобалната температура.

Очаквана промяна на риска от пожари в света за периода 2071 – 2100 г. спрямо 1971 – 2000 г. при сценарий на средновисоки парникови емисии (горе) и сценарй на високи емисии (долу). Сините цветове илюстрират намален риск, докато топлите – повишен. 


Според IPCC, продължителността на пожарните сезони в световен мащаб е нараснала с около 20% между 1979 г. и 2013 г. Климатичните промени играят все по-голяма роля в определянето на продължителността и честотата на пожарите, като рискът и сериозността им могат да нараснат в много райони, като тропичните гори. За до ¼ от растителните площи на Земята има удължаване или зачестяване на периодите с подходящи условия за пожар. 

Райони по света, за които има увеличаване на опожарените площи, включват западната част на Северна Америка, провинцията Британска Колумбия в Канада, Амазония, Арктика, както и части от Африка и Азия. На Фиг. 3 се вижда, че за същите тези райони ще има увеличение на риска от пожари при бъдещи нива на затопляне. 

При бъдещо повишение на световната температура се очаква увеличение на площите, засегнати от пожари – с 35%, при 2°C затопляне, и с 40% – при 4°C. Честотата на пожарите ще нарасне с 30% при затопляне до края на века с 4°C.

Изненадващо обаче през последните десетилетия и дори векове площта на опожарените земи в световен мащаб е намаляла, според множество научни изследвания по въпроса. За по-стари периоди такива анализи биват осъществявани например чрез използване на данни за дървените кръгове. Причините за това се крият не само в климатичните колебания или промени, но и в човешката дейност, която може да е направила горските пожари по-малко вероятни. Например, честата сеч може да е намалила наличното “гориво” за пожари – в глобален мащаб площта на горите е намаляла с 817 000 км2 между 1960 г. и 2019 г., според научно проучване. Влияние имат и промените в растителността и гасенето на пожарите от хората.

Последното, разбира се, не означава, че няма нарастване на риска поради промени в климата, но показва, че са необходими повече изследвания. Все пак съществуват оценки за ролята на климатичните промени. Например, над 4 милиона хектара площ, опожарена между 1985 и 2015 г. в западната част на САЩ, може да бъде директно приписана на климатичните изменения, според атрибутивни проучвания.

Кумулативна площ на изгорелите земи в западните части на САЩ за периода 1985 – 2015 г., с направена оценка на ролята на климатичните промени. 


Пожарите в Европа 

Ако погледнем региона на Стария континент, ще установим подобни тенденции – макар периодът с метеорологични условия, подходящи за възникване на пожари да се удължава, за повечето райони няма нарастване на броя пожари или опожарени площи. Това важи и за уязвимия район на Средиземноморието, въпреки че в отделни държави като Испания и Турция има нарастване на пожарите. Например в испанската провинция Кордоба разходите за загасяване на пожари са нараснали с 66 – 87% през последното десетилетие.

Изгорели площи земи през последните десетилетия за района на Средиземноморието.

Рискът при бъдещи нива на затопляне е съществен. По оценка на IPCC, опожарените площи в европейското Средиземноморие могат да нараснат при нива на затопляне съответно с:

40 – 54% при 1,5°C; 
62 – 87% при 2°C;
96 – 187% при 3°C. 
Тези стойности силно зависят от взетите мерки в бъдеще и трябва да се разглеждат като увеличен климатичен риск.

2022 г. беше вторият най-лош пожарен сезон на територията на ЕС от 2000 г. насам, сочат данни от EFFIS, с 86% увеличение на изгорените площи спрямо 2021 г. Площта на пожарите от всички 45 държави, включени в системата, възлиза на 1 624 381 хектара, или площ приблизително равна на тази на Черна гора. Особено засегнати бяха защитените зони от Натура 2000, с опожарени райони от 365 308 хектара, като най-сериозни щети бяха отчетени в Испания, Португалия и Румъния. Тези оценки изключват територията на Украйна, където войната стана допълнителна причина за множество пожари. 

Карта на пожарите за района на Европа през 2022 г.


Тази година екстремно високите температури през последните 2 месеца станаха причина за пожари, които засегнаха обширни райони в района на Средиземноморието. Във Франция, Гърция, Италия, Испания, Алжир и Тунис бяха регистрирани рекордно високи стойности на максималните и минималните темепратури, се съобщава в публикация на СМО, която нарича сегашните метеорологични условия в Северното полукълбо “новото нормално”. 

Във Фигерас, Испания, на 18 юли бе регистрирана рекордна температура от 45,4°C, а на 24 юли в Сардиния, Италия, бе отчетена температура от 48,2°C. В Алжир и Тунис на 23 юли бяха регистрирани температури съответно от 48,7°C и 49°C. От 17 юли насам горски пожари наложиха евакуацията на стотици жители и туристи от три гръцки острова – Родос, Евия и Корфу. Пожарите станаха причина и за няколко десетки жертви в Алжир.

На 16 юли т.г. температурата в провинция Синдзян в Китай достигна 52,2 °C, поставяйки нов национален рекорд. Докато американският град Финикс регистрира 31 последователни дни с температури над 43 °C.

Чак след приключването на сезона, а и на годината, обаче ще могат да се направят окончателни оценки на сериозността на пожарите спрямо изминали години.

Какво се случва на територията на България?

Площ изгорени земи (розово), и брой пожари на година (синьо), за периода 2006 – 2023 г. 

На Фигурата е визуализирана площта на изгорените земи и броя пожари годишно за България от 2006 г. насам. Като цяло липсва значителна тенденция за площта, докато за броя пожари прави впечатление увеличението през последните няколко години, въпреки че е необходим по-дълъг период, за да се направи категорична оценка. 2022 г. бе сред годините с най-много пожари в страната, като 40% от изгорените площи попадат в територията на Натура 2000. Като особено аномална година се откроява 2007 г., когато лятото бе горещо, с продължителни периоди с температури над обичайното, включително и над 40°C.


Над 95% от пожарите в България са земеделски земи. Но дори и да разгледаме единствено площта на изгорените гори през последните 2 десетилетия, отново не се долавя тенденция.

Площ изгорени горски площи на годишна база за периода 2002 – 2019 г.

Горещите вълни в България – тяхната честота, продължителност и интензитет нарастват през последните години, поради което опасността от пожари в страната ни е нараснала.
В обобщение, макар и причините за пожарите да са комплексни, в съвремието и за в бъдеще влиянието на климатичните промени върху тях е безспорен факт. Тези промени се изразяват в увеличение на риска от възникване на пожари. Конкретно за тази година е вероятно да има допълнително усилващо действие на пожарите в следствие от явлението Ел Ниньо, което води до временно затопляне на атмосферата. При всички случаи са необходими повече проучвания, които да изяснят влиянието на климатичните промени и човека върху пожарите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща