Рекорден ръст в глобалната търговията с LNG гориво през 2022 г.: Какви проекти се развиват в Централна и Източна Европа?

През 2022 г. глобалният внос на втечнен природен газ (LNG) достигна 389,2 милиона тона. Това е увеличение от 16,9 млн. тона в сравнение с предходната година, според последния доклад на Международната асоциация на вносителите на LNG (GIIGNL). Европейските купувачи се обърнаха към пазара на LNG, за да заменят доставките по тръбопроводи от Русия, което измести глобалните търговски потоци за втечнен газ.

Всъщност годишният темп на растеж достигна 4,5 процента, като Европа пое по-голямата част от увеличението на доставките. Общо 45 пазара на Стария континент са внесли обеми LNG газ от 20 страни износителки. 2022 г. също така бе и рекордна година за дългосрочни договори за LNG, с над 81 милиона тона годишно нови договори, подписани през годината. Повечето от които с обеми за доставки от САЩ, припомня специализираното издание CEE energy news.

В края на 2022 г. глобалният капацитет за регазификация достигна 1068 млн. т годишно, с 9 нови терминала за регазификация, които започнаха търговски операции, включително два проекта, пуснати в експлоатация в Европа. Други увеличени мощности за регазификация включват тези от Централна и Източна Европа, а именно в Полша и Хърватия.

Турция е лидер за LNG доставките в региона на Централна и Източна Европа по отношение на вноса на втечнен газ, като доставките там са за общо 10,63 млн. т през 2022 г.. Следващият най-голям пазар е Полша (4,36 млн. т), а трети е Гърция (2,75 млн. т). Следващите са Литва (2,19 млн. т) и Хърватия (1,83 млн. т).

Сред договорите, подписани през 2022 г., са цитирани две големи споразумения между Sempra Infrastructure (САЩ) и Orlen Group (Полша), за започване на износ/внос на LNG през 2027 г. с дългосрочен договор за 20 години. Докладът на GIIGNL отбеляза големи развития в капацитета за регазификация на региона на ЦИЕ с много други нови проекти за съхранение, които трябва да се появят през следващите години.

Проектите в региона напредва

Например през април 2022 г. LNG Хърватия увеличи първоначалния годишен капацитет на Плаващото съоръжение за регазификация за съхранение (FSRU), разположено на остров Крък, до 2,9 млрд. куб. м годишно, а през август 2022 г. обяви планове за увеличаване на капацитета до 6,1 млрд. куб. метра .

През юни 2022 г. естонският TSO, Elering, започна строителни работи по 1,2-километровия тръбопровод, свързващ планирания базиран на FSRU терминал за внос на LNG в Палдиски към мрежата. През септември 2022 г. беше отчетено завършването на първата фаза от строителството на терминала.

През ноември 2022 г. плаващ терминал с мощност от 145 000 кубически метра бе нает от Gaslog край Атина и закотвен от гръцкия регазификационен терминал Ревитуса. Съоръжението е собственост на гръцкия преносен оператор DESFA и е потенциално място за внос на LNG газ до България.  Добавянето на FSU увеличи капацитета за съхранение на LNG терминала в Ревитуса до приблизително 370 000 кубични метра LNG.

Съгласно Националния план за развитие на DESFA, инфраструктурата за товарене на малки по мащаб камиони с втечнен природен газ като проектът се очаква да бъде завършен тази година , а малко съоръжение за складиране на втечнен природен газ се очаква да бъде готово 2024 г.

Също така в Гърция, през май 2022 г. Gastrade започна работа по проекта за плаващ регазификационен терминал в Александруполис с капацитет от 5,5 млрд. куб. м газ годишно, който ще има четири резервоара за съхранение на LNG с общ капацитет от 153 500 кубични метра LNG. Там ще има и три съоръжения за регазификация с капацитет от 315 000 кубични метра на час всяко, със системи за акостиране от двете страни (systems for side to side STS) за разтоварване на природен газ.

През април 2023 г. латвийското правителство се отказа от плановете за LNG терминала Skulte, след като получи неблагоприятни доклади за търговската му жизнеспособност. По този начин Министерството на климата и енергетиката на Латвия работи по организирането на достъп за съвместно използване на терминала за LNG Paldinski в Естония.

През октомври 2022 г. литовската Klaipėdos Nafta упражни опцията си да придобие независимо плаващия терминал от Höegh LNG. Прехвърлянето на собствеността ще се извърши през декември 2024 г. Освен това се проучва възможността за разширяване на капацитета на терминала за LNG в Klaipeda до 2,5 млрд. куб. метра.

В Полша GAZ-SYSTEM завърши първия етап от проекта за разширяване на LNG терминала в Свиноуйшче (Świnoujście LNG Terminal), докато вторият етап продължава. Той включва трети резервоар за съхранение на LNG, спомагателни инсталации и оборудване и връзка със съществуващата инфраструктура.

И накрая, в Турция надграждането на кея на терминала за втечнен природен газ за приемане на Q-max размер и малки кораби в съоръжението за втечнен природен газ Aliağa на EgeGaz беше завършено. Турската Боташ завърши и изграждането на нов кей в залива Saros за проекта плаващ LNG терминал на Saros.

България има и сключено споразумение с турската „Боташ“ за осигуряване на капацитет и доставка на синьо гориво до страната ни посредством тяхната газова мрежа.