Здравеопазване не означава феодално управление

Здравеопазването е икономика. Здравето е инвестиции. Това са новите и най-често срещани лозунги у нас и в региона.  Нищо, че звучи нещо като перифраза на „Спортът е здраве“ и „Здравето е спорт“. Нито едното е вярно, нито другото. Днешното спортуване в различни клубове струва на българско семейство по няколко хиляди лева годишно. Здравеопазването e още по-скъпо. Да, това е икономика, но инвестициите в здравеопазване особено от страна на държавата и общините са нищожни.

Вложенията за здраве и опазването му днес се разглеждат първо през джоба на пациента и постъпващите от него пари в сметката на висшия ръководен персонал. Не става въпрос за заплатата. Тя попада в друго бюджетно перо. Що се отнася до кратките новини с щети за пациенти от обещания за проследяване на дадени случаи, то те отиват най-често в „архива“.

Ако не беше протестът на медицинските работници от столичната болница „Майчин дом“ никой нямаше да научи проблемите за средния обслужващ персонал, който обикновено е този, който остава между „чука и наковалнята“. Отговорът на все още новия министър на здравеопазването съвсем не е удовлетворяващ. Донякъде дава надежда за промяна на правилата. В бъдеще. Не сега.

Директорски конкурси? Нагласени или…

И все пак трябва да се започне отнякъде. Може би от датите на обявените конкурси. Те са така нагласени, че дори и дадена дълго властваща партия да се срине на избори, номинираните от тях хора да останат на отредените ръководни места и да пазят „завета на партията“, която ги е издигнала. Това е особено важно за общинските болници, където положението, за разлика от „Майчин дом“, която е все пак университетска държавна болница, е още по-тежко. Основно заради зависимостта на болничното заведение от общинския бюджет.

Тоест общинските болници попадат под двоен аршин. Особено в специализираните, като АГ болница „Шейново“, за която дори и сигналите за подаден нарушения са умело замитани. Като този за несменяемия от десет години шеф на борда на директорите д-р Пламен Димов за неправомерно получени възнаграждения. Между другото Столичния общински съвет отново се кани да продължи да го държи на поста, независимо от сигнали срещу него и тайният ропот на персонала, който се страхува от саморазправа.

В сигнал до СОС от 19 май тази година, който така и не е разгледан до момента, се посочва, че няколко години , болницата се крепи на изключително недостатъчен брой персонал на средно ниво ( акушерки и медицински сестри). Поради недостойното заплащане, големият капацитет на отговорност и труд, много акушерки не желаят да работят в това здравно заведение. Този проблем е системен за здравеопазването ни, но става все по-ясно изразен с годините и назрява над всички нас – родители, деца, дори бебета в случая.

Липсват обяви за свободни позиции, няма програми за развитие и подобряване на квалификациите на вече работещите, липсват студентски програми, които да привлекат стажант акушерки, обобщават картината запознати със ситуацията в столичната болница.

Същевременно се назначават много лекари. Съотношението е редно да бъде 1:3(лекар-акушерка), в момента е 1:1.6. Има хора, които за работен ден, не са извършили абсолютно никаква лечебна дейност, но фишът със заплатата е на лице. Наяве обаче е само върхът на айсберга – частично видими са само проблеми като примера с обвиненията за разменени бебета в болницата.

В същото време персоналът остава недооценен и все по-малко. Работещите акушерки са с много натрупани допълнителни часове и не могат да ползват отпуските си. Просто няма кой да ги замести. Затова е и призивът към Столична община – как общинския съвет и кмета смятат да защитят кадрите си? Остават и съмнения за нагласени конкурси, в който по документи всичко е изрядно…

Лекарите-специализанти са малко на брой, натоварени са предимно с писмената част в цялата болница за сметка на лечебната дейност. Те пък работят допълнителни часове, без да им бъдат платени, или да бъдат компенсирани с почивни дни. 

Заведението се стреми да работи се основно с частни пациенти. Малък е процентът на пациенти без избор на лекар. В отделения като „Гинекологично отделение (ГО) не се провежда оперативно лечение без пациентите да са платили предварително, обясняват запознати със системата. В „Родилна зала“ пациентите с избор на екип получават предимства извън обявения вътрешен ред на болницата – допускане на близки, разнасяне на бебета между етажите и други, което според правилника не е допустимо.

Извършват се прегледи на лични пациенти в спешните кабинети, често, без да се заплаща на каса, от което болницата губи. А се използват консумативи и се губи време за спешните случаи, често оставащи да чакат, докато приключи съответният преглед, съобщават очевидци.

Интензитетът на работа и лошото отношение са предпоставка да няма нови кадри, които да работят тук, обясняват обезкуражени специалисти, които не желаят да се споменават имената им. Причината е именно страхът от саморазправа.

В същото време има проблеми и с материалната база, която е остаряла и трудна за поддръжка. Интензивният сектор към „Родилна зала“, разполага с 12 легла, където се приемат едни от най-спешните случаи - жени с обилни кръвоизливи, бременни, на които им предстои раждане, жени с проблеми, развили се в последния триместър на бременността. Там обаче не разполага с елементарна алармена сигнализация, която да уведомява акушерките за спешност. Случвало се е жена да роди в леглото, докато акушерките работят в друг край на „Родилна зала“. В стаите липсва достатъчно пространство, няма хладилник, вентилатор, гардероб. Не е правен дори освежителен ремонт поне от 8 години. Леглата са метални, с дюшеци, изключително непрактични за бременните жени.

Развеждане из болницата

Поради липса на операционна зала на етажа на „Родилна зала“, всяка спешна пациентка, трябва да бъде свалена с асансьор до долния етаж. Асансьорът за спешна ситуация, свързващ „Родилна зала“ и „Операционния блок“ не работи от около 10 години.  Акушерките от „Родилна зала“  превеждат пациентката с асансьор, общ за цялата болница, често зает или повреден. Случвало се е засядане на акушерка с раждаща жена вътре. Случвало се е и жена с изключителна спешност, да бъде носена на ръце от колеги по стълбите, обясняват свидетели на случката.

Линейката, с която болницата разполага, няма звукова и светлинна сигнализация. С нея не могат да бъдат транспортирани пациенти, както и бебета. Персоналът, който се вози в нея е изложен на огромен риск. За контраст, точно срещу паркомястото на линейката е монтирано ново зарядно за електромобилите на някои от работещите специалисти в АГ „Шейново“.

Проблеми с инфраструктурата

При последните по-силни дъждове, се срути таван върху лекар от нощната смяна. Това може да се случи в най-скоро време и с тавана в помещението, което е трапезария на бременните. Почти навсякъде има течове и проблеми с канализацията, твърдят служители.

Главният вход на болницата пък не е приспособен за носилки и колички. При спешна ситуация това затруднява достъпа на трудно подвижни пациенти.

На този фон ръководителят на тази болница изглежда се чувства комфортно и не се засяга особено от коментарите в социалните мрежи. Сайтът на болницата е формален и на практика не е ефективен. Там липсва информация за персонала (акушерки, лекари, друг обслужващ персонал). Няма организирани училища за бременни и родилки, нито пък лекции за тях и отглеждането на кърмачета. Няма ден на отворени врати, нито човек, отговарящ за връзките с обществеността, който да насърчава бъдещите семейства да изберат болницата за раждане.

Да, здравеопазването изисква инвестиции. Зависи дали са за здравеопазване или за „джобът“ на ръководството на болниците. Здравни заведения, особено като „Шейново“ и „Майчин дом“ на фона на огромната демографска криза и социално състояние на обществото имат особено значение и медицинските кадри трябва да бъдат уважавани. 

В днешен ден лозунгите, че „здравеопазването е икономика“, че „здравеопазването е инвестиции“ намират известна логика като част от общата верига, но това не означава феодално управление.