АОБР предлага държавната помощ за енергоинтензивните отрасли да е 100 млн. лв. годишно при достатъчно приходи от квоти

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) подкрепя идеята за въвеждане на механизъм за компенсиране на разходите за емисии на енергоинтензивните, но и критични отрасли, които участват в Европейската схема за търговия с емисии. Това са отраслите, които са застрашени от изтичане на въглерод като циментовата и химическата индустрия. „Изтичане на въглерод“ е перспективата за увеличаване на глобалните емисии на парникови газове, когато дружествата изместват производството си извън Съюза. Те не могат да прехвърлят на своите клиенти нарастването на разходите, предизвикано от Схемата за търговия с емисии на ЕС и ангажиментите си да купуват квоти, без да понесат значителна загуба на
пазарни дялове. Реално според Схемата за търговия с емисии те заплащат за замърсяването, което причиняват и въглеродния диоксид, който отделят в атмосферата. Но от друга страна са критични и важни отрасли в енергетиката и производството, за които не трябва да се допуска изнасяне на производствата в други страни заради липсата на важни метали и суровини за производство.

Затова Европейската комисия дава възможност на страните да одобрят механизъм за държавна подкрепа или компенсация на тези енергоинтензивни, но важни отрасли. Такива страни са Испания, Португалия, Чехия, Германия, Румъния, Нидерландия, Словакия, Гърция, Белгия за регион Фландрия, Словения, Италия, Финландия, Люксембург, Полша и Франция.

Помощта в ЕС се предоставя още от 2012 година. В България, въпреки наличие на производства от допустимите сектори, разработването и нотифицирането на схема за тяхното подпомагане e все още изостанало. При това конкурентоспособността на българската индустрия е изложена на допълнителен риск под влияние на много фактори:

• Страната ни е външна граница на Европейския съюз, имайки обща сухопътна граница с три страни (Р. Турция, Р. С. Македония и Р. Сърбия), които не прилагат ЕСТЕ, имат по-ниски разходи и са преки конкуренти на българските производители;
• Основните страни-членки на Европейския съюз, в които е развита енергоинтензивната индустрия, вече прилагат горепосочения механизъм. По този начин се създава неравнопоставеност между едни и същи индустрии в България и другите членки на Европейския съюз, които са наши преки конкуренти както на вътрешния пазар, така и на пазарите на трети страни. Нещо повече, и двете наши съседки-членки на ЕС, Румъния и Гърция, прилагат този механизъм.
• Възприемането на механизъм за компенсации за непреките разходи за емисиите въглероден диоксид у нас ще изравни условията, при които българската индустрия се конкурира с европейската.

Асоциацията на организациите на българските работодатели подкрепя въвеждането на механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглероден диоксид за отрасли и подотрасли, които са изложени на риск от изтичане на въглерод. Но подчертава, че помощта е ограничена и пропорционална и се предоставя изцяло според изискванията на насоките на ЕК.

Годишният бюджет на помощта не би трябвало да надвишава 2,5% от годишните приходи от квоти, но не повече от 75 млн. лв. годишно.

При наличие на финансова възможност (достатъчно разполагаеми приходи от продажба на квоти емисии), неощетяваща другите стопански субекти чрез повишаване на съществуващи такси или въвеждане на нови, помощта да достигне до 5% от годишните приходи от квоти, но не повече от 100 млн. лв. годишно.

Въвеждането на компенсаторния механизъм в България не води до нарастване на цена „задължения към обществото“, посочват от АОБР. Компенсациите за непреки разходи за въглеродни емисии няма да бъдат изплащани за периодите, през които са получавани други компенсации за цените на електрическата енергия, или е действал таван на цените на електрическата енергия, дори когато пазарните цени са били под определения праг. Трябва стриктно да се спазват насоките на ЕК относно изискванията за енергийна ефективност и декарбонизация на производствата.
Първата година, за която се изплаща помощта, е годината, в която е подадена нотификацията пред ЕК. Потенциалните бенефициери на помощта следва да изпълнят едно от изискванията на насоките на ЕК. Те трябва да изпълнят препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години и разходите за техните инвестиции са пропорционални.  Те трябва да намалят въглеродния отпечатък на своето потребление на електроенергия, така че да покриват най-малко 30% от своето потребление на електроенергия от източници без въглеродни емисии. Те трябва
да инвестират значителен дял от поне 50% от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията и доста под приложимия целеви показател, използван за безплатно предоставяне на квоти в схемата на ЕС за търговия с емисии.