След приемане на Закона за възстановяването на природата, защо е важно не просто да засадим 1 трилион дървета?

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета, разказва в своя анализ за climateka.bg Емилия Пръмова, която в продължение на повече от десетилетие изследва социалните въпроси, свързани с екосистемните услуги и климатичните промени, в Международния изследователски център по горите (CIFOR). Сега тя разработва и изпълнява комуникационната стратегия на OpenForests – компания, посветена на подпомагането на възстановяването и опазването на екосистемите чрез данни и информационни решения. Притежава магистърска степен по устойчиво управление на ресурсите от Техническия университет в Мюнхен.

Само два дни след като на 12 юли, по предложение на Европейската комисия Европейският съюз прие Закон за възстановяването на природата, коментира защо възстановяването е важно, но засаждането на дървета не е панацея срещу кризата с климата и загубата на биоразнообразието.  Новият законодателен акт е приложим за всички държави-членки на ЕС и се очаква мерките да обхванат поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. – всички деградирали екосистеми.

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности, смята експертът.

Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Вчера – 12 юли, по предложение на Европейската комисия Европейският съюз прие  Закон за възстановяването, който е ключов елемент от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и Зелената сделка. Този закон е пряко свързан със спешната необходимост от възстановяване на увредените екосистеми и обявяването от ООН на настоящото десетилетие (2021 – 2030 г.) за Десетилетие на възстановяването на екосистемите.

Защо обаче съществува спешна необходимост от възстановяване на увредените екосистеми?

Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите има за цел да ускори глобалните действия за възстановяване на екосистемите чрез повишаване на осведомеността, мобилизиране на ресурси и създаването на благоприятна среда за усилията за възстановяване. „Предизвикателството на Бон“ и Декларацията от Ню Йорк за горите са ключови амбиции в рамките на Десетилетието и целят да възстановят общо 350 милиона хектара гори в света до 2030 година.

От възстановяване се нуждаят най-малко 259 000 км2 – площ,

равняваща се приблизително на половината от площта на Испания

и са в основата на всички измерения на човешкото благосъстояние (напр. чрез екосистемни услуги като пречистване и регулиране на водата). Въпреки това екосистемите по света са влошени от човешката дейност – 75% от земната повърхност е значително променена, 66% от океанските райони са засегнати негативно, а 85% от влажните зони в света са загубени. 

В ЕС 81% от защитените местообитания, 39% от защитените птици и 63% от другите защитени видове са във влошено или лошо състояние. Изчислено е, че площта на защитените местообитания, които се нуждаят от възстановяване, е най-малко 259 000 км2 – площ, равняваща се приблизително на половината от площта на Испания. 

Мащабното възстановяване на екосистемите е от основно значение за постигане на целите за устойчиво развитие, ограничаване на масовото изчезване на видове и ограничаване на изменението на климата (например чрез поглъщане и съхранение на въглерод от здрави екосистеми). Проучване от 2020 г. за глобалните приоритетни области за възстановяване на екосистемите установява, че възстановяването на 15% от преобразуваните земи в приоритетни области може да предотврати 60% от очакваните изчезвания, като същевременно ще погълне 299 гигатона CO2 (което се равнява на 14% от общите емисии от индустриалната революция насам). Европейската комисия също така е изчислила, че всяко 1 евро, инвестирано във възстановяване на природата, носи от 8 до 38 евро ползи.

В крайна сметка възстановяването на екосистемите е от съществено значение за борбата с деградацията на земята, включително опустиняването и ерозията на почвата. Деградацията на земята застрашава селскостопанската производителност, намалява наличието на обработваема земя и допринася за продоволствената несигурност. Възстановяването на деградиралите земи чрез залесяване, устойчиви практики за управление на земите и техники за опазване на почвите може да помогне да се обърне деградацията на земите и да се възстановят продуктивните ландшафти.

Фигура 1: Разсадник за възстановяване на гори в село Бока да Мата, Бразилия. Кредит Natureza Bela Environmental Group, Mongabay. 

Опасностите от засаждането на 1 трилион дървета

Съществуват няколко глобални ангажимента и инициативи, насочени към катализиране на мащабното възстановяване на екосистемите. Например инициативата 1t.org цели възстановяването и опазването на 1 трилион дървета в света до 2030 гoдина. Започнала от Световния икономически форум в началото на 2020 г., тя има за цел да мобилизира правителствата, бизнеса, гражданското общество и отделните хора за справяне с изменението на климата, възстановяване на екосистемите и повишаване на биоразнообразието чрез проекти за засаждане на дървета и възстановяване на горите.

Макар че тези инициативи са важни за мобилизиране на организации и финансиране, много от тях до голяма степен се фокусират върху засаждането на дървета, без да разглеждат критично различните социално-екологични аспекти на възстановяването. Изключителният фокус върху засаждането на дървета може да бъде проблематичен по няколко причини:

Биоразнообразие

Възстановяването на екосистемите не е свързано единствено със засаждането на дървета. То включва възстановяването на различни екосистеми, включително пасища, влажни зони и други местообитания. Основният акцент върху засаждането на дървета пренебрегва значението на възстановяването и опазването на други екосистеми, които поддържат широк спектър от растителни и животински видове. За ефективното насърчаване на опазването на биоразнообразието е необходим по-цялостен подход, при който се вземат предвид различни местообитания.
Монокултури, фрагментация на местообитанията и инвазивни видове. Широкомащабното засаждане на дървета с цел поглъщане на въглерод може да доведе до създаването на монокултури, при които големи площи са доминирани от един дървесен вид (напр. евкалиптови насаждения). Монокултурите могат да окажат отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие и да нарушат екологичните взаимодействия. Освен това неместните дървесни видове, които могат да бъдат въведени по време на масовите усилия за засаждане на дървета, могат да изпреварят и да изместят местната флора и фауна с отрицателни последици за екологичното равновесие и местното биоразнообразие. Освен това засаждането на ограничен брой дървесни видове може да доведе до намаляване на генетичното разнообразие, което прави екосистемите по-уязвими към болести, вредители и въздействия от изменението на климата.

Водни ресурси и екосистемни услуги

Прекомерното засаждане на дървета в райони с недостиг на вода или без да се отчита местната динамика на водните ресурси може да изостри проблемите с недостига. Дърветата се нуждаят от вода, а мащабните насаждения могат да натоварят водните ресурси, което да окаже въздействие върху местните екосистеми и човешките общности. От решаващо значение е да се балансират инициативите за засаждане на дървета с опазването и устойчивото управление на ресурсите.
Разселване на общности и социални конфликти. Засаждането на дървета се извършва върху земя и навсякъде, където става въпрос за земя, могат да възникнат конфликти, свързани с правата върху земята и други. Това е особено вярно за мащабни проекти за залесяване, при които интервенциите могат да имат значително въздействие върху местните социално-екологични системи. Ето защо е важно големите проекти да бъдат проектирани и изпълнявани със силен акцент върху правата на човека, социалната справедливост и ангажираността на общността. Това включва признаване и зачитане на правата върху земята и културното наследство на местните общности, осигуряване на смислено участие и консултации, предоставяне на справедливи компенсации и споделяне на ползите, както и приоритизиране на благосъстоянието и устойчивия поминък на засегнатите общности.

Ограничения при улавянето на въглерод

Макар че дърветата играят решаваща роля за поглъщането на въглерод, цялостната ефективност на инициативите за засаждане на дървета за смекчаване на изменението на климата зависи от множество фактори.

Засаждането на дървета в неподходящи местообитания или без отчитане на дългосрочното управление може да доведе до нисък процент на оцеляване и ограничен потенциал за поглъщане на въглерод. Освен това капацитетът на младите дървета за съхранение на въглерод е много по-нисък от този на зрелите гори, така че дългосрочното управление и защита на горите са от съществено значение.

Лесовъдство с плантации – дългогодишна практика отпреди въглеродния бум

Бързорастящите, монокултурни и неместни плантации са отдавна установена практика в целия свят. В Руанда например бързорастящите неродствени плантации са създадени след гражданската война. Тези ранни усилия за възстановяване осигуриха краткосрочни ползи за местните общности, като например дърва за огрев, но доведоха до появата на разпокъсани гори с ниско биоразнообразие и подкислени почви.

Въпреки че бързорастящите плантационни видове могат да бъдат много полезни за дърва за горене, дървен материал и други продукти (особено в страните от “Глобалния Юг”, където търсенето на дървесина отдавна изпреварва предлагането), трябва да се внимава при избора на правилните видове за правилните места и за приоритетните цели.

Под въпрос е ефективността на сделките с въглеродни кредити,

основани на проекти за засаждане на дървета

В много случаи финансирането на широкомащабни проекти за засаждане на дървета и повторно залесяване идва от въглеродните кредити – или от декларираното улавяне на въглерод от дърветата във времето. Много от мащабните проекти за възстановяване, основани на засаждане на дървета, се разработват с основната цел за улавяне и съхранение на въглерод. Организациите, които искат да станат въглеродно неутрални или да компенсират част от своите емисии на въглероден диоксид, купуват въглеродни кредити от тези проекти. 

Пазарите за въглеродни кредити, на които се извършват такива сделки, се развиват с голяма скорост. Общата пазарна стойност на доброволните сделки на пазара на въглеродни емисии през 2021 г. е почти 2 млрд. долара – четирикратно увеличение спрямо стойността на сделките от 520 млн. долара през 2020 г. Често обаче се поставя под въпрос ефективността на сделките с въглеродни кредити, основани на проекти за засаждане на дървета.

Фигура 3: Размер на доброволния пазар на въглеродни емисии по стойност на търгуваните въглеродни кредити от преди 2005 г. до 31 декември 2021 г. Източник: The Art of Integrity – State of the Voluntary Carbon Markets 2022 Q3 Ecosystem Marketplace

Една от основните причини е валидността на въглеродните кредити, тъй като отчитането на въглеродните емисии при проектите за залесяване е по своята същност сложно. Залесените участъци се нуждаят от време и поддръжка, за да реализират своя потенциал за улавяне на въглерод, а простото сумиране на потенциала за улавяне на въглерод на едно засадено дърво не е същото като изчисляването му на ниво горска екосистема. Освен това по време на живота на гората могат да възникнат екологични и антропогенни смущения (напр. горски пожари, обезлесяване), които могат да окажат отрицателно въздействие върху баланса на въглерода. Екстремни събития, като например горски пожари, могат да унищожат наведнъж огромни площи биомаса. Например горските пожари в Калифорния през 2021 г. са изпепелили почти 1 млн. хектара. 

Няколко учени твърдят, че компаниите трябва да отчитат в своите бюджети за парникови газове само цифри за улавяне на въглероден диоксид, които вече са били уловени (т.е. да не използват кредити, основани на бъдещи прогнози). Друг въпрос е свързан с трайността на тези кредити. Изпуснатият в атмосферата въглероден диоксид остава там в продължение на стотици години и следователно е логично да се очаква, че всеки въглероден кредит, продаден с цел компенсиране на емисиите, гарантира, че въглеродът, който отчита, също е уловен за стотици години.

Проектите за залесяване с цел компенсиране на емисии трябва поне да гарантират оцеляването на дърветата. 
Данните от 176 обекта за възстановяване в Азия обаче сочат друго – само половината от дърветата са все още живи 5 години след засаждането им (смъртността на фиданките е с 20% по-висока в откритите площи, отколкото в деградиралите гори).

Необходимо е да се прави разлика между прогнозите за бъдещо поглъщане на въглерод и потвърденото поглъщане на въглерод, особено при отчитането на парниковите газове на компании и цели отрасли. Трябва да бъде възможно също така да се изтеглят въглеродни кредити в случай на загуба на дървета или в зависимост от използването на добитите дървета в края на жизнения им цикъл. В крайна сметка компенсирането на въглеродни емисии следва да представлява само малка част от комбинацията от мерки за смекчаване на изменението на климата, като по-голямата част се състои от намаляване на емисиите и други мерки, като например данъчно облагане на въглеродните емисии. 

Отвъд засаждането на дървета 

Засаждането на дървета не води непременно до създаването на гори. “Вместо да казваме: “Засаждаме един трилион дървета”, бих искала да видя хората да казват: “Искаме този брой дървета да са живи след 10 години”. Дори 5 години биха били подобрение на това, което се прави в момента”, казва Карен Хол, еколог по възстановяването в Калифорнийския университет в Санта Круз, в скорошна статия във Financial Times.

Преместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори – в крайна сметка ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Животните също са важни – както за функционирането на екосистемите, така и за поглъщането на въглерод. 

Активното възстановяване на дивата природа чрез въвеждане на важни животински видове е една от най-ефективните стратегии за възстановяване в тази посока. Ключовите видове са животни, които играят решаваща роля за поддържане на баланса на дадена екосистема. Те оказват голямо влияние върху другите растения и животни в тяхната среда и чрез повторното въвеждане на тези видове можем да помогнем за възстановяването на естествените екологични процеси, които са били нарушени. Това от своя страна прави екосистемите по-разнообразни, устойчиви и адаптивни към промените. 

Когато в дадена екосистема присъстват ключови видове, те подпомагат разнообразни други видове. Тяхното присъствие спомага за създаването на местообитания и източници на храна за различни растения и животни. Те предизвикват трофични каскади – верижна реакция от ефекти в цялата екосистема. Например присъствието на върхов хищник може да повлияе на поведението и разпространението на видовете жертви. Това, от своя страна, влияе на растителността, която въздейства на други организми надолу по хранителната верига.

Някои примери: 

Хищници като вълците помагат за контролиране на популацията на тревопасните животни. Това предотвратява прекомерната паша и позволява на растенията да растат.

Бобрите – ключови видове, наричани още “инженери на екосистемите” – изграждат язовири, които създават влажни зони, от които се възползват множество други видове, като им осигуряват вода, подслон и източници на храна.

Животните играят ключова роля за възстановяването на екосистемите и за въглеродния цикъл. Например антилопите превръщат Серенгети във въглероден поглътител, като пасат: техните екскременти, които съдържат въглерод от изядената растителност, се заравят в почвата от насекомите. Пашата им също така намалява риска от горски пожари. Европейските бизони отварят коридори в горите и горските масиви, които пропускат светлина, насърчаваща растежа на нови растения. Те също така потискат инвазивните растителни видове.

Дивата природа в Родопите – цялостен пример за възстановяване и опазване от България

Част от мрежата Rewilding Europe, програмата Rewilding Rhodopes провежда интервенции в българската част на Родопите. По отношение на ключовите видове програмата се фокусира върху грабливите птици (напр. орли и лешояди, включително световно застрашените египетски и черен лешояд) и пасящите тревопасни животни като благороден елен и зубър. 

Освен възстановяването на местообитанията и опазването на видовете, програмата има за цел да подобри екологичната свързаност в рамките на Родопите и извън тях. Чрез създаването на коридори за диви животни и осигуряването на свързаност на ландшафта програмата улеснява движението на видовете, като насърчава генетичното разнообразие и подпомага екологични процеси като опрашване и разпръскване на семена. Това от своя страна подобрява и подпомага екосистемните услуги, като регулиране и пречистване на водата. 

В крайна сметка не можем да се измъкнем от кризите с биоразнообразието и климата чрез засаждане на растения. Засаждането на дървета не може да замени намаляването на емисиите, което е най-спешното нещо, което трябва да направим по отношение на смекчаването на климатичните промени. То също така няма да се справи ефективно със загубата на биоразнообразие и деградацията на земите, освен ако не ограничим натиска върху екосистемите и не преминем към регенеративно земеползване. Всяко действие по възстановяване, извършено с основна цел поглъщане на въглерод, може да създаде обратни стимули за продължаване на емисиите и може да доведе до други отрицателни ефекти. Цялостните подходи, които се фокусират върху възстановяването на разнообразни екосистеми с цел постигане на множество ползи, ще бъдат по-ефективни за хората, климата и биоразнообразието.