Инвестициите в зелена инфраструктура и устойчиво бъдеще - фокус на Green Urban Infrastructure Summit Bulgaria 2023

6 млpд. eвpo за „зелени“ пpoeĸти в България са осигурени от Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa (ЕИБ) - ĸлимaтичнaтa бaнĸa нa EC и финансовата институция имa гoтoвнocт дa yвeличи пoдĸpeпaтa cи. Това заяви вицепрезидентът на ЕИБ Лилянa Πaвлoвa, откривайки форума Green Urban Infrastructure Summit Bulgaria 2023, който събра в София експерти от различни сектори на държавни и международни институции, бизнеса и научната общност на дискусия за възможностите за инвестиции в зелена инфраструктура, иновациите в строителството, желаната индустриална симбиоза, предизвикателствата и устойчивото бъдеще.

Половината от последните 10 проекта на страни от Централна и Източна Европа, които бяха одобрени от Иновационния  фонд са от България и това е много обнадеждаващо, посочи Лиляна Павлова.

Тя отбеляза, че са необходими съвместни усилия, за да имаме добри проекти, които да бъдат реализирани в съответните срокове и със съответния капацитет и анонсира изградената платформа на ЕИБ за онлайн проверка на проекти дали отговарят на изискванията за финансиране по критериите за зелен проект и устойчивост.

Шансове и препятствия

Европейските инвестиционни фондове дават достъп до 370 млрд. евро на държавите членки, 170 млрд. евро от тях – за зелен преход, включително за градската среда, изтъкна евродепутатът Андрей Новаков и акцентира на ниската усвояемост. По думите му, в български план вече става въпрос за минимизиране на щети от пропуснатите ползи. Като висящ с изключителна сила по отношение на България риск той определи пропуснатото усвояване на средства в последните 2 години. „Това е инерционен процес и когато днес се забавиш, след 5 години имаш двойно по-голямо забавяне, понеже имаш нови ангажименти, които трябва да поемеш“, поясни евродепутатът.

„Планът за справедлив преход, който трябваше да е готов септември 2021 г. все още не е“, изтъкна той и добави, че не би желал да е на мястото на този, който ще трябва да отиде при миньорите в Перник или Стара Загора да им обясни, че парите, които са били отпуснати за тях, не сме могли да вземем.

„В момента достъпът до европейско финансиране ни дава шанс да използваме повече пари, отколкото имаме готовност да използваме или идеи какво да ги правим“, каза още Новаков и призова правителството да започне незабавно работа с общините. „Те имат отчайваща нужда от разговор – да знаят за какво да се подготвят, как да кандидатстват, включително по ПВУ, по който към миналата седмица усвояването беше 0.88%“, подчерта евродепутатът и сподели: „ Аз търпях доста критики, защото преди време казах, че усвояемостта е 1% и ме упрекваха, че не съм бил прав. Наистина не съм бил прав. Не е 1%, 0.88% е“.

Евродепутатът увери, че на европейско ниво се работи за облекчаване на процедурите и изрази надежда този път да има ефект. „Съставена е група на високо ниво, която в момента работи по опростяването и този път е по-обещаващо. Последният път, когато имаше такава група и работеше по опростяването, тя завърши с около 340 страници препоръки как да опростим процедурите. Искрено се надявам, че това няма да се случи този път“, каза той.

Зеленото - хоризонтална цел

Зелените инвестиции трябва да бъдат и хоризонтална цел и да има зелен компонент във всеки проект, каза пред участниците във форума зам.-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева.

Тя акцентира на съчетаването на функционалността с естетиката и отбеляза, че в търсене на устойчивост имаме много да се учим от природата: „Каква по-добра илюстрация  от екосистемите и кръговрата“.

Ако има зелен компонент във всеки проект, трябва да търсим зеления фокус като допълнителен хоризонтален приоритет в новите инвестиции, подчерта зам.-министър Бонева.

Тя представи какво МРРБ прави в областта на зеления транспорт, енергийната ефективност на сградния фонд, включително по ПВУ, зелената мобилност по ПВУ и възможностите по различните програми.

„Разчитайте на около 5 млрд. евро за екоинвестиции, които МРРБ управлява по отношение на зелената инфраструктура с акцент на градската, разбира се“, заключи зам.-министърът.

Индустриална симбиоза в действие

Строителството е отговорно за 39% от въглеродните емисии и те не са свързани само са транспорт, а и с производството на строителни материали. Най-използваният материал в света е бетонът, а основният компонент в него е циментът, който е един от големите замърсители, отбеляза д-р инж. Емануела Манолова, ръководител Продажби и бизнес развитие железни силикати, Аурубис България – най-големият производител на мед в Европа, втори по големина в света и най-големият производител на мед в света от рециклирани материали.

Говорейки за нулево ниво отпадъци, намаляване на въглеродния отпечатък, симбиоза между индустриите, за сметка на големия замърсител – строителството, тя подчерта, че суровините на бъдещето са вече произведени материали. Основната част от отпадъците в света, разбира се и в България, са вторичните продукти от големите индустрии и те трябва да бъдат сертифицирани и оползотворявани, те служат и като алтернативно гориво при производството на цимент, например и намаляват разходите, съответно икономическият ефект е безспорен, посочи тя.

Емануела Манолова съобщи, че Аурубис България са получили още едно голямо признание за техния основен вторичен продукт – железния силикат. Този продукт от края на миналата година е сертифициран строителен материал за приложение в бетонни разтвори с СЕ маркировка, ползва се във всички циментови заводи в страната и се влага във всяка новострояща се сграда.  „Това е първият форум, на който обявяваме публично – от миналия месец успяхме да вземем най-високия стандарт – т.нар. Европейско техническо одобрение на материала за приложение в зелени цименти, което означава, че автоматично материалът може да заменя използването на цимент и редуцира до 20% от въглеродните емисии“, сподели тя.

Материалът железен силикат, добавен към който и да е строителен материал – бетон, керамични изделия, цимент или асфалт, значително намалява въглеродния отпечатък. Той е сертифициран и за асфалт в Европа, но в България все още има допълнителни изпитвания. 

Железен силикат е вложен в специални настилки при изграждането на дома във Варна за деца със специални потребности „Карин дом“ и във фундаментите на новия изследователски център на българската база на Антарктика.

Повече информация за Европейското техническо одобрение за влагане на железния силикат в зелени цименти - ТУК.