Законопроект за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността одобри парламентарната икономическа комисия
Парламентарната комисия по икономическа политика прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Мустафа Карадайъ (ДПС) и група народни представители на 22 юни.
Проектът на Закон създава механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (Регламент (ЕС) 2019/452) и по този начин хармонизира националното законодателство с това на Европейския съюз, каза Йордан Цонев (ДПС) при представянето на законопроекта. Целта е българската икономика в частност и Европейския съюз като цяло, да бъдат предпазени от инвестиции с "корозивен капитал", т.е. инвестиции или придобивания, които имат потенциала да навредят на националната сигурност или обществения ред в България и в по-широк смисъл на сигурността на Европейските и Атлантическите партньори на България, се посочва в мотивите на вносителите му.
Проектът е особено важен, тъй като се засилват тенденциите за увеличаване в световен мащаб на зловредните (основно руски) корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна, като вносителите разчитат чрез него да бъдат предпазени ключови сектори за националната сигурност, отбраната и обществения ред, се отбелязва още в мотивите на вносителите на проектозакона.
Обхват на инвестициите, които са обект на регулация
Обхватът на инвестициите, обект на регулация в законопроекта, са тези в критичната инфраструктура, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура, критичните технологии и изделия с двойна употреба и други.
Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции
С проектозакона се създава Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред към министъра на иновациите и растежа. Съветът е постоянно действащ орган, който разглежда постъпилите заявления за извършване на преки чуждестранни инвестиции и издава разрешение или отказва издаването на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция. Членове на съвета са представители на различни ведомство, както и на Държавната агенция "Национална сигурност" и на Държавната агенция "Разузнаване".
Под "чуждестранен инвеститор" в проектозакона се разбира: физическо лице, което не е гражданин на държава член на ЕС, юридическо лице, чието седалище не се намира в държава от ЕС, юридическо лице, чието седалище е в държава - член на Общността, в което контролът се упражнява пряко или косвено от: физическо лице, което не е гражданин на държава от ЕС, юридическо лице, чието седалище не е в държава от Общността, или друго правно образувание, организирано съгласно законите на държава, която не е членка на Европейския съюз.
С промените в закона се предлага пряка чуждестранна инвестиция от чуждестранен инвеститор да се извършва след издаване на разрешение от Междуведомствения съвет, ако стойността й надвишава прага от 1 000 000 евро или техния еквивалент в лева. Прагът е предмет на дискусия, каза Цонев и допълни, че при подготовката на проектозакона вносителите му са се придържали стриктно към еврорегламента, предаде БТА.
По изключение пряка чуждестранна инвестиция, която не надвишава този праг може да подлежи на разглеждане и одобряване от Междуведомствения съвет, ако във връзка с критериите по еврорегламента може да окаже въздействие върху сигурността или обществения ред или да породи рискове за тях. Заявлението за издаване на разрешение се подава чрез Българската агенция за инвестиции до Междуведомствения съвет. Решенията на Междуведомственият съвет за заявлението за издаване на разрешение за пряка чуждестранна инвестиция се съобщават на чуждестранния инвеститор и могат да бъдат обжалвани по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Санкциите
С проектозакона се предлага недобросъвестните инвеститори да се наказват с глоба или имуществена санкция в размер на 5 процента от стойността на инвестицията, но не по малко от 50 000 лева.
Румен Гечев - ПГ "БСП за България", заяви, че между първо и второ четене трябва да се изясни в кои страни този еврорегламент е приложен и кога, както и дали има разписани стойности на инвестициите, които ще са обект на скрининг. Цонев посочи, че прагът е само предложение, което може да бъде дискутирано. Един милион евро беше инвестицията за гражданство, която ние премахнахме, допълни той. Това е законодателна ревност, обърна се Цонев към представителите на ПП, които казаха, че ще се въздържат от подкрепа на проектозакона в комисия заради забележки по пълнотата на текстовете на проектозакона.
В началото на юни, на форум в София, посланикът на САЩ Кенет Мертен заяви: "От множество проучвания знаем, че България е една от най-уязвимите държави в Европа от разяждащи капиталови потоци", припомни БТА. "Окуражен съм, че българското правителство създаде работна група за проверка на инвестициите и напредва с изготвянето на законодателство в съответствие с регламента на ЕС", допълни той на тематичната конференция. Агенцията припомни още, че вчера Българската стопанска камара подкрепи по принцип предложения проект на Закон. Наред с изявената подкрепа, БСК отчита и необходимостта от минимизиране на административната тежест пред бъдещите инвеститори.