Д-р Иван Нейков: Пазарът на труда има голям резерв и той се крие във възможностите на хората с увреждания

Създаването на нов тип социална статистика е от огромна потребност за много по-целенасочена, по-фокусирана социална политика. Това обясни пред БТА председателят на Балканския институт по труда и социалната политика д-р Иван Нейков. Той коментира анонсираното вчера намерение от министъра на финансите Асен Василев за по- диференцирана социална подкрепа от 2024 година. 

Василев посочи по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че до края на тази година Националната агенция за приходите ще има готовност да събира информация за реалните доходи на българите, което да позволи диференциране на подкрепата при формиране на бюджета за следващата година. 

Тази позиция на министъра на финансите заслужава подкрепа и адмирации, ето това е липсващото звено в социалната политика в България от десетилетия – не да „даваме на калпак“ на всички, без значение от техните нужди и възможности, а да направим такава база данни, която да показва истинската картина на нуждаещите се от подкрепа, заяви Иван Нейков.

Според него тази идея трябва да бъде подкрепена от абсолютно всички, „защото улицата, по която тръгнахме да даваме на калпак, без значение какви са възможностите на хората, е улица без изход“. 

Големият резерв на пазара на труда - хората с увреждания

По думите на Иван Нейков един от най-големите проблеми е, че пазарът на труда зацикля поради липса на работна ръка, а имаме над 300 000 души в страната, които са извън пазара на труда и това са голяма част от хората с увреждания. Много по-важно е да седнем и сериозно да разсъждаваме върху системата на ТЕЛК и за това как да помогнем на хората с увреждания, без да губят днешните си права, да изградим капацитет да могат да се появят на пазара на труда. Това би променило много сериозно и капацитета на икономиката ни и живота на хората с увреждания в положителна посока, посочи председателят на Балканския институт по труда и социалната политика.

Този начин на подкрепа, който сме създали през десетилетията, всъщност ги демотивира да се появят на пазара на труда. Ние ги насърчаваме да стигнат до така желаното решение за намалена работоспособност, за да могат чрез това решение да получат достъп до десетки възможности, като се почне от пенсия и се завърши с място за паркиране, отбеляза Нейков. "По този начин ние си измиваме ръцете с тях и им казваме, че толкова може да им бъде дадено и оттук нататък -оправяйте се", допълни той. 

Това е грешният път, по който сме тръгнали и това ще бъде огромно предизвикателство не само пред финансовия министър, а и пред министъра на труда и социалната политика – ще получи ли подкрепата, съдействие от цялото правителство, социалните партньори, да видим как да подкрепим хората с увреждания, благодарение най-вече на новите технологии, така че да станат пълноценни участници в пазара на труда, заяви Иван Нейков. 

„Веднага искам да кажа, че съм сигурен, че ще се появят поредните дивотии, че някой иска да вземе пенсиите на хората с увреждания, няма такова нещо, промяната трябва да съхрани днешните им възможности, но и да създаде нови. Много от хората с увреждания, които работят, са много добри, лоялни работници и това трябва да бъде показано на българските работодатели“, отбеляза още председателят на Балканския институт по труда и социалната политика. 

Той припомни, че около 10 процента от цялото ни население, около 800 000 души, са хората с увреждания. Това не е само български проблем, средно около 10 процента са хората с увреждания във всички развити страни. Ресурсът е наистина огромен с оглед мащабите на българската икономика, заяви той. 

Режим за изплащане на болнични

По повод обявеното намерение от следващата година бизнесът да плаща само първите два дни от болничните, Нейков припомни, че това е старо искане на работодателите, от много години от бизнеса говорят за нуждата от тази промяна. „ Но не вярвам българският бизнес да се крепи само на това, че един ден болничен няма да го плаща. Това е по-скоро опит за намиране на съюзници за приемането на бюджета в лицето на работодателите от страна на министъра на финансите“, допълни той. 

Нейков отбеляза, че не смята, че това са големите реформи, които трябва да бъдат правени в осигурителната система и на пазара на труда, но по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата“. Явно големите реформи ги отлагаме за по-късно, заяви председателят на Балканския институт по труда и социалната политика.

Припомняме, че първите три работни дни от болничния се покриват от работодателя в размер 70% от дневното брутно възнаграждение за месец, по време на който е настъпила неработоспособността. За следващите дни, дневното парично обезщетение за временна неработоспособност е 80% или 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са изплащани осигурителни вноски през последните 18 месеца преди настъпване на неработоспособността. След третия ден плащането се поема от Националния осигурителен институт.

Запазването на режима за изплащане на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност - първите три дни за сметка на предприятията, беше един от мотивите на Асоциацията на индустриалния капитал в България да не подкрепи проектобюджета за тази година. Срещу режима на плащане на болничните се обявяват и от останалите работодателски организации.

Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова каза през почивните дни в ефира на Нова телевизия, че амбицията на екипа на министерството е да работи за подобряване на ефекта от социалните помощи. „Никой няма интерес един човек да бъде трайно в затруднение, да бъде пасивен получател на помощи, а в същото време да бъде изключен“, категорична беше министър Шалапатова.

Тя отбеляза, че вече има много добра колаборация между Министерството на труда и социалната оплитика и Министерството на финансите, която е от съществено значение за определяне на доходната политика.