Микропредприятията в Централна и Източна Европа имат по-голяма нужда от финансова помощ, според Светослава Георгиева от InvestEU

Темата за финансово подпомагане на микропредприятията и социалното предприемачество е много важна особено в контекста на криза и трудни икономически времена. Този сегмент от икономиката има повече нужда от подпомагане, особено в България и в страните от Централна и Източна Европа. Това каза Светослава Георгиева, председател на фонда на Европейския съвет по иновации и член на Инвестиционния комитет на InvestEU на годишен форум на Микрофинансиращ център за Централна и Източна Европа за създаване на заетост чрез финансови инструменти за микрофинансиране, даващи възможности за подкрепа на стартиращи и социални предприятия, съобщи БТА.

Според Георгиева нужда от подкрепа имат не само компаниите и предприемачите, но и самите финансиращи институции. Тя посочи, че нейното впечатление от проектите, които постъпват в InvestEU, е, че в областта на финансирането на микропредприятията нашият регион е сравнително по-слабо развит от Западна Европа. По думите и съществува финансова и банкова ниша на пазара, която постепенно ще бъде запълвана.

"Виждаме сред проектите все повече имена от България и от други страни от региона. Това е възможност за развитие както на предприемачите и екосистемата, така и на самите микрофинансиращи институции", каза Георгиева.

Един от успешните начини за подкрепа са финансовите инструменти и те се използват много успешно на пазара. Програмата InvestEU предоставя финансови гаранции от бюджета на Европейския съюз на стойност от около 26 млрд. евро, като с тези гаранции целта е да се мобилизират инвестиции от над 372 млн. евро за периода 2021-2027 г., посочи още тя.

Надежда Грошкова, директор за България на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) посочи, че социалните предприятия не са тема, която е много позната в страната ни. Те обаче са не по-малко важни за развитието на икономиката. "Разглеждаме проекти за микрофинансиране, спомагаме на финансиращите институции и ще търсим партньорства и в по-следващите години в България", каза тя.

Разчитаме на това, че с приемане на еврото ще се подобрят и условията за финансиране на микропредприятията. Затова в програмата с приоритетите на Асоциацията на организацията на българските компании (Асоциацията на организациите на българските работодатели - бел. ред.) няма специални записи за финансиране на микропредприятията, но има запис за това, че първият от три големи приоритета е присъединяването към еврозоната. Това каза Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

Жечо Жечев, държавен експерт в дирекцията "Икономическа политика" в Министерството на икономиката и индустрията, съобщи, че социалното предприемачество също е елемент от кръговата икономика. "Достъпът до финансиране има фокус върху стартъпите и разрастващите се предприятия, рисковия капитал, малкия и средния бизнес, както и кръговата икономика и околната среда", каза Жечев.

"Мерките са изработени отгоре надолу, тоест - за да бъде тази стратегия за всички, обиколихме 6 областни града, говорихме с различни малки и големи предприемачи и разбрахме, че липсва информация за механизмите на финансиране. Заключението е, че представителите на бизнеса ни помолиха тези мерки да бъдат по-прозрачни, по-достъпни, по-популярни и по-публични", посочи още Жечев.

По негови думи, за да бъде решен проблемът с липсата на информация, са започнали да популяризират механизмите с видеа, които разказват за възможностите на финансиране. "Хората имат нужда от финансиране най-често в размер на 15 000 лева и ние продължаваме да популяризираме тези мерки", каза още Жечев. 

Какво е работило финансирането до момента и какво предлагаме оттук нататък, за да сме по-ефективни и успешни, е тема на днешния дебат, каза модераторът Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България. 

Днес имаме уникалния шанс да направим равносметка какъв е напредъкът и какви са резултатите, за да подкрепим стартиращите предприятия да бъдат устойчиви и успешни и да постигнат целите, които преследват, каза доц. д-р Бисер Петков, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на "Фонд мениджър на финансовите инструменти" в България. Според него анализът на резултати сочи, че през динамиката на времето споразумението за финансиране е анексирано 7 пъти и параметрите са били обновявани поради пандемията от КОВИД-19, а ресурсът, предложен на целевите групи, е бил редуциран на 30 милиона лева.

Според Петков първоначално банките са имали нисък интерес към този фонд, но след значителни промени, които са го направили по атрактивен, те са го презентирали с доверие и ресурсът е стигнал до крайния получател.

"28 милиона лева са стигнали до крайните реципиенти под формата на микрокредити", съобщи Петков. Той посочи, че стартиращите социални предприятия имат нуждата от подкрепа чрез финансов инструмент и той трябва да се надгражда, това показва опитът и анализът на пазара. Ние трябва да предлагаме по-успешни финансови инструменти, които да подпомагат стартиращите и най-вече социалните предприятия, изтъкна той.

Наталия Ефремова, заместник-главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" към Министерството на труда и социалната политика, каза, че цялата екосистема на финансовите инструменти в България е събрана днес в залата. 

По Програмата "Развитие на човешките ресурси" е дадена безвъзмездна помощ по 3 конкретни мерки. Над 5000 хора в уязвимо положение, сред които и младежи, са били включени чрез обучение и заетост, изградени са допълнителни менъджърски умения на участниците, стимулирани са партньорства в социалните предприятия между тях и конвенционалния бизнес, по данни на Ефремова.

Над 708 микрокредита са сключени, макрокредитите са 106, но само 13 предприятия са се възползвали от подкрепа чрез "Фонда на фондовете", което признаваме, че не е добър резултат за нас, отчете още Ефремова.

Мартина Григорова, изпълнителен директор в микрофинансиращи институции "СИС кредит" и "Микрофонд", каза, че цялостната екосистема на финансиране е съвършен инструмент за достигане на предприемачи, които още нямат фирма и до стартиращи социални предприятия, но не им помага да навлязат в по-подробни сегменти. "Тук идва нашето място и ние заставаме зад тези предприемачи. 310 стартиращи компании са финансирани от "СИС кредит" и "Микрофонд", 9 са социалните предприятия от тях, защото само 9 са кандидатствали и сме раздали около 7 милиона лева. Наш клиент само със 17 милиона евро успя да създаде 50 работни места, което е пример за успешни постижения", каза още Григорова.

Ивана Цанева, изпълнителен директор на "Микрофинансиране" в Българската банка за развитие, съобщи, че банката съществува от 2010 г. с указ на Министерския съвет. Тя е единствената държавна микрофинансираща институция и активно финансира така наречените фирми от пазара. "Ние сме много регионални за пазара в София, затова направихме платформа, за да бъдем достъпни за предприемачите из цялата страна и всеки може да стигне до нас онлайн, без дори още да има регистрирана фирма", изтъкна Цанева. Тя разказа, че екипът е малък, но професионален и финансира и учи младите хора на пазара как да станат успешни. 

Д-р Кирил Величков, директор на "Европейски проекти и финансови инструменти" в ОББ и "ОББ Интерлийз", съобщи, че най-голямата финансова застрахователна група в България, която той представлява, има топ политически приоритет "устойчиво развитие". "На първо място за нас е зеленият преход – как да намалим нашия отпечатък и как да помогнем на нашите клиенти да се подготвят за зеления преход. На второ място е финансовата грамотност и на трето - развитие на предприемачеството. Това са нашите три основни приоритета", обясни д-р Величков. 

Според него хората не се интересуват от финансовите инструменти, за тях е важно да си отворят пекарната или работилницата, а целта на финансовата екосистема е да направи тази мечта успешно реализиран бизнес.

Владимир Томов, председател на "Съвета по инвестиции" в Българската търговско-промишлена палата, разказа, че в страната ни има добре подготвени специалисти, които от години са част от развитието на финансовата екосистема на страната. Според него този натрупан професионален капацитет знае какво работи и какво не работи. "Виждам много неизползвани възможности като липсата на представител на Министерство на земеделието, защото голяма част от крайните потребители са земеделци от страната и е редно да развием тези неизползвани възможности", отчете Томов.