Проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова, УАСГ на Green week: Енергийната ефективност на културните паметници не може да се прави по шаблон, защото ги унищожава

Енергийната ефективност на културните паметници не може да се прави по шаблон, защото ги унищожава, коментира по време на Green week проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова от УАСГ по време на дискусията за зелените иновации в строителния сектор и новия европейски Баухаус. Към паметниците н е трябва да се подхожда шаблонно. Принципите на екологично строителство сме ги преживели. Това е нашата уникална възрожденска архитектура с нулев въглероден отпечатък, която след като изживее своя живот ще бъде обгърната от природата и глина, камъни, дърво, прах ще бъдат погълнати от земята, защото са природни ресурси.

Нека да правим пасивни сгради, но да позволяваме да дишат, да отворим прозореца и да чуваме славея, да отворим прозореца си за природата навън. Необходим е баланс, за да запазим близостта си с природата. През лятото чардакът е бил мястото във възрожденските къщи, където се е събирало семейството на прохлада, сподели мелодично професора с аудиторията.

Всички това може да стане от наше минало в наше бъдеще като развием индустрия, която да стъпи на природни принципи и материали, на всички тези ценности ни учи културното наследство, каза още проф. Кандулкова.

Енергийната ефективност не трябва да се възприема само като тапициране на фасади, просто да топлоизолираме фасадите, а да бъдат използвани пълноценно всички достойнства на паметника, сподели още тя. След провеждане на такива мерки емблематична сграда като МБАЛ "Св. Мина" в Пловдив преди 10 години загуби великолепната фасада и се обезличи драстично, друг пример в София е театър София, колеги се опитаха да спасят, но каменната облицовка се жертва, за да се направи строителството, посочи като примери тя. Всъщност проектът на болницата е бил обвързан с осигуряване на изцяло ново оборудване и като че ли културната стойност на сградата е жертвана за здравето, двете неща са съвсем несъпоставими, но не трябва да бъдат противопоставяни и да се налага да се жертва едното за сметка на другото, каза след панела пред 3eNews проф. Кандулкова. 

Обектите на културното наследство са част от културната среда, която обитаваме, затова трябва да ги използваме ефективно. Ако ценността бъде отчетена, сградата може да се адаптира към съвременността по достоен начин и да запази своя облик и за в бъдеще, стана ясно от думите на професора по време на събитието. Всичко, което работим за новото строителство, трябва да бъде обмислено и за съществуващите сгради и културно-исторически паметници, намесата не трябва да ощетява ценността, прилагайки такива мерки, допълни тя.

Тя даде пример и с добри примери като Националната художествена галерия "Квадрат 500" в София и минералната баня в Банкя.

След използването на водата от банята, тя се използва за напояване на цялата банска градина. 

Според директивата за енергийните характеристики на сградите стандартите за енергийна ефективност на сградите не са задължителни за обектите на недвижимото културно наследство, каза Искра Михайлова, член на европейския парламент от групата на ДПС, заместник-председател на групата "Renew Europe" в ЕП.

Ние от Европейския цифров хъб в строителството сме готови да работим по цифрови двойници на културни паметници с идеята да помогнем за тяхното запазване в бъдеще, каза Мария Накова, ръководител на новосформирания хъб към Камарата на строителите в България.

Когато става въпрос за паметници въпросът е много деликатен, обединихме се върху това да се работи за енергийната ефективност на всички паметници на културата, но се намесиха много национални и исторически фактори, които всяка страна искат да бъдат отчетени и процесът стана по-сложен. Например представете си как реагира Италия, когато трябва да бъде задължена да инвестира в енергийната ефективност на всички свои паметници на културата или пък Германия повдигна въпроса какво правим с паметниците на културата от социализма и затова паднаха процентите за енергийна ефективност за паметниците на културното наследство, каза Михайлова. 

Примери като Наследство БГ показват, че това е реално нещо, което се случва в България и работят въпреки липсата на ангажираност от институциите и ролята им да информират хората за възможностите на новия европейски Баухаус, каза евродепутатът. В България такава контактна точка на всички инициативи, свързани с новия европейски Баухаус е Министерство на културата. 

Михайлова каза, че вече има малка в България, която иска да развива туризъм, строейки такива къщи с такива материали и дизайн, които да бъдат част от природата, да бъдат с нулев енергиен отпечатък и да гарантират съвременно усещане на съвременния гражданин, който живее в баланс с природата, запазвайки културното наследство.

_____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.