Европейските акции затвориха на загуба в четвъртък след като ЕЦБ повиши лихвите с 25 базисни пункта

По време на днешната търговия европейските борсови индекси предимно спадаха, тъй като търговците заемаха предпазлива позиция до обед преди днешното заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ). След като беше обявено решението на банковия регулатор на еврозоната да повиши лихвите отново, трендът не се промени и остана низходящ. Това беше изтълкувано от пазарните участници в региона като израз на недоволство от решението на ЕЦБ да повиши отново трите си лихви, както и от пресконференцията на президента на банката Кристин Лагард сред срещата.

Европейската централна банка повиши разходите по заемите до най-високото им ниво от 22 години в четвъртък и остави вратата отворена за още повишения, разширявайки борбата си срещу инфлацията, която остава упорито висока, дори когато икономиката на еврозоната отслабва, обобщи „Ройтерс“.

Банковият регулатор на еврозоната повиши и трите основни лихвени проценти с 25 базисни пункта (б.п.) за осми пореден път, съобщи на сайта след срещата ЕЦБ. Както се посочва в съобщението, основният лихвен процент по кредитите се повишава до 4%, лихвеният процент по депозитите - до 3.5%, процентът по маржин заемите - до 4.25%. Решението на практика не изненада пазара, тъй като съвпадна с прогнозите на анализатори и пазарни участници.

Инфлацията в еврозоната се забавя, но ЕЦБ все още очаква тя да остане "твърде висока за твърде дълго", се казва в изявление на регулатора след срещата. Експертите на ЕЦБ повишиха прогнозите си за ръста на потребителските цени без храните и енергията за настоящата и следващите години съответно до 5.1% от 4.6% през 2023 година и до 3% от 2.5% през 2024 година, за да отслабне до 2.2 на сто през 2025 година, доближавайки целевото ниво от 2 процента, отбелязвайки, обаче, че силният пазар на труда може да забави отслабващата инфлация.

След срещата на пресконференция Кристин Лагард каза, че и през юли ще има ново увеличение на лихвите, тъй като инфлацията е твърде висока и е далеч от целевото ниво на ЕЦБ от 2% годишно.

За отбелязване е, че Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) в сряда запази основния лихвен процент в диапазона от 5-5.25% годишно, а прогнозите на лидерите на Фед показват, че цикълът на затягане на паричната политика в САЩ не е на дневен ред, макар че не е изключен. Това бе оценено като положителен знак за пазарите и американските индекси продължиха да се повишават и в четвъртък, като най-висок ръст отчете широкият S&P 500, който за два дни скочи с 1.32%. Средните прогнози на членовете на борда на Фед, обаче, сочат, че лихвеният процент ще бъде вдигнат до 5.6% до края на 2023 г. и смъкнат до 4.6% до края на 2024 г. През март се очакваха по-ниски нива - съответно 5.1% и 4.3%.

Публикуваните днес статистически данни от Франция показаха отслабване на инфлацията в страната през май до най-ниските за годината 6% на годишна база. Потребителските цени във Франция през май са спаднали с 0.1% спрямо април - това е първият спад от 5 месеца, но тази „добра“ новина не оказа влияние на френския бенчмарк САС 40, който се понижи най-много от националните измерители на фондовите борси в Западна Европа.

До обед общият индекс на най-големите компании в региона Stoxx Europe 600 се понижи с 0.34%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад беше френският CAC 40 (-0.63%), следван от италианския FTSE MIB (-0.38%) и германския DAX (-0.36%), докато с повишение бяха британският FTSE 100 (+0.06%), испанския IBEX 35 (+0.01%). Следобед почти всички основни индекси слязоха в „червената зона“ и завършиха там с изключение на британския бенчмарк FTSE 100.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад затвори френският индекс САС 40, а единствен с повишение приключи британският измерител FTSE 100.

От секторните индекси с най-голям спад е измерителят на акциите на строителството и материалите (-0.8%), следван от секторния индекс на банките (-0.7%), затова пък медийните акции водят печелившите секторни индекси ръст от 0.7%.

Повечето акциите на минно-добивните компании се повишиха, докато книжата на петролните и газови компании спаднаха на фона на редовните сигнали за отслабване на икономическата активност в Китай и на волатилносттта на цените на петрола. Цената спадна на книжата на: британските Anglo American (-0.11%) и BP (-0.12%), на британско-нидерландската Shell (-1.03), френската TotalEnergies (-0.30%), австрийската OMV (-0.13%) и испанската Repsol (-0.18%), а се повиши на британските минно-добивни компании Rio Tinto (+1.38%), BHP Group (+0.75%) и Glencore (+0.8%).

Индустриалното производство и растежът на продажбите на дребно в Китай се забавиха през май в сравнение с предходния месец, според данни на Националната статистическа служба (GSO) на Китайската народна република, публикувани в четвъртък. В същото време цените на петрола от европейския вид Brent се повишиха с 3.02% до 75.410 долара за барел в четвъртък на стоковата борса в Лондон.

Акциите на Hugo Boss се понижиха с 1.34%, въпреки че германският производител на облекло и аксесоари повиши целите си за приходи и печалба за 2025 г. като част от програма за стратегическо развитие, стартирана през 2021 г. Новата цел за приходи за 2025 г. е 5 милиарда евро, която ще бъде постигната още тази година, каза в четвъртък главният изпълнителен директор на компанията Даниел Гридер, цитиран в прессъобщение на Hugo Boss. По-рано поставената цел беше за 4 милиарда евро.

Акциите на шведската верига за облекло Hennes & Mauritz AB (H&M) и на британския онлайн търговец на дребно Asos Plc скочиха съответно с 3.67% и 14.75%, като на Asos книжата дори се изкачиха на върха на Stoxx 600 Europe по време на търговията.

Продажбите на H&M през второто финансово тримесечие, приключило на 31 май, са нараснали с 6% до 57.62 милиарда шведски крони (5.38 милиарда долара), което е малко по-лошо от средната прогноза от 58.3 милиарда крони на анализатори. Цифрата, обаче, беше над нивата преди Covid и компанията съобщи, че продажбите й през юни са доста силни.

От Asos заявиха днес, че силните резултати през 3-то финансово тримесечие (приключило на 31 май) позволяват да се очаква, че ще може да запише коригирана печалба преди лихви и данъци от 40-60 милиона паунда през втората половина, каквито бяха прогнозите.

Сред губещите акции, включени във френския измерител на „сините чипове“ САС 40, бяха книжата на световния производител на енергийно оборудване за железопътен транспорт Аlstom (-2.72%), на производителя на стомана ArcelorMittal (-1.62%) и двете най-големи френски банки: BNP Paribas (-2.14%) и Societe Generale (-1.81%).

Най-губещи от единствения печеливш индекс – британския FTSE 100, са акциите на инвестиционната компания Intermediate Capital (-6.34%) и производителя на ободуване за защита и безопасност Halma (-3.42%). На върха на FTSE 100 се изкачиха книжата на издателството Informa (+3.41%) и на компанията за пощенски и куриерски услуги Royal Mail (+2.75%).