Председателят на КЕВР и ръководството на Energy Futures Initiative обсъдиха ролята на газа за енергийната сигурност на Европа в енергийния преход

Ролята на природния газ като преходен енергиен източник в процеса на декарбонизация на икономиката и енергетиката, актуални аспекти на регулаторните политики в областта на природния газ и преустановяването на енергийната зависимост на България и Източна Европа  от Русия бяха основни теми на проведената на 13.06 т.г. среща на председателя на КЕВР доц. Иван Иванов с ръководството на американския Институт за енергийни политика Energy Futures Initiative във Вашитгтон. Неправителствената организация беше на посещение у нас за участие в Кръглата маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/, за рисковете от вноса на руския втечнен газ в страните от ЕС и необходимостта от мерки срещу зависимостта от руски ядрени технологии и свежо ядрено гориво. В срещата участваха изпълнителният вицепрезидент на Energy Futures Initiative Мелани Кендърдайн,  изпълнителният директор Рик Уестърдейл и Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" в ЦИД, информираха от пресцентъра на енергийния регулатор.

Председателят на КЕВР информира, че след преустановяване на доставките на природен газ от Русия България е предприела ключови мерки за диверсификация на газовите си доставки.

„Със сключването на договори с различни доставчици към момента ние сме изцяло независими   от руски природен газ, което гарантира енергийната сигурност на страната. По този начин напълно се провалиха прогнозите, че без руския газ икономиката ни ще рухне“, подчерта той. Като приоритетна задача за Комисията беше посочена активната подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика посредством регулаторни механизми, в т.ч. и въвеждането на нови системи за съхранение на енергия и за производство и съхранение на водород. Според доц. Иванов, в сравнение с други държави, България все още не е постигнала високо ниво на дял на енергия от ВЕИ и неравномерното производство е много добра опция излишната енергия да се преобразува във водородно гориво. “Водородът е енергийното гориво на бъдещето и за българския регулатор е много актуална обмяната на опит с други страни за създаването на  регулаторна уредба в тази област, включително и за механизмите за неговото ценообразуване“, заяви председателят на КЕВР.

Директорът на американския институт за енергийни политики Energy Futures Initiative Мелани Кендердайн подчерта, че независимо от решението на много европейски държави да намалят потреблението на природен газ, той ще запази ролята си на важен енергиен източник в прехода към декарбинизация.

Председателят на КЕВР беше информиран за изводите в последното проучване на института, в което се посочва, че технологиите за възобновяема енергия понастоящем не могат да осигурят надеждност и устойчивост на потреблението  на индустрията, което да позволи на страните да постигнат енергийна сигурност и декарбонизация.

„Разполагаме с алтернативи на природния газ за производство на електроенергия, но нямаме достатъчно алтернативи в промишления сектор. Природният газ е необходим за ключови промишлени процеси, но все още нямаме възможност да произвеждаме достатъчно зелен водород за покриване на индустриалното енергийно потребление", заяви тя. Според проучването природният газ може да има роля като по-чиста алтернатива на въглищата и петрола, важна роля за което имат доставките на американски втечнен природен газ за Европа след агресията на Русия в Украйна. Тези доставки ще продължават да имат централна роля за постигане на целите за глобалната енергийна сигурност, климата, икономическото развитие и продоволствена сигурност, е един от основните изводи в доклада.