Защо инфлацията в България продължава да е почти двойна спрямо средната за еврозоната?

Годишната инфлация в България за май 2023 г. (10.1%) продължава да е  почти двойно по-висока от средната за еврозоната (6.1%), въпреки фиксирания курс на българския лев към еврото. Сред основните фактори са недостатъчните пакети от стимули, динамиката на пазара на труда, покачването в цените на жилищата, цените на енергията и храните и промените в глобалната верига за доставки през последните години. Продължаващият инфлационен натиск прави малко вероятно връщането на инфлацията към нивата отпреди пандемията и тя вероятно ще се стабилизира около 5%. В краткосрочен план, високата инфлация безспорно е основно препятствие за приемането на еврото.

През май 2023 г. месечната инфлация е 0.1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация спрямо май 2022 г. е 10.1%. Oчакванията са инфлацията да продължи да намалява, но да остане почти двойно по-висока от средната за еврозоната на годишна база. През септември 2022 г. индексът на потребителските цени в България достигна връх от 18,7% на годишна база - приблизително по едно и също време като в други държави от ЦИЕ.

Оттогава започна да се наблюдава постепенен спад, но предвид постоянният инфлационен натиск е малко вероятно инфлацията да се върне до нивата от 2-4% от преди Covid пандемията. „В iBanFirst, вярваме, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван за сравнение в Европа, ще достигне до около 8% през 2023 г. (8.6% през май 2023 г.). Въпреки че инфлацията очевидно бележи низходяща тенденция, най-вече поради базовия ефект, според нас пазарната прогноза за 2024 г. от 4,4% е малко вероятно да бъде постигната. Инфлацията вероятно ще остане по-висока за по-дълго време, с много по-голяма волатилност, отколкото преди пандемията от Covid-19.”, споделя г-н Бекяров.

България не за първи път преминава през режим на висока инфлация. Това вече се случи през 90-те години на миналия век. Тогава колебанията във валутния курс (подходът на платежния баланс) са сред основните причини за високата инфлация. Сега случаят е различен. От 1997 г. насам режимът на валутен борд успява да обвърже българския лев с еврото при фиксиран валутен курс от 1,95583 BGN/EUR. Оттогава той остава непроменен и очакванията са да се запази такъв и в средносрочен план, докато страната приеме еврото. Големите промени в темповете на нарастване на паричното предлагане в икономиката често са виновни за големите колебания в инфлацията, според общоприетото мнение на монетаристите. Но това изглежда незначително, също както и през 90-те години.

Инфлационни и дезинфлационни сили

Сегашният режим на висока инфлация и достигнатите по-високи равнища в сравнение със средното за еврозоната се обясняват главно с пет фактора:

· Страните, които успяха да намалят инфлацията след блокирането на икономиката и енергийната криза, като Малта и Франция, които са и двете страни от ЕС с най-ниски стойности на инфлация, приложиха на много ранен етап големи пакети от стимули, насочени към потребителите и/или предприятията, за да намалят ефекта от високата инфлация. Първият пакет, последван от два други със сходен мащаб, беше представен през септември 2021 г. във Франция. Способността да се реагира бързо с предоставянето на достатъчно финансово подпомагане е основният фактор, който разграничава държавите от ЕС, които са успели да ограничат повишаването на инфлацията, от тези, в които инфлацията е тръгнала с бързи темпове нагоре. По този конкретен въпрос България се забави с мерките за стимулиране, които бяха и сравнително недостатъчни, отчасти поради политическата нестабилност. До голяма степен това обяснява защо от 2021 г. насам инфлацията в страната е извън контрол.

· Разбира се, има и други фактори които оказват влияние. Динамиката на пазара на труда благоприятства по-високите заплати (вторичен ефект на инфлацията). Пазарът на труда в България е един от най-небалансираните в региона на ЦИЕ с бързо намаляваща работна сила поради застаряването на населението, ниската раждаемост, високата смъртност (диференциращ фактор) и емиграцията. Това е един от примерите за дисбаланс наред с много други: коефициентът на заетост е над 90% сред работниците с висше образование, но е само 42% сред тези със средно образование. Всичко това създаде идеалните условия за силен ръст на заплатите - като по този начин доведе до по-засилена инфлация, отколкото в Западна Европа, където инфлацията на заплатите остана по-скоро ограничена.

· Цените на жилищата се покачват. Това е фактор, характерен и за други страни от ЕС, като например Холандия. В България, цените на жилищата постепенно се повишават от световната финансова криза насам, след като през 2009 г. спаднаха с 26%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. цените са се повишили с 13,3% след пика на цикъла от 15,6% през третото тримесечие на 2022 г. по последни налични данни. Предвид обстоятелствата е смело да се твърди, че сме свидетели на спекулативен „балон“, и вероятно не е така. Но със сигурност вече сме достигнали равнище, което само по себе си води до значителна инфлация и вторични ефекти.

· Без да е изненадващо, България също беше засегната от глобалния скок в цените на енергията и храните. Но понякога в по-голям мащаб в сравнение с другите страни от ЕС. Сегашният енергиен микс е една от най-слабите страни на държавата. Ядрената енергия произвежда 36% от електроенергията в страната - това е много положително. Но цялата останала енергия се произвежда от изкопаеми горива (въглища, нефт и газ), които са вносни, тъй като няма вътрешно предлагане. Изкопаемите горива са надолу от началото на годината (суров петрол тип „Brent” -39%, бензин -42%, суров петрол тип „WTI” -42%, мазут -45%, природен газ -75%), но изиграха основна роля в първата фаза на инфлационната криза през 2021-2022 г.

· Нарушенията в глобалната верига за доставки, особено по-високите цени на товарните превози, изиграха важна роля, тъй като страната е вносител на много стоки. През 2021-2022 г. ставките за превоз на товари значително се повишиха в световен мащаб. Поради свръхкапацитета и по-ниското глобално търсене обаче, те рязко спадат сега. Ставките за превоз на товари между Китай и Европа са намалели с почти 80% на годишна база. Това, което преди една година беше инфлационен фактор, се превърна в дезинфлационен фактор. Но все пак не сме се върнали към нивата от преди Covid пандемията. Ставките за превоз на товари са все още със средно 20% по-високи, отколкото през 2019 г., най-вече поради по-високите оперативни разходи.

По-висока средна инфлация, отколкото преди Covid кризата

„Пътят е ясен, макар и никой да не може да го види". Това са думи от песента „Firth of Fifth" на английската рок група Genesis (1973 г.). Според г-н Бекяров тези думи добре обобщават настоящата ситуация на инфлационния фронт. „Знаем, че инфлацията отстъпва, тъй като налице са няколко дезинфлационни сили, като например товарните курсове, по-ниското глобално търсене, износната дефлация в Китай и срив на цените на енергията. Но не знаем каква е скоростта на процеса на дезинфлация.” споделя той. Очакванията са данните за инфлацията да останат необичайно колебливи още дълго време. Към момента не е ясно на какви равнища ще се стабилизира инфлацията. Централните банки подържат тезата си, че инфлацията най-накрая ще се върне към целевите нива, но това може да се окаже прекалено оптимистична нагласа. Очакванията на iBanFirst са, че инфлацията вероятно ще се стабилизира около 4% в САЩ, 3% в еврозоната и около 5% в България. Това ще има сериозни последици в дългосрочен план, особено по отношение на постепенната загуба на покупателна способност. Това означава, че ще трябва да се адаптираме към 5% годишна инфлация, което не е никак лесна задача. В краткосрочен план, високата инфлация безспорно е основно препятствие за приемането на еврото.