Foreign Affairs: Защо светът все още има нужда от търговия или защо е необходимо преосмисляне, а не отказ от глобализацията

Ngozi Okonjo-Iweala

Международната икономическа архитектура, изградена след 1945 г., се основава на мощна идея: икономическата взаимозависимост е от решаващо значение, макар и недостатъчна, за глобалния мир и просперитет. Международният валутен фонд, Световната банка и предшественикът на Световната търговска организация бяха основани в отговор на трите предходни десетилетия на непрекъсната нестабилност, когато светът беше опустошен от две световни войни, Голямата депресия и политически екстремизъм. Това беше и период на деглобализация, в който страните се обособиха във все по-изолирани търговски блокове. Сред развалините на Втората световна война правителствата се стремяха да изградят нова система, която, свързва страните в гъста мрежа от икономически връзки, изоставяйки хаоса и разделението в историята.

През по-голямата част от последните 75 години политиците от цял свят признаваха силата на икономическата взаимозависимост. Държавите премахнаха търговските бариери, отваряйки икономиките си една за друга. Като цяло рекордът беше впечатляващ. По-тясната икономическа интеграция вървеше ръка за ръка с нарастващ глобален просперитет, безпрецедентно намаляване на бедността и необичайно дълъг период на мир между великите сили. От 1990 г. делът на световното население, живеещо в крайна бедност, е намалял с три четвърти. В центъра на този голям скок в благосъстоянието на хората беше 20-кратното увеличение на обемите на международната търговия, което помогна за повишаване на доходите на глава от населението с коефициент 27 през последните шест десетилетия.

Сега тази икономическа визия се атакува и постигнатото от нея е застрашено. Поредица от шокове в продължение на 15 години – първо световната финансова криза, след това пандемията от COVID-19, а сега и войната в Украйна, създадоха алтернативен разказ за глобализацията. Тази нова линия на мислене далеч не прави страните икономически по-силни, а глобализацията ги излага на прекомерни рискове. Икономическата взаимозависимост вече не се разглежда като добродетел - на него се гледа като на порок. Новата мантра е, че страните се нуждаят не от взаимозависимост, а от независимост, като интеграцията е ограничена в най-добрия случай до тесен кръг от приятелски нации.

Но премахването на икономическата глобализация и структурите, които я поддържат, би било грешка. Това е така, защото въпреки постоянната риторика за обратното, държавите и хората разчитат на търговията повече от всякога в тази епоха на “polycrisis.”Освен това международното сътрудничество, включително по отношение на търговията, е необходимо за посрещане на предизвикателствата пред глобалните блага, като изменението на климата, неравенството и пандемиите. Глобализацията не е приключила, нито някой би трябвало да желае да бъде. Но трябва да се подобри и преосмисли за предстоящата епоха.

Краят на една ера?

Отдалечаването от все по-тясната икономическа интеграция промени търговската политика дори преди COVID-19. Нарастващото геополитическо напрежение между двете най-големи икономики в света, Съединените щати и Китай, доведе до налагането на tit-for-tat tariffs. Но събитията от последните няколко години засилиха тенденцията. Пандемията и войната в Украйна разкриха истинските слаби места, водещи до недостиг на продукти и затруднения в доставките, които навредиха както на бизнеса, така и на домакинствата. Говоренето за „отделяне“ стана широко разпространено. Съвсем наскоро правителствата въведоха нарастващ брой експортни ограничения, особено за стоки, считани за стратегически важни, като полупроводници и критични минерали. Те също така върнаха в употреба такъв тип индустриална политика, насочена към насърчаване на местното производство.

Въпреки това, разговорите за деглобализация са в противоречие с търговските данни. Всъщност глобалната търговия със стоки достигна рекордни нива през 2022 г. Над три четвърти от тази търговия се извършваше при тарифни условия основани на „най-облагодетелствана нация“, които правителствата прилагат към всички членове на Световната търговска организация (СТО), което предполага, че многостранните правила все още играят определяща роля в международната търговия. Според данни от Министерството на търговията на САЩ общата търговия между Съединените щати и Китай достига исторически връх от 691 милиарда долара през 2022 г., което е с 24 процента повече, отколкото през 2019 г. Делът на междинните суровини ( стоките, използвани за производство на други стоки )  в износът в световен мащаб остава приблизително постоянен, което предполага, че не е имало масово прехвърляне на международни вериги за доставки. Компаниите все още вземат решения за снабдяване въз основа на съображения базирани на цена и качество. Политическите мерки все още могат да променят това изчисление, но не за една нощ.

Опитът от COVID-19 също демонстрира силата на международната търговия като амортисьор. В началото на пандемията, тъй като търсенето на медицински продукти, като маски, ръкавици се увеличи, някои от прекъсванията се влошиха от ограниченията за износ на такива стоки. Но търговията бързо се превърна в жизненоважно средство за засилване на достъпа до изключително необходимите доставки, от лични предпазни средства до ваксини. Въпреки че стойността на световната търговия със стоки се сви с близо осем процента през 2020 г., търговията с медицински продукти нарасна с 16 процента. Търговията с платнени маски за лице се увеличи почти пет пъти. След като ваксините срещу COVID-19 бяха разработени, милиарди дози бяха произведени,  веригите за доставки, обхващат цели 19 държави. Без търговията възстановяването от пандемията, както от непосредствената криза в общественото здравеопазване, така и от произтичащата от нея икономическа криза, щеше да е много по-бавно.

С други думи, въпреки разрастването на движението за разрушаване на системата, която е в основата на глобализацията, хората и фирмите разчитат на нея повече от всякога. Привържениците на деглобализацията на практика призовават за прекъсване на около 30 процента от цялото глобално производство, което зависи от търговията, ход, който само би увеличил натиска върху покупателната способност на хората по света. В светлината на силното възстановяване на търговията, което помогна на икономиките да се възстановят и поддържаше временен, по-скоро предизвикан от пандемията недостиг, е ясно, че основният проблем не е взаимозависимостта сама по себе си, а свръхконцентрацията на някои търговски отношения за определени жизненоважни продукти. Ако целта е по-устойчиви мрежи за доставки, които са по-малко податливи на тези на съперниците, има по-добър път, по който да се продължи напред.

Не деглобализирайте. Реглобализирайте

По-дълбоки, деконцентрирани и по-диверсифицирани глобални вериги за доставки – това, което ние в СТО наричаме „реглобализация“ предлагат път за взаимозависимост без свръхзависимост. Проблемите, изложени през последните три години, могат да бъдат превърнати във възможност, така че да се даде път на страните и общностите, които досега са били изключени от глобалните вериги за стойност.

За няколко сектора повторното закрепване изглежда неизбежно. Но отвъд тези ограничени области подобни мерки могат да платят огромна икономическа цена. Експертите от СТО са изчислили, че ако светът се раздели на два отделни икономически блока, произтичащото от това намаляване на международната търговия и загубата на производителност от специализацията и икономиите от мащаба ще намалят реалните доходи в дългосрочен план с най-малко пет процента средно спрямо сегашните тенденция. Производствените загуби биха били много по-големи от тези, причинени от световната финансова криза от 2008–2009 г. Страните с ниски доходи ще бъдат подложени на спад на реалните доходи с цели 12 процента, а това ще нанесе огромен удар върху перспективите им за развитие.

Нещо повече, широкомащабното възстановяване може да има обратен ефект, като направи веригите за доставки по-малко, а не по-устойчиви. Отрицателните сътресения в предлагането вероятно ще станат по-чести през следващите години, тъй като сушите, горещите вълни и наводненията причиняват хаос при производството и транспорта. Затварянето на вратата за търговия би увеличило излагането на страните на подобни шокове. За разлика от това, една реглобализирана световна икономика би предложила на страните повече възможности за външни доставки и следователно по-голяма устойчивост.

През 2022 г. Съединените щати се убедиха от собствен опит, че само местното производство не може да осигури устойчивост на доставките, когато изпитаха недостиг на бебешко мляко. Почти цялото мляко, продавано в Съединените щати се произвежда в страната и когато един от четирите големи производители трябваше да спре производството в един от заводите си поради бактериално замърсяване, настъпи огромен недостиг. Това, което в крайна сметка смекчи кризата, беше търговията: администрацията по храните и лекарствата разреши вноса на адаптирано мляко при спешни случаи.

„Поддържането на приятелите“, идеята за преместване на производството към геополитически съюзници, също не е панацея. Всеки път, когато някой предложи „подкрепа на приятел“, винаги питам „Кой е приятел?“ Историята има много примери за приятели, които се държат по неприятелски начини, особено когато става въпрос за износа на другия. Търговско напрежение може да възникне дори сред съюзниците.

Зелена търговия

Но аргументите за реглобализация стигат по-далеч от подобни практически аспекти. Те произтичат от факта, че светът се нуждае от международна търговия, за да преодолее най-належащите предизвикателства от дневния ред като изменението на климата, бедността, неравенството и войната. Често се казва, че глобалните проблеми изискват глобални решения. Твърде често обаче сътрудничеството в областта на търговията се пропуска от списъка с тези решения.

СТО изпълнява своята роля, за да поправи този пропуск. През миналия юни, на нашата 12-та министерска конференция, 164-те членове на организацията се съгласиха да намалят с десетки милиарди долари  субсидиите за риболов, за да се помогне за облекчаване на натиска върху прекомерно експлоатираните запаси от морска риба, като същевременно се повишава поминъка на милионите хора, които зависят от чистите океани. Членовете се ангажираха да предотвратят блокирането на спешната помощ от храни чрез намаляване на експортните ограничения. Те също така обещаха да подкрепят придвижването на храна и медицински консумативи по целия свят, като помагат да се гарантира намаляването на нестабилността на цените. Когато войната в Украйна прекъсна доставките на храни, фуражи и торове, СТО засили мониторинга на свързаните с тях търговски политики и призова членовете да се придържат към обещанията си да поддържат пазарите отворени. Към началото на май 2023 г. около 63 от около 100-те мерки за ограничаване на износа, които страните бяха въвели за храни, фуражи и торове от началото на войната, все още бяха в сила. Въпреки че има още място за подобрение, нещата се насочват в правилната посока.

Екзистенциалният императив на изменението на климата е друга област, в която търговията може и трябва да бъде част от решението. Търговията често се описва като вредна за околната среда, с опасения относно емисиите, свързани с корабоплаването, въздушния транспорт. Инициира се  „купувайте родното“. Вярно е, че транспортът, подобно на други въглеродно-интензивни сектори, трябва да намали емисиите си и наистина изследователите усилено работят върху алтернативни горива, като зелен водород и зелен амоняк, за зареждане на товарните кораби. Но това, което критиците пропускат, е, че светът не може да се  декарбонизира без търговия. Това е незаменим канал, чрез който зелените технологии могат да бъдат разпространявани и страните да имат достъп до стоките и услугите, от които се нуждаят, за да се възстановят от екстремните метеорологични явления и да се адаптират към променящия се климат. Конкуренцията и ефективността на мащаба, станали възможни благодарение на международната търговия и веригите за стойност, са от решаващо значение за намаляване на разходите за технологии за възобновяема енергия, ускорявайки напредъка към целта за нулеви нетни емисии.

Освен това международната търговия може да помогне за намаляване на емисиите, свързани със стоки, като даде възможност на страните да се специализират. Точно, както държавите могат да извлекат икономически ползи, като се съсредоточат върху това, в което са сравнително добри, светът може да пожъне ползи за околната среда, ако държавите се съсредоточат върху това, в което са сравнително екологични. От гледна точка на планетата има смисъл да се внасят енергоемки продукти от места с изобилие от нисковъглеродна енергия, или водоемки продукти от места с изобилие от вода. Например, неотдавнашен доклад на Световната банка отбелязва, че изобилието от вятър и слънце поставят Латинска Америка и Карибите в добра позиция за производство на зелен водород.

Но този вид екологично сравнително предимство работи само, когато са налице правилните политически стимули, така че екологичните разходи за дадена дейност да бъдат взети под внимание – „интернализирани“, на езика на икономистите. Тук също сътрудничеството в областта на търговията има решаваща роля. Тъй като все повече правителства предприемат сериозни действия в областта на климата, различията в техните политики могат да доведат до сериозни търговски търкания и опасения за загуба на конкурентоспособност. Ако тези напрежения не бъдат овладени, страните могат да въведат търговски ограничения и да си го върнат чрез ограничения на другите. Това би увеличило несигурността за предприятията, като по този начин би обезсърчило нисковъглеродните инвестиции. По-високите търговски бариери и по-ниските инвестиции на свой ред биха се комбинирали, с което ще повишат цената на декарбонизацията - точно обратното на това, от което светът се нуждае. Правителствата могат да избегнат този сценарий чрез постигане на споделено разбиране за това, как да оценяват и сравняват еквивалентността на политиките за климата на другите – независимо дали чрез данъци, разпоредби или субсидии, с оглед на подпомагане за предотвратяване на търговски конфликт, свързан с мерките за климата. СТО работи върху потенциални подходи, които биха могли да информират за този вид глобална рамка за ценообразуване на въглеродните емисии, както и Международният валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка.

Търговията може да помогне на света да постигне екологичните цели и по други начини. Много членове на СТО обмислят реформиране и намаляване на субсидиите, които правителствата дават на производителите и потребителите на изкопаеми горива, а някои обмислят намаляване на търговските бариери за екологични стоки и услуги, като технологии за управление на замърсяването на въздуха и водата. Успоредно с тези усилия, някои членове предприемат смели стъпки за стимулиране на инвестициите в зелени технологии. Въпреки че правилникът на СТО подкрепя усилията за декарбонизация, той насърчава членовете да го правят по начини, които не дискриминират другите, или не водят до надпревара за субсидии, в която търговските партньори са ощетени. Има начини да станем екологични и да субсидираме, включително чрез подкрепа на научните изследвания и иновациите, които не подкопават равните условия на конкуренция.

Затваряне на празнината

Търговията отдавна е мощна сила и за намаляване на бедността. Това дава възможност на страните с малки или бедни вътрешни пазари да се възползват от външното търсене, за да изместване на хората и ресурсите от дейности за препитание към по-продуктивни такива в производството, услугите и селското стопанство.

През десетилетията преди пандемията от COVID-19 търговията изигра важна роля за изваждането на над един милиард души от крайната бедност. Това не беше само история за икономическия възход на Китай. Делът на световното население, живеещо с по-малко от еквивалента на 1,90 долара на ден, намаля от 36 процента през 1990 г. до около девет процента през 2018 г. Като изключим Китай от уравнението, този дял през същия период все още спадна значително - от 28 процента до 11 процента. Резултатът от този бум беше драстично повишаване на жизнения стандарт почти навсякъде. През едната четвърт от века до 2019 г., разликата между доходите в бедните страни и тези в богатите икономики започна да се стеснява за първи път от Индустриалната революция преди 200 години.

Сега тези тенденции са преобърнати. Световната банка изчисли, че пандемията и войната в Украйна са тласнали още 90 милиона души към крайна бедност. Богатите икономики, които се радваха на ранен достъп до ваксини и ресурси за спасяване на икономиките си чрез големи пакети от фискални стимули, отново изоставят бедните страни. Без глобална търговия ще бъде невъзможно развитието и намаляването на бедността да се върнат в релсите.

Светът се нуждае от различен, преосмислен вид търговия, тъй като не всички хора и не всички страни споделят адекватно напредъка от последните десетилетия. Въпреки че общите тенденции бяха впечатляващи, първите стъпки криеха и по-мрачна история. Много бедни държави, най-вече в Африка, изостанаха за разлика от други страни, дори по време на ерата на сближаване преди пандемията. Много бедни хора и региони в богатите страни също изостанаха, тъй като възможностите, създадени от по-добрия достъп до международните пазари, не винаги или не често бяха в едни и същи региони или сектори, засегнати от съпътстващата конкуренция на вноса.

Дори когато икономическото неравенство намаля между държавите и сред световното население като цяло, неравенството в много напреднали икономики се увеличи. Търговията беше един от няколкото действащи фактора, включително технологичните промени, които облагодетелстваха квалифицираните работници и замениха много работни места в производството с машини. Данъчната, трудовата и антитръстовата политика също оформиха тези промени, поради което неравенството в някои страни се увеличи много повече, отколкото в други. Когато финансовата криза и последвалото болезнено бавно възстановяване на пазара на труда подхраниха популисткия екстремизъм, търговията и имигрантите станаха лесни изкупителни жертви. Политическите смущения от последните години подчертават значението и това, колко важно е смекчаването на въздействието на търговията и технологичните промени върху живота и поминъка на хората. Чрез въвеждането на активна политика на пазара на труда и социална политика правителствата могат да гарантират, че печалбите от търговията и технологиите са широко споделени, докато техните разрушителни ефекти са смекчени.

Със сигурност има възможности за привличане на повече хора и места от периферията на глобалните производствени и търговски мрежи към мейнстрийма. Това вече започва да се случва. Мултинационалните компании диверсифицират базите си на доставчици в стремежа си да спестят разходи и по-добро управление на риска. Бангладеш, Камбоджа, Мароко и Виетнам разширяват участието си в регионални и глобални вериги за създаване на стойност. От Барбадос през Бали до Охайо работата с дистанционни услуги създава възможности и вдъхва нов живот на общности, които изпитват трудности.

Продължаването на този процес на реглобализация, така че да обхване повече места и да привлече повече малки и притежавани от жени предприятия, би донесло значителни дивиденти. Това ще насърчи растежа и ще намали бедността в части от Африка, Азия и Латинска Америка, които имат добра макроикономическа и бизнес среда, но слаби връзки с най-динамичните сектори на световната икономика. Това би довело до по-голямо социално-икономическо включване за части от обществото, които обикновено регистрират по-високи нива на бедност и непълна заетост. И това би увеличило дълбочината, сигурността и гъвкавостта на веригите за доставки.

Необходима е силна, отворена, многостранна система за търговия за тази потенциална следваща вълна на растеж, движен от търговията. Но реглобализацията ще изглежда различно от водената от износа индустриализация, която трансформира Източна Азия. С напредъка в автоматизацията, който прави производството малко по-слаб двигател за създаване на работни места, отколкото беше преди, услугите ще трябва да играят основна роля наред с производството и селското стопанство и преработващата индустрия. Услугите са все по-важни двигатели на растежа и търговията, разширявайки се по-бързо от търговията със стоки. Това важи особено за услугите, доставяни цифрово – всичко от стрийминг на игри до консултиране чрез видеоконференция. Трансграничната търговия с тези услуги е нараснала средно с 8,1 процента между 2005 г. и 2022 г., в сравнение с 5,6 процента за стоките. През 2022 г. износът на цифрово доставени услуги достигна стойност от 3,8 трилиона долара, което се равнява на 12 процента от цялата търговия със стоки и услуги, спрямо осем процента десетилетие по-рано.

За да подкрепи този процес на реглобализация, международният търговски режим ще трябва да се адаптира, като установи ясни правила за цифровата търговия и насърчава по-задълбочено сътрудничеството в търговията с услуги. Пропуските в съществуващите търговски правила, или липсата на споделени глобални правила като цяло водят до несигурност и разходите за транзакции, които тежат най-много на по-малките предприятия. Членовете на СТО предприемат стъпки в правилната посока. През 2021 г. група членове, които представляват над 90 процента от световната търговия с услуги, сключиха споразумение за намаляване на регулаторните бариери пред търговията с услуги, а близо 90 члена, включително Китай, Съединените щати и Европейския съюз, в момента преговарят за основен набор от глобални правила за цифрова търговия. Регионалните инициативи за намаляване на търговските бариери и изграждане на свързана инфраструктура, като Африканската континентална зона за свободна търговия, също са полезни.

И накрая, поддържането на мира и сигурността е особено важно в наши дни. Нарастващото въоръжаване, изостри търговските отношения, а политиката постави под съмнение дългогодишното твърдение, че търговията носи мир. Разбираемо е, че държавите се притесняват да не станат зависими от потенциални противници по отношение на критични стоки. Но както стана ясно, ограничаването на търговията до няколко партньора идва с алтернативни разходи: по-високи цени, намалени възможности за износ, по-малко продуктивно разпределение на ресурсите и нови видове уязвимост на доставките.

Междувременно дълбоките и диверсифицирани пазари правят по-трудно превръщането на международната търговия в оръжие, като намаляват зависимостта на страните от всеки един източник на доставки. Когато войната в Украйна прекъсна почти целия внос на пшеница в Етиопия от тази страна, тя успя да запълни празнината с внос от Аржентина и Съединените щати. Европа компенсира загубата на руски газ с внос на втечнен природен газ от други източници. В една реглобализирана световна икономика дифузната производствена база за всякакъв вид стоки би означавала още по-малко потенциално задушаване. Една от предпоставките за реглобализация е широко отворена и предвидима глобална икономика, закотвена в силна, базирана на правила многостранна търговска система.

Силата на мира

Международната търговия не е нито сребърният куршум, който може да реши всички проблеми със сигурността, нито пък ахилесовата пета на настоящата архитектура на сигурността. Да се изоставят многобройните ползи, които идват с международната търговия, би било безразсъдно. Съществуват реални проблеми с настоящата търговска система, но сценарият, на който се съпоставя  почти сигурно е по-лош: трудно е да се повярва, че международната сигурност ще бъде по-добре обслужвана, ако водещите сили нямат икономически интерес по отношение на стабилността и просперитета на другите и нямат общи институции, в които да се ангажират. Търговията между Съединените щати и Китай облагодетелства изключително много хората и бизнеса в двете страни и обвързва суперсилите, както двустранно, така и на международно ниво, предоставяйки стимул за сътрудничество, когато е възможно, а също и избягването на конфликти.

Стратегическата конкуренция е реалността на съвременния свят. Но този свят ще стане непригоден за живеене, освен ако няма и стратегическо сътрудничество. Срещата на министрите на СТО миналото лято даде надежда, че двете могат да вървят заедно. Постигнатите там споразумения получиха подкрепата на всички членове на СТО. Те работеха преминавайки през геополитически и политически разломи, като всеки от тях виждаше националният интерес от укрепването на световната търговска система.

През трите четвърти от века, откакто светът за първи път възприе многостранното сътрудничество в областта на търговията, търговската система е в основата на нарастващия, макар и все още неравномерен глобален просперитет. Тя постигна първоначалната си цел да помогне на правителствата да запазят пазарите отворени в бурни времена. Изправен пред силни сътресения, от глобалната финансова криза до пандемията, светът не повтори спиралата на протекционизма и депресията от 30-те години на миналия век. Вместо това позволи трансграничното търсене и предлагане да бъдат двигателят за възстановяване.

Днес многостранната търговска система е част от решението на големи глобални предизвикателства, от изменението на климата през конфликтите до готовността за пандемии. И една реформирана СТО, подходяща за двадесет и първи век, е необходима сега повече от всякога, с правила, които са в основата на стабилността, предвидимостта и отвореността на глобалната търговска система. Ако последните 15 години са ни научили на нещо, то е, че непредвидени кризи със сигурност предстоят и, че без стабилизиращата сила на търговията светът почти сигурно ще бъде по-малко способен да ги преодолее.