България е една от най-уязвимите държави в Европа от разяждащи капиталови потоци

Конфликтът в Украйна демонстрира, че корозивните капиталови потоци са едно от най-опасните оръжия, които подкопават уязвимите демокрации в Европа. Преди войната, Русия използва своите инвестиции в енергетиката като оръжие и активира множество олигархични мрежи в цяла Европа, за да отслаби решимостта и подкрепата за Украйна.

България остава една от най-уязвимите държави по отношение на капиталови потоци, които подкопават икономическата сигурност на страната. Комбинацията от проблеми в областта на върховенството на правото, слаб политически и административен капацитет за противодействие на корупцията, недостиг на капитал и слаба привлекателност за инвестиции, се усложнява от липсата на инструменти за ефективно прилагане на санкции и проверка на съмнителни инвестиции, например от авторитарни режими или офшорни зони.

Това става ясно от представените днес основните изводи от последната публикация на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Скрининг на инвестициите в България“ по време на кръгла маса "Корозивен капитал и инвестиционен скрининг"*. Домакини на форума са Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за международно частно предприемачество (CIPE), Вашингтон.

В Европейския съюз вече действа Регламент за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който се допълва от няколко незадължителни документа, включително насоки за преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус във връзка с приетите санкции срещу двете държави. Подобни мерки имат за цел укрепване на икономическата и инвестиционна сигурност на страните-членки и общността като цяло, предпазване от навлизане на корозивен капитал и предотвратяване на незаконни дейности, които биха могли да подкопаят инвестиционния климат.

България е въвела минималните изисквания на тези разпоредби на ЕС, като е създала
механизъм за координация с другите държави-членки. В българското законодателство
и практика липсват инструменти за цялостна, ефективна проверка на преките
чуждестранни инвестиции и адекватни гаранции срещу потенциални злоупотреби.
България трябва спешно да актуализира своите стратегии в областта на инвестициите
и националната сигурност и да въведе устойчив механизъм за скрининг на преките
чуждестранни инвестиции като основна защитна мярка срещу вредното чуждо влияние
и допълнителна гаранция за повишаване на качеството на чуждестранните инвестиции.
Правителството следва да включи частния сектор и гражданското общество във всеки етап от процеса на разработване на този механизъм и да осигури необходимата
прозрачност на процеса.

В дискусията, освен експерти от Центъра, се включиха Кенет Мъртън, посланик на САЩ в България, Никола Янков, Управляващ съдружник на Експат Капитал, Иван Михайлов, Главен изпълнителен директор на Американската търговска камара, Миглена Милева, Началник на отдел „Инвестиционна политика“, Министерство на иновациите и растежа, Мая Найденова, Вицепрезидент, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Павел Геренски, Директор, Агенция „Митници“, както и Джон Кей, Ръководител на Програма „Европа“ в Центъра за международно частно предприемачество във Вашингтон.

Посланик Кенет Мъртън акцентира, че България притежава голям икономически потенциал за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции с висока добавена стойност, които допринасят за икономически растеж, обмен на знания и създаване на работни места. В същото време той посочи, че България е една от най-уязвимите държави в Европа от разяждащи капиталови потоци. Окуражен съм, че българското правителство създаде работна група за проверка на инвестициите и напредва с изготвянето на законодателство в съответствие с регламента на ЕС, подчерта н. пр. посланик Мертън.

Видяхме примери, включително от някои от съседите на България, когато преките чуждестранни инвестиции допринесоха за неустойчиво дългово бреме или предоставиха на чужди сили власт за вземане на решения в чувствителни национални сектори, в други случаи чуждестранните инвестиции въведоха несигурна комуникационна технология, която доведе до дългосрочни рискове за киберсигурността, каза още посланикът на САЩ.

Никола Янков подчерта ролята на частния сектор в предпазването от навлизане на корозивен капитал в страната, тъй като той неминуемо въздейства върху възможността за международно бизнес сътрудничество. Иван Михайлов поясни, че е България трябва да заимства от добрите практики в Европейския съюз за да създаде прозрачна и ефективна рамка за проверка на чуждестранните инвестиции.

Говорителите в конференцията се обединиха около становището, че гарантирането на икономическата сигурност на България е от първостепенно значение за осигуряване на дългосрочен просперитет и стабилност в условията на повишена глобална геополитическа конкуренция. За да стане устойчива и привлекателна инвестиционна дестинация, България трябва да отдели приоритет на всеобхватни мерки, които насърчават икономическата сигурност, подпомагат устойчивия растеж и предпазват от възникващи рискове. Чрез успешното справяне с тези предизвикателства, България има възможност да се позиционира като стратегически партньор в евроатлантическата общност и да подобри своята позиция в световната икономика.

*Понятието "корозивен капитал" е въведено от Центърът за международно частно предприемачество (CIPE) и се отнася до външни капиталовложения, при които липсва прозрачност, отчетност и пазарна ориентация.