Ръст на застрахователния пазар в България с 24 млн. евро или +1,5% през 2022 г.

Глобалният приход от застрахователни премии възлиза на почти 5.6 трлн. евро и нараства с 4.9 на сто, сочат данните от доклада на Allianz със заглавие Котва в турболентни времена

Икономика / Свят , Финанси
3E news
663
article picture alt description

Снимка: Allianz

Силен растеж: Глобалният премиен приход нарасна с 4,9% през 2022 г. на фона на световната инфлация от 8,6%

Разделена България: Силен растеж на здравното застраховане, скромно увеличение в общото застраховане и спад в животозастраховането

Котва в турбулентни времена: Застраховката е основен шоков буфер, тъй като изравнява кривата на икономическия цикъл

Непрекъснатост на повърхността: Очаква се премиите да се увеличат с 5,2% годишно през следващото десетилетие, добавяйки 4 190 млрд. евро към глобалния фонд на премиите

Трансформация отдолу: Бизнес моделът на застрахователите ще се развива от чиста финансова компенсация до управление на риска и превенция

Още по темата

Това са основните акценти от публикувания днес анализ на Alianz със заглавие Котва в турболентни времена (Global Insurance Report 2023), който анализира развитието на застрахователните пазари по света.

Данните за България сочат, че застрахователният пазар в нашата страна се е увеличил с 24 млн. евро или +1,5% през 2022 г., достигайки общ премиен приход от 1,6 милиарда евро. Докато животозастрахователният сегмент отчете спад в премийните приходи (-4,1% до 242 млн. евро), другите два сегмента отбелязаха ръст: премиите по общо застраховане се увеличиха със скромните +1,2% до 1,3 млрд. евро, а все още относително малкият пазар на здравно застраховане нарасна с 24,5% до 101 млн. евро.

Силен растеж

Според доклада, глобалният приход от застрахователни премии възлиза на почти 5,6 трлн. евро през 2022 г. Животозастраховането остава най-големият сегмент (2,6 трлн. евро), следван от общото застраховане (1,8 трлн. евро) и здравното застраховане (1,1 трлн. евро). През 2022 г. премийният приход нарасна с 259 млрд. евро или +4,9% на фона на глобална инфлация от 8,6%. Трите сегмента обаче се представиха много различно: докато общото застраховане отбеляза стабилен ръст от +8,7%, здравното се разшири с по-скромните +4,9%, а животозастрахователният пазар нарасна с +2,4%, поради намалените реални доходи на домакинствата, които се отразиха на частните спестявания.

Ръстът на премиите в общото застраховане се дължи на всички региони по света. Въпреки това, със 77,5 млрд. евро (+9,9%), повече от половината от глобалното увеличение през 2022 г. се дължи на Северна Америка. С премиен приход от 860 млрд. евро регионът остава най-големият пазар в света.

Азия също отбеляза стабилен растеж от 8,4% за миналата година (+31 млрд. евро). С общ премиен приход от близо 403 млрд. евро регионът изпревари Европа за първи път. Регионът на Европа отбелязва ръст от +4% или 15 млрд. евро до 397 млрд. евро премиен приход.

Пазарите на животозастраховането пострадаха миналата година, особено в Западна Европа: приходите от премии намаляха с 2,7% през 2022 г. (-21 млрд. евро до 740 млрд. евро). Растежът беше разочароващ и в Азия, записвайки скромно увеличение от +3,6% (+33 млрд. евро до 952 млрд. евро). Както при общото застраховане, Северна Америка беше основният двигател на растежа през 2022 г. с +7,8% или 61 млрд. евро до 840 млрд. евро. Доминирането на Америка е още по-изразено в здравното застраховане, където американският пазар представлява около две трети от всички премийни приходи в световен мащаб.

Котва в бурни времена

От икономическа гледна точка справянето с инфлационна среда ще бъде най-голямото предизвикателство през следващите години. Пет структурни фактора ще определят инфлацията, „Петте Д“: демография, деглобализация, декарбонизация, дигитализация и дълг. Като цяло „Петте Д“ могат значително да повишат годишната инфлация с до 1 процентен пункт.

„Застраховането доказва своята стойност в турбулентни времена на висока инфлация и нисък растеж“, коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz. „Застрахователната индустрия не може да премахне инфлацията, но може да изглади въздействието с течение на времето, действайки като вид буфер. Според Евростат, например, инфлацията в личните застраховки, като автомобилни и имуществени застраховки, изостана от общата инфлация с голяма разлика миналата година. Застраховането е основен буфер на шока, тъй като изравнява кривата на икономическия цикъл за своите клиенти.“

Непрекъснатост на повърхността

Въпреки по-високата инфлация – или може би точно поради нея – премиите ще се увеличават с 5,2% през следващото десетилетие, добавяйки 4 190 милиарда евро към глобалния премиен фонд. През 2033 г. премийният приход ще достигне 4,3 трлн. евро в животозастраховането, 3,1 трлн. евро в общото застраховане и 2,3 трлн. евро в здравното застраховане.

С 1,726 млрд. евро по-голяма част от увеличението ще бъде в сегмента животозастраховане.

Въпреки това, годишният растеж (+4,7%) през следващото десетилетие вероятно ще изостане доста от общия икономически растеж (+5,2%). Застрахователното проникване ще спадне с 3 процентни пункта до 2,8%. Азия ще остане двигател на растежа на световния животозастрахователен бизнес, като годишният растеж (без Япония) се очаква да нарасне до 7,5%. Регионът ще представлява половината от ръста на абсолютните премии (866 млрд. евро), повече от Северна Америка (377 млрд. евро) и Европа (276 млрд. евро), взети заедно.

В сегмента общо застраховане допълнителните премии ще възлизат на 1,282 млрд. евро до 2033 г. Това представлява годишен темп на растеж от 5,0%, приблизително в съответствие с предходното десетилетие (5,1%) и общия икономически растеж (5,2%); следователно застрахователното проникване ще намалее само с 1 процентен пункт (до 2,0%). Подобно на животозастрахователния сегмент, Азия (с изключение на Япония) е категоричният шампион по растеж сред основните региони с годишен темп от +8,1%. В абсолютно изражение обаче значението на региона е по-ниско, отколкото в сегмента животозастраховане: „само“ около 35% от очаквания ръст на премиите (448 млрд. евро) се дължи на Азия, срещу 357 млрд. евро в Северна Америка и 168 млрд. евро в Европа.

В България застрахователните премии се очаква да се повишат с 2,7% годишно. Общият размер на пазара ще достигне 2,2 млрд. евро през 2033 г. Общото застраховане вероятно ще остане най- големият сегмент (1,6 милиарда евро), докато другите два сегмента са сравнително еднакви: приходите от премии за здравни застраховки ще възлизат на 292 млн. евро и животозастрахователните на 289 млн. евро. С очакван годишен ръст от 10,2%, здравното застраховане пазар се очертава да бъде най-динамичният пазарен сегмент.

Трансформация отдолу

С оглед на големите технологични катаклизми и новите нарастващи рискове тази прогноза, която предполага повече или по-малко приемственост, може да се окаже изненада. Това обаче се отнася само за повърхностния растеж на премиите. Основните промени са драматични.

Технологиите ще променят начина, по който работят застрахователите. Екосистемите, например, ще играят решаваща роля за достъпа на клиентите, предлагайки не само отделни продукти, но цялостни решения за нуждите на клиентите, било то за мобилност, начин на живот, пътуване, средства или здраве. Изкуственият интелект отваря невъобразими възможности в анализа на данни, променяйки коренно цялата верига на стойността от застраховане до обработка на претенциите.

„Запазвайки своята социална значимост, индустрията е изправена пред фундаментална промяна в своя бизнес модел“, казва Катрин Стофел, съавтор на доклада. „Стойностното предложение на застрахователите ще се развива от чиста финансова компенсация до управление на риска и предлагане на холистични услуги за предотвратяване и смекчаване на рисковете. Това следва неизбежна логика: за да се запълнят огромните пропуски в защитата – в природните бедствия, кибер рисковете, здраве или пенсия – мобилизирането на повече премии може да не е достатъчно. Избягването на рисковете на първо място става все по-важно.“

Цялото изследване може да разгледате тук:

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща