МАЕ: Приходите на Русия от експорт на петрол през април спрямо март са се увеличили с 1,7 млрд. долара
В сравнение с миналата година обаче експертите на агенцията отчитат спад с 27 %
Експортът на петрол и нефтопродукти от Русия са достигнали пиково ниво след началото на войната в Украйна – 8,3 млн. барела на ден, а страната не постигнала напълно до обещаното намаляване на добива с 500 хил. барела на ден. Това се посочва в месечния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Русия обяви, че доброволно ще намали производството на петрол с 500 хил. барела на ден през март спрямо февруари, след което марката бе продължена до юли, а по-късно и до края на годината.
Приходите на страната от експорта на петрол са нараснали с 1,7 млрд. долара през април в сравнение с месец март – до 15 млрд. долара. Въпреки това са с 27% по-ниски в сравнение с година по-рано. Данъчните постъпления пък са спаднали с 64% в сравнение с аналогичния период на миналата година.
Товарите със суров петрол са се увеличили с 250 хил. барела на ден (б/д) – до 5,2 млн.б/д, достигайки най-високото ниво от месец май 2022 г., а експортът на нефтопродукти е спаднал с около 200 хил. б/д – до 3 млн. б/д.
Ако през 2021 г. Индия е купувала само 0,1 млн.б/д руски петрол, през 2022 г. – 0,9 млн.б/д, то през април 2023 г. този обем вече е бил от порядъка на 2,2 млн. б/д, което обаче е със 100 хил.б/д по-малко от март. Индия е увеличила покупките през последните два месеца (февруари – 1,9 млн.б/д), придобивайки повече петрол от сорт ESPO, а също така и други сортове.
Китай през 2021 г. е купувал 1,6 млн. б/д руски петрол, а през април 2023 г. – 2,3 млн. б/д – с 200 хил. б/д повече от март.
ЕС е получавал през април 400 хил. б/д руски петрол основно през тръбопроводите за Унгария и Словакия и по морето за България.
Мианмар е внесяла по 70 хил. б/д през последните няколко месеца за пръв път от 2021 г. за последващ пренос през тръбопровода за Китай, сочат изчисленията на МЕ.
Според експертите от агенцията, експортът на нефтопродукти е бил доста по-разнообразен. Турция, Китай и Индия са основни купувачи, получавайки около 430 хил.б/д, 220 хил.б/д и 180 хил.б/д съответно. Останалите товари са разхвърляни до дестинации от Близкия Изток, Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия.
Открояват се ОАЕ и Саудитска Арабия с внос съответно на 175 и 140 хил. б/д, докато Бразилия е с внос от 160 хил.б/д. Тунис и Египет, новите купувачи на руски барели, сега внасят повече от 50 хил.б/д на ден всяка, предимно газьол. В Югоизточна Азия Сингапур се откроява с потребление от 170 хил.б/д, , а Малайзия – с над 80 хил.б/д, предимно нафта.
Общият внос на нефтопродукти в Европа, който временно е намалял след въвеждането на price cap се е увеличил. „Според нас, вносът на газьол през април се е възстановил до ниво, съпоставимо с това отпреди 6 месеца. Въпреки това ембаргото на ЕС върху нефтопродуктите е довело до спад на вноса на газьол от Русия от 520 хил. б/д практически до нула. Този спад е компенсиран основно от увеличаване на обема на доставки от Близкия Изток, Азия и Турция“, се посочва в доклада.
Предполагаемите приходи от руския петролен експорт се е увеличил с 1,7 млрд. долара – до 15 млрд. долара през април, тъй като ръстът на количествата и по-тесния спред на отстъпка на сорт Urals са довели до увеличаване на приходите от суров петрол с 1,4 млрд. долара – до 9,6 млрд. долара. В резултат, общите приходи от експорт са с 27 % по-ниски отпреди година, в сравнение с мартенското свиване с 40% спрямо аналогичния период на миналата година, изчисляват от МАЕ.
Между другото, както посочват руските агенции, позовавайки се на официални данни на министерство на финансите на Русия, постъпленията във федералния бюджет от нефт и газ са достигнали 647 млрд. рубли (8,3 млрд. долара) през април (-64 %) в сравнение с 688,2 млрд. рубли през месец март.