МАЕ повишава прогнозата си за търсенето на петрол в света

Търсенето на петрола в света през 2023 г. ще се повиши в сравнение с миналата година с 2,2 млн. барела на ден (б/д). Това се посочва в месечния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Организацията преразглежда прогнозата си в посока към повишение. Месец по-рано тя МАЕ очакваше, че ръста на потреблението през тази година ще е 2 млн.б/д.

Анализаторите понижават оценката си за търсенето през 2022 г. в сравнение с предишния отчет със 111 хил.б/д – до 99,801 млн. б/д, а прогнозата за 2023 г. е увеличена със 71 хил.б/д до рекордните 102,01 млн. б/д. Така през 2023 г. МАЕ очаква ръст на търсенето на петрол в света с 2,209 млн.б/д срещу 2,027 млн. б/д месец по-рано.

Експертите от агенцията повишават оценката за търсенето на петрол през първото  (със 160 хил.б/д до 100,52 млн.б/д), второто (с 80 хил.б/д до 101,32 млн. б/д) и четвъртото тримесечия на 2023 г. (с 90 хил.б/д до 103,13 млн.б/д), но понижават прогнозата си за третото тримесечие (с 40 хил. б/д до 103,03 млн.б/д).

Преразглеждането се дължи на възстановяване на търсенето в Китай, което „продължава да надхвърля очакванията“. Според експертите от агенцията, през март потреблението на петрол в Китай се е увеличило до историческия рекорд от 16 млн.б/д. Към настоящия момент МАЕ очаква, че през 2023 г. ръстът на търсенето в страната е 1,39 млн. б/д – до 15,96 млн.б/д.

От МАЕ подчертават, че очакват през втората половина на 2023 г. да има „твърд баланс“ на петролния пазар. Тази ситуация ще прерасне към дефицит на предлагането над търсенето на ниво от 2 млн. б/д. Според експертите към настоящия момент на пазара има песимизъм заради опасенията за състоянието на световната икономика, което от своя страна е и довело до спад на цената на петрола през последните седмици.

Световните търговски запаси от петрол в света са се понижили със 7,9 млн. барела. Агенцията отбелязва, че обемите от увеличените  запаси в танкерите в страните, които не влизат в ОИСР не са могли да компенсират значителният им спад в страните от ОИСР – с 56 млн.б/д до 2,753 млрд. барела. Тези резултати представляват шестмесечен минимум и са с 89 млн. барела под средното значение за пет години.

ОПЕК+

Страните от ОПЕК+ през април са осъществили добив от 37,6 млн. б/д, докато според условията на споразумението са могли да произведат 40,1 млн.б/д, според анализаторите от МАЕ. Това означава, че изоставането от плана според резултатите от миналия месец е било от порядъка на 2,5 млн.б/д. Спрямо месец март, страните от обединението са намалили производството на петрол с 0,4 млн. б/д.

Добивът на страните от ОПЕК, участващи в споразумението през април е бил в обем от 24,19 млн.б/д, което е с 1,23 млн.б/д по-малко от плана. Страните извън ОПЕК през миналия месец са проезвели с 1,27 млн.б/д под разрешеното ниво – 15,09 млн.б/д (13,41 млн. б/д без да се има предвид Мексико).

Намаляването на производството в Ирак и Нигерия (с по 250 хил.б/д всяка, до 4,1 млн.б/ и 1,02 млн. б/д съответно) е било компенсирано частично от увеличението от Ангола (с 90 хил.б/д до 1,06 б/д) и Саудитска Арабия (с 50 хил.б/д до 10,48 млн. б/д).

Добивът в Русия е останал стабилен, констатират експертите – на ниво от 9,6 млн. б/д.

Свободните мощности на страните, участващи в сделката ОПЕК+, според МАЕ са за 4 млн.б/д, като отбелязват, че около 60% са на Саудитска Арабия и ОАЕ.

Очакването на анализаторите от агенцията е, че добивът на ОПЕК+ през месец май ще продължи да намалява с оглед на доброволното понижение, предприето от редица странни в началото на този месец. Общият спад ще е от порядъка на 1,657 млн. б/д (без Русия – 1,2 млн.б/д). Саудитска Арабия ще намали производството с 500 хил. б/д, Казахстан – със 78 хил. б/д, Ирак – с 211 хил.б/д, ОАЕ – със 144 хил. б/д, Кувейт – със 128 хил. б/д, Алжир – с 48 хил. б/д, Оман – с 40 хил. б/д и Габон – с 8 хил. б/д. На това ниво страните ще задържат добива до края на 2023 г.