Добрите примери за енергийни кооперативи, които "оживяват" села, сплотяват общността и разпределят дивидент

В преразглеждането на Плановете Енергетика и климат националните власти трябва да предвидят и мястото на енергийните общности в Зелен преход с отворени електроенергийни мрежи.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1201
article picture alt description

Възможно ли е кооперативно отопление и охлаждане, възможно ли е общността в едно село или етажната собственост в града да се съберат и да организират по собствен начин децентрализирано отопление и охлаждане. На първо място това ще е възможно ако законодателството предвижда такава възможност и стимулира хората да го правят. В ЕС има 20 страни -членки, които имат специални планове и програми, които могат да предвидят възможност за създаване на пилотни проекти за енергийни общности чрез Плановете за справедлив преход, Фонда за модернизация или пък Националния декарбонизационен фонд. Това съобщи Крис Вретос от европейската асоциация на енергийните кооперативи Rescoop.eu на конференцията "Чиста енергия за хората", организирана от екологично сдружение "За Земята".

В страни като България, Естония, Румъния въобще не се говори за такива общности. В Унгария, Латвия, Полша, Гърция, Чехия се говори, но няма достатъчно подробности и детайли, а дейностите са ограничени до конкретна сфера или участници. Енергийните общности не произвеждат енергия само от вятър или слънце, Гърция има много иновативни примери, а в Словакия, Испания и Италия има специален бюджет от 100 млн. евро за създаване на пилотни проекти за енергийни общности и само такива, които са надеждни ще получат финансиране. Чехия използва средства от Фонда за модернизация като отпуска средства за ВЕИ на покривите. В Испания и Гърция създават специални служби за енергийния преход, които информират как се създават енергийни общности.

Това е пропусната възможност за България, защото необходимостта създава такива обединения както е с първата българска енергийна общност Изгрей в Пловдивско, която се създава, за да подобри доставките на електроенергия в региона, защото токът често прекъсва и хората са се обединили, за да произвеждат ток от собствени източници.

Това са проекти, които поставят хората в центъра на енергийния преход и много ключова възможност особено за хора, които живеят във въглищните региони, защото големите топлофикационни дружества на въглища може да фалират или да преместят бизнеса си другаде, но хората остават в региона. 

За хора, които се занимават с различни неща, някои са финансисти, други инженери или адвокати е трудно в началото, но всеки се включва както може, някой с време и усилия, друг с финанси, коментира и Феликс Кридеман от REScoop.eu.

Участието може да е активно или пасивно, но всички участват. Това е промяна, която не се случва веднага, създаването на общност отнема от една до три години. Това са инициативи, които сплотяват общността в градовете, оживяват селата. Например първите общности се случват, за да може да се получи съвместно финансиране за изграждане на фотоволтаици или ветрогенератори, за да могат да спечелят кредит от банката.

Но една от най-важните стъпки е спечелването на доверие. В много случаи движещата роля е на общинските власти, които трябва да положат допълнителни усилия, за да убедят хората и малките бизнеси, че това е по-добре, каза Кридеман. Енергийните решения се крият на местно ниво, защото всяка община е различни и има различни местни ресурси, които може да използва. 

Няма дефиниция за кооперативно отопление и охлаждане у нас в момента, но кооперативите не са ни нещо непознато. Собствеността на енергията е в ръцете на гражданите. В енергийните общности често има членове от страна на НПО и общини, защото помагат на гражданите,  когато започнат да се занимават, процесът е много сложен, затова се изисква в този случай общината да им помага в процеса, да осигурява място, където да се събират тези представители на общността. Общината помага в администрирането, а така някои райони се съживяват, особено такива, които имат отлив, а в крайна сметка благодарение на малките и средни предприятия се създават работни места. Управлението е демократично в ръцете на гражданите.

Защо да се занимавате със създаване на енергийни общности? Причините могат да бъдат различни. Кооперативното отопление и охлаждане е много по-лесно и зависи от вас, но в дългосрочен план може да излезе по-евтино. Енергийните общности имат нестопанска цел и играят екологична или социална роля в населеното място като използват например отпадъците за енергия за отопление, възобновяема или геотермална енергия, но подпомагат на местно ниво например обновяват енергийно детски градини, средствата се инвестират в местната общност, има възвръщаемост. Кридеман например посочи случаи в Германия, където хората, които участват в енергийната общност разпределят печалба дивидент и той е около 6%, но тя работят като малки компании с борд на директори и общо събрание, където всички имат равни гласове, дори община и МСП имат по един глас, а информацията трябва да се споделя с всички акционери, а такъв отворен характер на общността играе много положителна роля.

Предимствата на системата е разнообразието, може да се използват различни източници, отпадна енергия, геотермална, ВЕИ,  това пасва на принципа на кръговата икономика да не се прахосва енергия. 

Изграждането на доверие между хората в общността, между община и граждани, между малки фирми и граждани е най-голямо предизвикателство наред с бюрокрацията, когато се създава такава демократична структура, казват специалистите. Изисква време, за да се убедят хората, че това би могло да работи. Общините имат водеща роля в това начинание, коментираха отново специалистите. 

В Гърция например има много интересен пример от граждани, това са над 400 души, на които местната власт осигурява дървен материал. Общината организира инициатива в центъра на града, правят една голяма кофа за боклук, където събират боклука и показват, че от него може да се произвежда енергия. Например детска градина се отоплява в продължение на една година от 1 тон кафе, който е бил събран.

В Белгия енергийна общност е 100% собственост на гражданите, но работят със стотици общини и малки предприятия. Общността включва над 17 000 участници, 25 компании, 2 болници, 1000 апартамента. Първо намират алтернатива в производство на електроенергия, изграждат две термопомпи, днес гледат възможност да използват потенциала на морската вода. Но банките смятат, че това са надеждни инициативи. Банките имат доверие на тези схеми, за по-малко от час участниците в енергийната общност са получили 30 млн. евро финансиране, разказа Крис Вретос. Ние в България сме още много далеч от това разбиране, защото на първо място все още липсва необходимостта, но липсва и доверието. 

Експертите признават, че има много рискове в началото, когато хората нямат опит в изграждането на подобрен проект или в изготвянето на проект, за получат финансиране. Затова е необходим да се осигури държавно финансиране, което да подпомогне процеса особено в конкретни райони. Това биха могли да са въглищните райони, за да се случи най-плавно енергийния преход. 

От REScoop коментираха, че е много важно при актуализиране на Плановете Енергетика и климат страните да предвидят възможността за децентрализиран модел на електроенергийната система в условия на отворени мрежи, да разгледат предизвикателствата, но и да създадат възможности.

Както голям бизнес може да фалира, така и някои енергийни общности може да не сработят, но затова се изисква много внимателно създаване на нормативна база, която да е съобразена със спецификите във всяка страна, но да се дава свобода на местните власти сами да решават какви източници за енергия да използват. Такъв вариант няма да проработи във всички общини, но там, където е възможно този процес може да се стимулира.

Крис Вретос (отдолу) и Феликс Кридеман (горе) от европейската асоциация на енергийните кооперативи Rescoop.eu се включиха в разговора с Генади Кондарев от "За Земята" за ползите и рисковете пред енергийните кооперативи.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща