Експерти: Нужни са инвестиции в развитие на енергийните мрежи, не само в добавяне на нови ВЕИ

Освен инвестициите в нови ВЕИ централи е важно фокус да има у върху поддържането и модернизацията на електропреносните и електроразпределителните мрежи у нас. Те ще са гръбнакът на бъдещата зелена икономика и трябва да бъде променен модела на мислене и инвестиции в тези мрежи. Това стана ясно от изказванията на енергийните експерти по време на форума „Енергия за зелено бъдеще“, организиран от Министерство на енергетиката.

Засега в България сме се фокусирали върху инвестициите и развиването на производството на зелена енергия, а по-малко внимание се обръща на факта, че навлизането на ВЕИ централите изисква нов вид визия и изграждане на мрежата. Сегашната мрежа у нас бе изградена за работа при други принципи и условия. В момента, за присъединяване на новите ВЕИ централи ще трябва сериозно надграждане на преносните способности на мрежата. Дори бих казал поне два пъти по-силна мрежа. Това обясни пред форума Диитър Зарчев, шеф на Съвета на директорите на Електроенергийния системен оператор.

Той припомни, че в момента производството на ВЕИ енергия се е концентрирало далеч от основните енергийни мощности и консумация – вече е в земеделски райони със слаборазвита електроенергийна мрежа. Това създава трудности при присъединяване на зелената енергия. Трудности има и за балансирането на тази енергия, която буквално трябва да „се разкарва“ от ниско към средно напрежение и обратно.

Според Валентин Колев пък трябва да се намери начин да се акумулира произведената енергия и тя да се използва в моментите на пиково потребление. Например енергията, произведена през лятото, да се складира и използва през зимата. Той припомни, че вече има заявки за присъединяване на 18 000 мвт ВЕИ мощности у нас.

Важно е да фокусираме вниманието си върху инвестиции не само в електропреносната мрежа, но и към електроразпределителната мрежа. Причината е, че 96-97% от потребителите в Европа и у нас са присъединени към разпределителните мрежи, обясни Калоян Стайков, старши икономист в Института за енергиен мениджмънт. Именно разходите тук, при „последната миля“ са огромни и са нужни инвестиции в мрежата, обясни той. Според наличните данни около 70% от фотоволтаичните централи в България са присъединени към разпределителната мрежа. В Европа също – 75% са присъединени към разпределението и този тренд ще се запази и занапред, обясни Стайков. „Очевидно предизвикателствата са фокусирани в тази мрежа и това ще е предизвикателство при нас. При присъединяване на ВЕИ вече виждаме проблеми, а сигурността на доставките също може да е проблем“, обясни той. Според експертът на ЕМИ друг ключов въпрос е подобряването и на междусистемната свързаност сега. Според Стайков разпределителната мрежа трябва да се превърне в приоритет на политиките сега, а технически решения има.

Вложенията в  големи размери за ВЕИ централи и инфраструктура са важни. Текущото им ниво обаче не е достатъчно. Това обясни Джордж Гиаурис от Европейската банка за възстановяване и развитие. Според него до 2050 г. вложенията трябва да се увеличат поне трикратно, за да се постигнат целите на въглеродна неутралност. До 2030 г. в региона на Югоизточна Европа ще са нужни 6 млрд. долара годишно вложения ще са нужни за преносната инфраструктура. Той изтъкна, че мрежите трябва да станат по-умни, по-устойчиви на неблагоприятни метеорологични условия, както и да бъдат защитени от киберрискове. Чрез проекти за техническо сътрудничество банката подпомага различните държавни органи и частни компании, за да се осигурят нужните инвестиции.

Според Калина Трифонова от ЕВН предизвикателствата пред мрежата ниско напрежение са огромни. Затова инвестициите за развитието на разпределителната и преносната мрежа са ключови. Тя даде за пример област Ямбол, където лятото има свръхпроизводство на зелена енергия, която трябва да се връща към мрежата средно и дори високо напрежение. Това "разкарване на енергията" води до проблеми и за балансирането на системата. В момента се правят опити да се управляват съществуващите потоци. Не само фотоволтаците и децентрализираното производство създават проблеми за мрежата, но и разрастването на градовете, особено София и Пловдив. Затова се изграждат много нови подстанции, включително градски такива, които да дадат възможност за създаване на гъвкави мрежи. Не е само въпрос на инвестиции, но трябва и планиране, категорична бе Трифонова.

Зорница Генова от "Електрохолд" обърна внимание, че след като всички знаем, че потреблението ще нарасне, трябва да се знае как ще издържат мрежите. Затова трябва да се извърши дигитализация на мрежите и да се подобрява киберсигурността на енергийните системи. От ЕРМ Запад вече имат проект за закупуване на 450 хил. нови умни електромери и работят за модернзация на ГИС системата си. Компанията кандидатства с проект за 39 млн. лева пред Модернизационния фонд на ЕС. Но инвестициите трябва да се увеличат още. Тя смята, че в частта за мрежовите услуги, трябва да има по-голяма тежест на фиксираните компоненти, смята Генова.

Трябва да е по-голям делът и на цената за достъп. Това означава покачване на мрежовите тарифи и това ще засегне всички потребители. Нужен е и диалог с КЕВР в тази посока.

Ерик Ракху от Boston Consulting Group обясни, че трябва поне три пъти да се увеличи ВЕИ производството, но първо трябва да се предвидят инвестиции в мрежата. На глобално ниво също има нужда от гъвкавост. На първо място трябва да е развитието на мрежите и след това да се изграждат новите ВЕИ мощности.

Служебният зам.-министър на енергетиката Еленко Божков изтъкна, че не може да се говори за развитието на мрежите, без те да се дигитализират. Затова те трябва да се цифровизират. Освен това не може да се говори за мрежи на бъдещето, без да се оправят методиките за мрежовите услуги. Според него при всичко положения цените за мрежовите услуги ще вървят нагоре.