BPIE: Ако всички жилищни сгради в ЕС бяха обновени,бихме спестили 44% от крайното потребление на енергия

Ако всички жилищни сгради в ЕС бяха обновени,бихме спестили 44% от крайното потребление на енергия през 2020 година, коментира Хелене Сибило от водещия независим център за изследване на енергийните характеристики на сградите BPIE по време на конференцията "Чиста енергия за хората", организирана от екологично сдружение "За Земята". 

Ако всички сгради бяха обновени, разходите на газ биха били с 46% по-малко. Най-голям потенциал за спестяване биха имали с сградите на страните от Централна и Източна Европа, включително и България. Потенциал за над 50% спестявания, дори и до 605 има в страни като Унгария, Чехия, Словакия, България, Румъния, Нидерландия, Люксембург. Това са много важни данни, които хората трябва да знаят, за да направят сметка колко биха спестявали годишно, ако техните сгради са санирани и обновени качествено. 

В момента директивата за енергийните характеристики на сградите все още се обсъжда между Европейския парламент, който представлява хората, Съвета, който представлява държавите-членки и се очаква най-рано през лятото да бъде представен финален вариант. Ако кажем, че тя бъде приета окончателно в края на тази година, страните ще имат една-две години, за да я въведат в техните законодателства, което означава, че през 2025 година ще трябва вече да се реализира, а първите цели за изпълнение са 2027 година. Това поставя сериозни предизвикателства и показва, че страните трябва да започнат да променят законодателството и да активират всички заинтересовани страни още сега, каза Хелене Сибило. Очаква се да има известни отсрочки и отлагане, но и подпомагане за сградите на уязвими, бедни домакинства или културно-исторически паметници. 

С директивата предстои да се въведат стандарти за новите сгради или сградите с нулеви емисии Zero Emission Building. Ще се определят минимални характеристики на сградите и всяка страна трябва да изготви такива, ще трябва да се създадат енергийни сертификати за всяка сграда и да се поддържат паспорти за обновяване.

Всички нови публични сгради от 2026 г. трябва да са нулево енергийно ефективни, а за всички нови сгради срокът е 2028 година. 

Целите за енергийните характеристики на сградите са да се постигне най-малко клас E до 2030 година и клас D до 2033 година. Страните трябва да поставят ясна траектория за постигане на целите до 2040 и 2050 година.  Страните трябва да подготвят сертификати за енергийните характеристики на сградите на национално ниво и да предложат социално подпомагане за най-уязвимите домакинства, които трябва да инвестират в обновяване на сградите.

Тепърва предстои да видим какъв ще е финалния вариант на директивата за енергийните характеристики на сградите и дебатът във всяка страна по темата трябва да е много активен, коментира експертът от BPIE.

Само 3% от сградите в ЕС имат клас А, а 97% се нуждаят от обновяване, показват данните, което означава, че имаме още много работа в тази посока.