Служебното правителство предлага Бюджет 2023 да е с 6,4% дефицит или почти 12 млрд. лв., ще се тегли и нов дълг

Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за държавжния Бюджет 2023 г. Предложеният законопроект е с дефицит от 6,4% от БВП, което в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лв. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев.

Премиерът изрази готовност правителството да работи с депутатите за намаляве на дефицита и посочи, че мерките са заложени в предложените от кабинета промени в данъчните закони, но: „В последните дни всеки говори за бюджет. Финансовият план на държавата за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички говорят за бюджет, МФ работи усилено за съставянето му. За да се постигне бюджетен дефицит от 3% без да се орязват социални разходи, служебният кабинет предлага данък свръхпечалба и други. За да се придържате в нисък дефицит, или намалявате разходите си, или осигурявате допълнителни доходи. Служебният кабинет избра вторият вариант“, заяви Донев, цитиран от БНР.

Той припомни, че данъчните промени са предложени още през март.  „Тази седмица двете най-големи политически коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023 г. От заявеното от тях става ясно, че не приемат промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни заявки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство, изработено от 45-48 НС“, каза още Донев.

„Предложеният от служебното правителство бюджет е с дефицит на касова основа 6,4% от БВП, а начислена основа - 6,1 % от БВП. Ние не предлагаме промяна в данъчната политика”. Това заяви и служебният финансов министър Росица Велкова.

При запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., показват разчетите на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за настоящата година.

Толкова голям дефицит ще доведе до общо нарастване на дълга предупреди министърът на финансите Росица Велкова: 

„Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд., като в края на 2023 г. дългът ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 % от БВП. Като относителен дял от БВП приходите са 35,7% за 2023 г. Събираемостта на данъчните приходи нараства номинално с 21% спрямо същия период миналата година, но това не е достатъчно да осигури финансиране на ръста на разходите”, подчерта Велкова, след което уточни, че се предвижда от 1 януари МРЗ да стане от 710 лв. на 780 лв.

Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение за 2022 г. За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. за възнаграждение на педагогическия персонал и достигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 млрд. лв.

По усвояване на европейските средства Велкова уточни, че са предвидили 2,4 млрд. лв. за окончателни разплащания по стария програмен период 2014-2020г.

“Предвидили сме 1,4 млрд. лв. за инвестиции по ПВУ. Ръстът на разходите в Националния фонд за 2023 г. нараства с 2,2 млрд. лв. Служебното правителство напълно подкрепя приемане на бюджет в рамките на 3% дефицит, за да не се натоварват българските граждани с изплащането на висок дълг. Екипът на МФ е на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока”, подчерта още финансовият министър.

В края на изявлението си Велкова отправи и предупреждение към депутатите:

"Напомняме, че хазартното отношение към публичните финанси не бива да се допуска, защото цената ще я плати цялото ни общество".

За 2024 и 2025 г. дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, показва Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2023-2025 г. на финансово министерство.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.

Ето и повече детайли по самото предложение за бюджет, публикувано от Министерство на финансите:

 Подготовката на Бюджет 2023 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също така и от политическата ситуация в страната и провеждането на предсрочни парламентарни избори както през месец октомври 2022 г., така и в началото на месец април 2023 година.

Реализирането на Бюджет 2023 в рамките на обичайния срок беше затруднено от липсата на редовно правителство, което да вземе управленско решение относно внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 г. с включени дългосрочни допускания за развитие на политиките при спазване на правилата по ЗПФ. Поради това служебното правителство внесе в Народното събрание законопроект за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., т.нар. „удължителен закон“ за 2022 година.

Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига 6,4 % от БВП, а на сектор „Държавно управление“ 6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв.

Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми.

С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки. Поради това разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.

Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5 % към края на 2021 г. намалява до 21,8 % в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3 % през 2023 г., 29,6 % през 2024 г. и 33,0 % към края на 2025 г.

Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1 % през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0 % през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.

При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 г. и 36,4 % за 2025 г.

През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 % за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

·     111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;

·     131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

·     50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;

·     30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;

·     2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

·     23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.

По отношение на средствата от ЕС, съгласно профила за плащания, България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.