Кой ще участва, как ще се финансира - за въвеждане на депозитна система у нас са нужни сериозни законодателни промени

Навън все още виждаме масово изхвърлени пластмасови бутилки, някои са в цветните контейнери, но много от тях са по улиците. Извън грозната гледка, която явно не ни притеснява, идват и по-строгите правила на Брюксел. До 2025 г. трябва да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба. Всяка нова бутилка трябва да съдържа 25% рециклиран материал от рециклирана пластмаса до 2025 година.

Какво правим в момента? В жълтите контейнери събираме пластмаса, стъкло и алуминиеви кенчета, но често отпадъкът е смесен и не е годен директно за рециклиране. Затова търсим все по-ефективни методи. Вариант е депозитната система, която се прилага вече в 12 държави, а още 13 планират да я въведат. В България тепърва започваме да водим разговор по този въпрос. Всъщност още не го водим сериозно. Преди 10 дни две от веригите също обявиха, че започват да събират пластмасови бутилки и кенове. За приемането им обаче не е предвидено парично "възнаграждение" или връщане на депозит. Депозитът в страните–членки се движи от 0,10 до 0, 30 евроцента?

А при нас започва с доброволни инициативи за връщане на капачки, на бутилки, на инициативи на общини като Габрово. Хората са готови да връщат бутилките само и за едно благодаря. Но въпросът е малко по-сложен. Депозитната система е връщане на пластмасови бутилки, бутилки от стъкло и/или алуминиеви кен бутилки срещу депозит, който вече сме платили в магазина. Въпросът е как това ще се организира у нас, ще участва ли държавата как и по какъв начин ще се включи бизнесът, кои организации ще участват и дали ще участват магазините. Но най-правилното е може би депозитната система да не се прави от отделни организации или общини, защото съвсем може да не бъде ефективна на национално ниво.

Заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева каза, че предстои да бъде пусната процедура за проучване на опита на Европа за въвеждане на депозитната система. Всъщност необходимо е да се даде ясна оценка как би могла да бъде въведена тази система у нас, какво ще участието на държавата, какво ще е участието на бизнеса, ние не можем да стартираме инициатива без да има регулации и ясна позиция и на държавата, каза пред 3eNews и Dir.bg Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Бизнесът очаква това детайлно проучване на пазара на търговските вериги и точно как държава, магазини, производители биха могли да се случат, какъв да бъде депозитна, как и кой ще реализира събирането на отпадъците, допълни тя.

Първите вендинг машини за връщане на бутилки и кенове е Габрово

Практиката във всяка една от страните –членки, където работи депозитната система е много различна. Подобни примери има вече и у нас като Габрово е пионер в това отношение. По програма „Околна среда“ общината закупува за 70 000 лева две вендинг машини. Те работят вече от една година като приемат алуминиеви кенчета и пластмасови бутилки обратно. Автоматите приемат всички размери кенове и пластмасови бутилки с обем до 3 литра. Няма ограничение за вида на напитките и течностите, за чието опаковане са били предназначени те. Разбира се, недопустими за предаване са опаковките на опасни вещества, сподели с 3eNews и Dir.bg Мария Радойчева, главен експерт, дирекция "Инфраструктура и екология" в община Габрово.

Чрез вендинг системата постъпват изключително „чисти“ отпадъци. Те се предават директно на компания, която осъществява последващо рециклиране. Резултатите са повече от впечатляващи, признават от Габрово. Данните сочат, че до момента чрез двата автомата са предадени над 374 000 опаковки. Пластмасовите опаковки са около 7 тона, алуминиевите кенчета - 1,5 тона. Количество от 8 тона не е много спрямо общото количество на битовите отпадъци. Те са сериозен дял спрямо количествата опаковки от цветните контейнери за разделно събиране. По данни на община Габрово организацията по оползотворяване е събрала 32 тона. Така делът на отпадъците, събрани чрез двете вендинг машини е 20% от общото количество отпадъци от опаковки, предадени чрез цветните контейнери, каза Радойчева.

Месечно хиляди жители на общината използват автоматите за обратно приемане на отпадъци. Машините се използват и от жителите на съседните населени места. Гражданите споделят своето положително мнение. С най-голям ентусиазъм участват децата, които така изграждат трайни навици и ангажирано отношение към отпадъците.

Ползите са обвързани с постигането на заложените пред общините цели за рециклиране на отпадъците, промяна на обществените нагласи, информираност и мотивиране на населението за разделно събиране на отпадъци.

Затрудненията са основно финансови и донякъде законодателни. Общините трудно разполагат с големи бюджети, които да осигурят комфорта за закупуване и експлоатиране на множество вендинг автомати. За да работи успешно системата е необходимо да се прецизира целият процес  от поставянето на отпадъка в машината през своевременното обслужване и почистване, до предаването за рециклиране на суровините. А община Габрово вече споделя своя път с други институции и организации. „Вендинг системата на община Габрово не връща физически пари или монети, тъй като нямаме законовото право да изкупуваме отпадъчни суровини“, каза Радойчева.  Освен това депозитният модел работи, едва тогава когато при закупуването на опаковката от клиента, стойността, определена за нея, се заплаща на търговеца, съответно след предаването на опаковката тази сума се възстановява на потребителя/клиента. За да се случи това, са необходими допълнителни регламенти и законодателство, които да валидират този процес, допълни експерът. Търговските обекти и към момента имат стимул да го направят, който обаче за сега е по-скоро с рекламна и имиджова цел, отколкото с икономическа. Вендинг машината в Габрово връща бележка с надпис „Благодаря Ви“.

Партньори на вендинг системата в Габрово са няколко търговски обекта- местна верига магазини, аптека, книжарница, които предлагат ваучери за отстъпки при пазаруване. Какви са следващите стъпки? Системата може да се развие с още пилотни инициативи и с още партньорства, чрез изграждане на система проследяваща пътя на отпадъка и включване на различни участници в нея. Разбира се може да се разшири и чрез интеграцията с други системи, на търговски обекти, на държавата или на други общини, когато депозитните системи станат масово явление, а не изключение, каза в отговор Радойчева.

Важно е да започне реален процес на въвеждане на депозитна система

Най-важното е да има не само намерение, а да се започне реален процес по внедряване на депозитна система. И непременно трябва да бъде прецизиран начинът, по който се предоставя депозита. Различните стимули също могат да допринесат за успеха на системата, като се даде алтернатива стойността на опаковката да се възстановява на клиента или да се насочва към определена кауза/дарителска кампания, обясни експертът.

В община Камено от тази година също има разположен вендинг автомат, а в последните дни още 15 машини са разположени в търговските обекти на две от големите вериги супермаркети. Примерът на Габрово става все по-заразителен. Троян и Петрич също са проявили интерес да проучат опита на колегите си, има все повече инициативи от страна на бизнеса да се създава и български модел на депозитна система.

Автоматите възлизат на стойност около 70 000 лв., но след първоначалната инвестиция са необходими и средства за обслужване на системата, както и такива за осигуряване на стимули, а това е цялостна инвестиция, която е много трудно да бъде изплатена и на практика невъзможно да бъде икономически изгодна, каза Радойчева.

Ако се смени подхода на функциониране и тези пилотни инициативи се превърнат в национална система, то тогава един бъдещ оператор, подкрепен от съответните законови разпоредби, би могъл да инвестира в депозитната система. То би могло да доведе не само до възвръщаемост, но и мотивация системата да се надгражда постоянно. От друга страна цената зависи в голяма степен от модела, функциите и капацитета на машините. Зависи също така и от обема на доставените машини, като и марката вероятно оказва влияние. Както с всяко нещо, вероятно конкуренцията ще се отрази върху пазара, посочи специалистът по екология от Габрово.

В България все още няма въведена система за парично насърчаване на гражданите да изпълняват политиките. Ние го правим доброволно. Не само това, всъщност плащаме тази такса с всяка закупена бутилка.

Различният опит на малка Исландия и приблизително колкото България Финландия

Най-старата депозитна система в Европа е в Швеция и започва през 1984 г., а най-новата функционира от началото на миналата година в Латвия. А само преди две седмици бяха представени и депозитните системи на още две страни –Исландия и Финландия като част от инициативата на европейската платформа, обединяваща всички депозитни системи Reloop Europe “Deep Dive into European DRS”. Депозитната система в Исландия работи от 1989 г., но интересното е, че тя е със сравнително малко население над 370 000 души. Тя обхваща цялата страна и  обработва опаковки от алуминий, стомана, пластмаса и стъкло. Основната разлика с другите системи е, че в нея не участват магазини и ресторанти, както и не се получават ваучери, каза управляващият директор на исландската депозитна система "Ендурвинслан" (Endurvinnslan) Хелги Ларусон. Депозитът е 0,13 евро. В началото системата е била собственост на правителството, но впоследствие част от собствеността е отстъпена на частна компания. Тя е разработена не с цел рециклиране, а за предотвратяване на замърсяването на околната страна. Обхваща опаковки от всякакви напитки, включително стъклени бутилки от сода, вино и алкохол. Машините работят с висока скорост и приемат 150 бутилки на минута като всеки човек носи средно по 200 бутилки на посещение. Компанията приема повредени бутилки, кенчета и бутилки без етикети.

Към момента на територията на страната са разположени общо 64 депозитни пункта. В по-малките населени места пунктовете работят без оборудване, цялата обработка на опаковките се извършва ръчно. Страната въвежда и развива системата още преди Европа да започне да въвежда строги регулации. А днес почти всички или 95% опаковки се рециклират, което е над средното за Европа.

В Исландия срещу предадените опаковки клиентите не получават ваучери, а депозити. Това се случва по банков път. Когато клиент отиде до машините за връщане на опаковки, с един клик в приложение на телефона си, той може да получи своя депозит.

Според Ларусон ползата от депозитната система в Исландия на първо място е спестяването на въглеродни емисии. Чистият материал може да бъде продаден за добра цена. Страната изнася годишно около 1700 тона алуминий, 1300 тона PET пластмаса и 6000 тона стъкло. Един от най-сериозните проблеми е свързан с многобройните туристи, които обикновено не са запознати с нея. Тази година например се очаква туристите да надвишат с 10 процента броя на местното население. Затова операторът на системата планира засилена информационна кампания. Друг проблем са бежанците, тъй като обикновено те нямат банкови сметки, по които да им бъдат превеждани депозитите. Затова за 2 часа дневно в една от станциите работи служител, който изплаща депозити в брой.

По различен начин стоят нещата при депозитната система във Финландия, която е въведена през 1996 г. и се управлява от организация "Палпа" (PALPA). Население на страната е над 6,5 млн. души, затова и пунктовете значително повече – 800. Финландската депозитна система работи с кенчета, PET бутилки и стъклени бутилки, които подлежат на рециклиране. Оборотът й е около 80 млн. евро годишно, а възстановените депозита на потребителите са над 350 млн. евро.

Според финландското законодателство за управление на отпадъците всеки магазин, който участва в системата, трябва да приема опаковките от потребителите и да им изплаща депозит. Същото важи за павилионите и бензиностанциите. В зависимост от големината на обекта магазините са задължени да приемат обратно празните опаковки. Във Финландия има строги изисквания за формата и дизайна на опаковките, които могат да се приемат. Всички производители трябва да изпращат мостри от своите опаковки на компанията, преди да ги пуснат за продажба в търговските мрежи. Във Финландия също туристите създават главоболия за депозитната система.

Затова първата ни и основна задача е да се научим ние. Виждаме, че хората са готови да участват дори и само за едно благодаря. Но нека го направим ефективно и работещо, за да сме доволни от резултатите, които постигаме. А основната ни цел е да няма разхвърлени пластмасови бутилки по улиците, които най-лесно могат да бъдат събрани и рециклирани.

Анализът е подготвен и публикуван първо в Dir.bg.