Отделен регулатор да отговаря за ВиК услугите, се предлага новия Закон за водоснабдяването

Допълненият и частично редактиран проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван за повторно обществено обсъждане. Проектът беше обявен в края на ноември миналата година и в периода на предишното обществено обсъждане са получени 33 становища, а в периода на междуведомственото съгласуване – 17 становища от министерства и други администрации. С промените се изпълняват заложените в НПВУ изисквания за реформи, съобщават от МРРБ.

Приетите бележки са отразени в допълнения проект на закон за водоснабдяването и канализацията. Направените промени не изменят съществено характера на разпоредбите, така че и с новия вариант на законопроекта се изпълняват заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост изисквания за реформи:

• отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект;
• нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги;
• регламентира се ролята на „Български ВиК холдинг“ ЕАД;
• прецизират се ролите и функциите на заинтересованите страни;
• консолидация при стопанисването и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите.

При водоснабдителните и канализационните услуги водещи са принципите за достъпност, надеждност, сигурност, повишаване на тяхното качество и ефективност, баланс между цените и покупателните възможности на населението. Изведен е принципът за приоритетност на осигуряването и доставката на вода за питейно-битови цели.

За да се осигури ефективно управление и експлоатация на ВиК системите, територията на страната се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области. За всяка от тях управлението се осъществява от асоциация по ВиК, а осигуряването на дейностите и услугите се възлага чрез договор на ВиК оператор. В случаите, в които такова обединение (консолидация) предстои, съответните общини ще бъдат включени в асоциацията по ВиК, общинските активи ще бъдат предоставени за управление на асоциацията и правата на управление ще се упражняват чрез решенията на асоциацията.

За да бъдат защитени интересите на потребителите, цената на водата ще се одобрява от специална Комисията за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Тя ще е независим специализиран държавен орган, който ще се отчита пред Народното събрание. В нейните правомощия ще е и упражняването на контрол за прилагане на одобрените цени от ВиК операторите, както и налагане на санкции в предвидените от закона случаи.

Ценообразуването ще включва два компонента – достъп до услугите и използвани количества. Запазва се принципът на единна цена на услугите на обособената територия. Специален раздел в законопроекта урежда въпроса със социалната защита на потребителите на ВиК услугите. Уточнено е, че социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице, в случаите когато нейната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство за съответната административна област. Доходът се определя по данни на Националния статистически институт на годишна база.

Ясно е регламентирана институционалната рамка на отрасъл ВиК, като са посочени основните органи на управление, уточнени са техните правомощия и сфери на дейност. Политиката в отрасъла се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството на национално ниво; от областните управители на ниво административна област и от общинските съвети и кметовете на общини на ниво общини.

Посочени са и възможностите за финансиране на отрасъл ВиК. Извън цените на услугите, това са средства от държавния бюджет, общинските бюджети, от юридическо лице по смисъла на Закона за публичните предприятия, с едноличен собственик на капитала държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и средства от Европейските фондове и програми.

Проектът на закон и документите към него са публикувани в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ. Становища и коментари могат да бъдат изпращани в срок от 30 дни.