Владимир Иванов: Нужна ни е преоценка и приоритизиране на аграрния сектор
Ако решим, че аграрният сектор не ни е важен, е все едно да се съгласим да нямаме храна, предупреждава председателят на ДКСБТ
Единственият отрасъл, превръщащ слънчевата енергия в реални пари е аграрното производство, изтъкна председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов по време на 5-я годишен форум "Отговорни производители". Той е категоричен, че трябва да развием аграрния сектор, ако искаме благоденствие и препоръча приоритизиране на този сектор. Ето какво още каза той пред 3eNews:
Г-н Иванов, вносът ли е големият проблем на българския агро сектор?
Пазарът е свободен, особено в страните от ЕС – както изнасяме, така може и да внасяме. Въпросът е, че ние имаме структурен проблем – произвеждаме по-малко, отколкото можем. Имаме доста добро качество на земеделските продукти и можем да изнасяме в пъти повече. Това, което трябва да направим, е да увеличим нашето производство и като количество, и като качество.
Но производителите ни са малки и са по-мотивирани да изнасят, отколкото да зареждат вътрешния пазар..?
По отношение на износа, цялото ни производство трябва да е експортно ориентирано, трябва най-малкото, да се възползваме от по-мощни пазари с по-висока принадена стойност, например страните от Северна Европа, където изнасяхме много и имахме много добри традиции. Плюс това трябва да направим системата така, че да си възстановим пазарите.
Не е ли абсурдно българските краставици да са в пъти по-скъпи от бананите?
Не са в пъти по-скъпи. В момента килограм банани е колкото килограм краставици и говоря за хубаво качество. По отношение на оранжерийната продукция - при по-висока цена на енергийните ресурси е нормално да имаме по-висока себестойност, но не са толкова драматични нещата. Имаме доста добри производители и са доста ефективни, въпросът е че са малки и повсеместно уязвими. Тук е очевидно, че трябва да вървим към окрупняване на предлагането, най-малкото. Може и на производството, зависи какво се реши, но трябва да създадем условия и в средносрочен план това трябва да са основни цели, за да осигурим продоволствената сигурност.
Забелязвате ли позитивен ефект от сайта за цените на харните, който направи Министерството на икономиката и индустрията?
Това е начало на една мощна информационна система – там е консолидирана информация от различни институции и е представителна информация. Нека се надгражда и развива тази информационна система, тя способства за повече информираност в обществото, а когато обществото е по-информирано, потреблението, т.е. търсенето, влиза с повече информация във взаимодействие и оттам е по-ефективно взаимодействието.
И все пак, не смятате ли, че обективно цените са прекалено високи?
Цените спрямо доходите са прекалено високи, иначе не се наблюдава от пазарна гледна точка кой знае колко особен превес от това което се случи в Европа – шокът с енергийните ресурси беше наистина главоломен. Това, което имаме като проблем, е че имаме доминиращо положение на едрия търговски капитал и това, което трябва да направим час по-скоро, е да окрупним предлагането в аграрния сектор с оглед да се изравнят конкурентните предимства на промишления и търговския капитал.
Ще спре ли паниката около цените?
Да се надяваме, че паниката ще спре. Никой няма полза от паниката. Паниката никога не е била добър регулатор и добър съветник. Паника се създава, чувствителна е темата. В момента има успокоение на пазара. Там, където вече имаме някакво относително равновесие, то има обективни, има и необективни фактори.
От Министерството на икономиката и индустрията лансираха нов закон, предвиждащ за таван на надценките, как ще рефлектира?
Нека първо видим каква дискусия ще се проведе по отношение на този закон, нека влезе в парламента, да отмине публичното обсъждане и да се направи преценка има ли нужда от прилагането му, как ще реагира и народното представителство. За момента идеята е в зародиш – може да има своята реализация, може да е много полезна, но трябва да се прецени правилно доколко трябва и доколко не трябва, което ще е в ръцете на народните представители. Нека протече публичната дискусия, ще коментираме.
Как да се спре спекулата?
Думата „спекула“ не е регламентирана никъде – просто има хора, които се възползват от търговско положение по един или друг начин и добиват повече полезност вследствие на това, че са в по-добра позиция. Някъде е плод на нелоялни търговски практики, някъде - плод на практики, които не са обявени за такива. Донякъде има недостиг на законодателство, но определено не бива да се спекулира с търговско положение. Мисля, че проблемът се изсветли достатъчно пред обществото, сега трябва да се изработят мерки за неговото преустановяване.
В пограничните райони селскостопанската продукция е в пъти по-евтина, показват сравнения. Бихте ли коментирали?
Не бих казал, че в пограничните райони на Гърция, на Сърбия, на Македония е по-евтино от България, съобразно едно и също качество. И там има доста информация, че се продава продукция с много ниско качество. По отношение на свинско, на говеждо месо има съвсем идентични цени. Ние сме член на ЕС и не е коректно такова сравнение. Аз бих апелирал по отношение на тази мода да се пазарува в Сърбия, да се пазарува от улицата месо без нормалните санитарни условия за съхранение - нека хората много да внимават какво биха могли да си закупят и да консумират. Естествено, че Сърбия и Македония, които не са членки на ЕС, имат съвсем друго разположение на цените, друго осигуряване на ресурси, имат и различни доходи. Това са други икономики и така да се сравняват цени, особено на продукти с неизяснено или различно базисно качество, резултатът, общо взето, не е верен.
Засегнахте темата за стандартите и изискванията. Същият проблем поставят зърнопроизводителите и други земеделци, ощетени от безмитния внос от Украйна. България и още няколко страни апелираха ЕК да предприеме мерки, но протестите продължават и в България, и в Румъния, а полският земеделски министър подаде оставка. Какви са Вашите очаквания?
Там е проблем. Трябва да изчакаме решението на ЕС. На практика нелоялно действие на въпросния регламент, слабото търсене на пшеница и падналите цени, определено поставят много голям проблем пред нашите производители. Не съм сигурен, че спирането на украинския поток на зърно, което минава през България и отива за реекспорт някъде, би решило проблема на 100%, но по принцип не е хубаво да има нелоялна практика. Независимо, че има някаква благородна цел да се помага, когато има нелоялни практики, се нанасят вреди на родния производител и би трябвало да се постигне справедливост.
Не смятате ли че трябва да се засилят контролните функции на държавата?
Към момента са много сериозно засилени контролните функции на държавата, всичко се наблюдава, но държавата няма как да се намесва в ценообразуването. Там, където има излишък от предлагане, както е в зърно сектора, естествено, че цената ще върви надолу и не би могла да бъде изгодна на нашите производители, особено когато са произвели продукцията с по-скъпи суровини, торове и препарати.
Къде е пазарното признание за спазването на изискванията? Защо продукция, която не отговаря на европейските норми, на практика е по-конкурентоспособна?
Всяко отклонение от пазара води до изкривявания. Нашето зърно е произведено по европейските изисквания, с разрешения и одобрени препарати, съответно зърно, произведено незнайно как се пуска и то става конкурентоспособно на всичкото отгоре на по-ниска цена – това е нелоялна конкуренция. Не бива да се допуска, затова казах, че би трябвало да се добие някаква справедливост и очаквам решението на ЕС да е в този смисъл. Но това не би решило изцяло проблема. Просто българските производители в момента имат проблем с реализацията и трябва да се върви към активен маркетинг, трябва и държавата да помага. Сложен е проблемът. Когато има свръхпроизводство винаги е сложно.
Има ли опасност от дефицити?
В краткосрочен план се вижда, че има добра обезпеченост на хранителни ресурси в целия ЕС. Не виждам някакъв проблем, ще наблюдаваме спокоен пазар в близките месеци. Що се касае до България, очевидно е, че ковид кризата и войната показаха, че трябва да обърнем много сериозно внимание на аграрния сектор и да направим всичко възможно в средносрочен и дългосрочен план да повишаваме производството и да създадем много повече стимули за сектора.
Очакванията обаче са, че ще отпаднат енергийните помощи от страна на държавата и например, оранжерийното производство съвсем ще закъса..?
Какво пречи да се предвидят директни помощи за сектора, естествено в съответствие с Общата аграрна политика; да се промени съответно нормативна база или да се попълни там, където липсва; да се създадат стимули, за да може да се развива това производство, да му се отвори хоризонт. Нищо не пречи. Държавата има доста сериозен инструментариум, който не е използван напълно и може доста добре да подкрепи родното производство, без да нарушава Общата аграрна политика. Не казвам да се предприемат действия, които да са в разрез с европейските правила. Напротив. И в рамките на европейските правила има много какво да се направи за подпомагане на сектора.
Т.е., вие сте оптимист, че не се задават масови фалити?
Да, оптимист съм. Отделни фалити може да има, но в никакъв случай няма да има вълна от масови фалити и такива апокалиптични картини не трябва да се рисуват.
Казвате, че има резерв, има възможности за въздействие, кой ще инициира нужните мерки?
Само правителството.
А ако няма правителство?
Правителство ще има някакво, ако не сега, утре. Въпросът е да има разбирането, че аграрният сектор трябва да се приоритизира, защото ако не се появи такова разбиране, нищо няма да се подобри.
А ако нямаме подкрепа и разбиране от страна на ЕК?
Ако решим, че аграрният сектор не ни е важен, ще стане така, че българският народ ще се разпредели в 5 – 6 големи града и ще заприличаме на едно нищо. Ние ако се съгласяваме да нямаме храна и да сме в това незавидно положение…
А всичко си е в нашите ръце - политиците са нашето представителство и в крайна сметка от нас зависи, от всеки един. Защото България е била държава, която е била тигъра на аграрния сектор. Това беше когато бяхме Народна република. След това вървим надолу.
Какво да предприемем сега?
Преоценка. Имаме унгарския пример, че може да се противостои на всичко това. Имаме и полския пример. Полша защо не съсипва, Полша защо гради? Имаме примери, воля трябва.
Интервюто е взето за и публикувано първо в Dir.bg.