В дискусия с бизнеса: Основната задача на България към еврозоната е намаляване на инфлацията

Предстоят реформите в небанковия сектор, борбата с изпирането на пари, мерките за несъстоятелност на фирмите, каза заместник-министърът на финансите Методи Методиев.

Икономика / България , Индустрия , Финанси
Рая Лечева
957
article picture alt description

Снимка: 3eNew/Рая Лечева

Подготовката за приемането на България в еврозоната е свързана с множество ангажименти към гражданите. Банковите сметки ще са превалутират автоматично, а цените ще са едновременно в лева и евро за период от около 17 месеца. Това съобщи заместник-министърът на финансите Методи Методиев по време на конференция "България в еврозоната – какво следва за бизнеса", организирана от Американската търговска камара в България.

Курсът на лева към еврото няма да се променя и ще продължи да бъде такъв какъвто е в момента -

1.95586, подчерта заместник-министърът на финансите. Един месец след въвеждане на еврото, левът ще излезе от обращение. След приемането на  европейската валута всички счетоводни процеси и данъците ще се изчисляват и ще се възстановяват в евро. Разходите за изчисляване на цените ще са за сметка на бизнеса и няма да се компенсират с публични средства, но държавата ще направи всичко възможно тези разходи да са минимални, каза още заместник-министърът.

Две трети от бизнеса изразява подкрепа за приемането на еврото, защото това ще благоприятства навлизането на повече чужди инвестиции, ще улесни навлизането на българския бизнес на финансовите и капиталовите пазари, както и ще създаде по-висока институционална конвергенция. Самата цел за приемане на еврото е катализатор за важни реформи в страната и ако не беше приемането на общата европейска валута, те щяха да станат много по-бавно, обясни Методиев. Те са свързани най-вече с реформите в небанковия сектор, борбата срещу прането на пари, държавните предприятия и рамката за обявяване на несъстоятелност, подчерта той. Законодателните инициативи за приемане на еврото бяха внесени в парламента, но не стигна времето и може би политическата далновидност на някои депутати, допълни заместник-министърът.

Ние се надяваме инфлацията в страната да спада все по-осезаемо тази година, каквато е тенденцията в целия ЕС като основният критерий, който България не изпълнява към момента за влизане в еврозоната.  Въпреки че България няма да се присъедини от началото на 2024 година, ние продължаваме подготовката за приемането на общата европейска валута, каза заместник-финансовият министър. Данъчните облекчения и социални разходи формират рискове за дефицит на държавния бюджет над 3 процента от брутния вътрешен продукт, каза Методиев. Очакваме от правителството и от тези, които ще управляват, да правят последователна и консервативна фискална политика за изпълнение на Маастрихтските критерии за стабилността на държавата, влизане в еврозоната, каза заместник-министърът на финансите. Затягане на фискалната политика и по-консервативни държавни и социални харчове беше една от критиките и на генералния секретар на Организацията за икономическо и социално развитие (ОИСР) Матиас Корман, който беше на посещение в България за представяне на последния доклад на организацията по пътя ни към членство в клуба на ОИСР, както го наричаме клуба на богатите държави.

БНБ и търговските банки ще са готови за влизане в еврозоната до края на годината

Бизнесът става все по-активен по отношение присъединяване на България към еврозоната, каза по време на откриването управителят на БНБ Димитър Радев. Той се фокусира върху три въпроса- каква е изходната позиция на България по пътя към еврозоната, какво предстои, какви са условията този процес да завърши успешно.

На първо място България е в уникална изходна позиция, единствената страна в ЕС, член на Европейския банков съюз, която не е член на еврозоната. България с още 5 държави, включително и Дания е част от европейския валутен механизъм. От 2020 г. страната ни е пълноправен член на Европейския валутен съюз и Европейския банков съюз, БНБ участва в решенията за преструктуриране на банките в Европа и България. В този смисъл ние не сме в началото, ние сме в края на пътя, подчерта Радев.

Законът за еврото и Законът за БНБ са пред финализиране

България изпълнява критериите, свързани с публичните финанси, лихвени проценти, валутна стабилност. Единственият критерий, който България не изпълнява е този за инфлацията, която все още много висока у нас. Все още предстои да се приемат реформи, свързани с изпирането на пари, рамката за несъстоятелност на фирмите, на държавните предприятия, стана ясно още по думите на Радев. Но предстои приемането на законодателната рамка. Той припомни, че в края на миналата година са приети промени в Закона за БНБ за съдебната защита на членовете на УС на институцията, което е било особено важно. Предстои финализиране на Закона за еврото. Законът за БНБ също е финализиран и на следващия УС на 13 април ще бъде приет, след това ще бъде представен на Министерството на финансите, което от своя страна ще го внесе за гласуване в Народното събрание.

Приемането на законодателните промени зависи изцяло от работещ парламент и политическа воля. Законодателната програма може да бъде изпълнена в рамките на следващите няколко месеца. Предстои техническата подготовка и логистика, която е основна задача на БНБ и търговските банки. В БНБ имаме пълна документация за отсичане на българските евромонети, подготвяме се за първите тестове, каза Радев. Изпълняваме програмата за осъвременяване на новите касови центрове както се случи наскоро в Пловдив, предстои в Плевен, нов касов център ще има във Варна. Търговските банки също се подготвят като заделят необходимите средства в бюджетите за нови функционални звена, които да отговарят за подготовката и да планират всички дейности по присъединяването ни, както и адаптиране на всички счетоводни и административни дейности. Плановете са да бъдем готови в рамките на годината, каза още Димитър Радев.

Комуникационната кампания беше забавена сериозно,

но в някаква степен тя се случва и официалния й старт е въпрос на формалност. Според него тя би могла да започне реално до месец, което зависи и от сформирането на редовен кабинет.

Какво предстои? България трябва да продължи тенденцията за затягане на паричната политика. Необходими са структурни реформи в страната, дисциплиниран бюджет, инвестиции, подобряване на пазара на труда. Не без значение са темата за образованието, социалното подпомагане, здравеопазване, енергийна сигурност.

Примерите от най-новия член на еврозоната Хърватия и предизвикателствата пред опитната Гърция

Само за няколко месеца в еврозоната Хърватия вече отчита ползите за икономиката, намаляване на разходите за трансакции, стимулиране на възможностите на бизнеса да се включва свободно в капиталовите и инвестиционни международни пазари, каза по време на конференцията Андреа Доко Желюшич, изпълнителен директор, Американската търговска камара (АТК) Хърватия.


От 5 септември миналата година до края на стоките ще се показват цените в двете валути – евро и куна. Проверките са показали над 3000 случаи на увеличаване на цените, но това все още не намаля убедеността, че влизането в еврозоната носи повече ползи, каза още тя. Хърватия очаква да намали инфлацията до 5,5% през 2023 година.

Гърция пък представи своя опит от 20 години откакто е част от еврозоната. Страните имат много повече ползи от такава трансформация, но зависи доколко е подготвена администрацията и колко добре правителството прилага своята фискална политика. Дори и след като влезете в еврозоната ще е важно да спазвате консервативна фискална дисциплина, подчерта Елиас Спиртуниас, изпълнителен директор, Американската търговска камара (АТК) Гърция. Един от най-важните плюсове е лесния достъп до международните пазари и нарастване на чуждестранните инвестиции, както и 30% ръст в броя на туристите. Той очерта няколко кризи, в които Гърция е влизала след като е станала част от еврозоната и дължи бързото възстановяване именно на членството в него. Но отново подчерта един от научените уроци, а именно че независимо дали си част от еврозоната или не, трябва да се спазва отговорна фискална дисциплина. Но естествено припомни, че първите две години след влизане в еврозоната издръжката на живот се е увеличила, но след това започват да се усещат дългосрочните ползи за икономиката.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща