Поскъпването на петрола и страха от нарастваща инфлацията притискат долара

Щатският долар е под натиск от повечето световни валути по време на търговията във вторник поради очакванията, че неочакваното решение на редица страни от ОПЕК+ да намалят производството на петрол ще доведе до продължителен период на висока инфлация в света и забавяне на края на цикъла на затягане на паричната политика от страна на световните централни банки.

„Решението за петрола може да направи работата на Федералния резерв на САЩ (Фед) за борба с високата инфлация „малко по-трудна“, каза президентът на Фед на Сейнт Луис (FRB) Джеймс Булард пред „Блумбърг“. „Това решение на страните производителки на петрол беше неочаквано, но дали ще има дългосрочни последици е открит въпрос. Цените на петрола се колебаят постоянно и е трудно да ги проследим точно, което прави нашата работа малко по-трудно." Според Булард, основният лихвен процент на Фед, който в момента е в интервала 4.75-5%, трябва да бъде повишен до 5.5-5.75%.

Очакванията на инвеститорите, анкетирани от „Ройтерс“, са в съотношение 2:1, че  Фед ще повиши с още 25 базисни пункт след пауза на следващата им среща след месец. За разлика от Фед, Европейската централна банка се смята за почти сигурна, че ще повиши с една четвърт базисни пункта трите си лихви на срещата си приблизително по същото време.

Прогнозата може да бъде променена по-късно във вторник, когато се очакват данните за цените на производител и за потребителската инфлация в Европа.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.05% по време на търговията във вторник, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути спадна с 0.02%*.

Еврото поскъпна с 0.16% до 1.0917 долар в сравнение с 1.0899 долара при затваряне на пазара в понеделник. Последните данни за инфлацията показа, че тя се е забавила през март до годишно дъно от 6.9%, тъй като цените на енергията спаднаха за първи път от две години, но основният индекс се ускори до нов исторически връх от 5.7%. Миналия месец президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че централната банка е решена да върне инфлацията към целта и няма да прави „компромиси“ въпреки неотдавнашните банкови сътресения и рисковете от рецесия.

Британският  паунд също се повиши с 0.16% до 1.2433 долара спрямо 1.2413 долара предния ден, докосвайки най-силното си ниво от 14 декември и след най-големия си месечен ръст от 2.6% през март за последните от четири месеца. Инвеститорите оценяват позицията на членове на борда на Банката на Англия (BoE), както и икономическите перспективи на Обединеното кралство. Управителят на BoE Андрю Бейли каза миналата седмица, че може да се наложи централната банка да повиши лихвените проценти отново, след като инфлацията във Великобритания неочаквано се повиши до 10.4% през февруари, а инфлацията на храните е нараснала до рекордно високо ниво през март. Инвеститорите, обаче, все още вярват, че BoE е към края на своя цикъл на повишаване на основата лихва.

Американският долар отстъпва и на швейцарския франк, като се понижава с 0.08% до 0.9117 франка за долар. Последните данни показаха, че годишната инфлация в Швейцария се е забавила до 2.9%, най-ниската от три месеца, след спад от 3.4% през февруари и под пазарните очаквания от 3.2%. Освен това, основният лихвен процент се понижи до 2.2%, много по-малка цифра, отколкото в останалата част от еврозоната. През март Швейцарската национална банка повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 1.5%, след подобен ход през декември и довеждайки разходите по заемите до най-високото ниво от ноември 2008 г. Централната банка също така каза, че не трябва да се изключват допълнителни увеличения, за да се гарантира ценова стабилност в средносрочен план.

Цената на щатската валута се повиши спрямо японската йена с 0.18% до 132.70 йени спрямо 132.46 йени в предходната сесия. Японската йена отслабна, плъзгайки се към най-ниските си нива от две седмици, тъй като изненадващото съкращаване на производството на петрол от страна на ОПЕК+ породи страхове, че може да се наложи Фед да продължи да повишава лихвените проценти, за да държи инфлацията под контрол. Инвеститорите също така получиха данни, показващи, че бизнес настроенията в Япония са паднали до над 2-годишно дъно през първото тримесечие, тъй като банковата криза в САЩ и Европа добави несигурност относно вече забавящия се глобален растеж.

Стоковите валути също оказват натиск върху американския долар. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари се понижават съответно с 0.56% до 0.6747 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.08% до 0.6291 американски долара за едно „киви“. Австралийският долар се обезценява повече след решението на Централната банка на Австралия (RBA) да спре цикъла на повишаване на основния лихвен процент. RBA запази лихвения процент на 3.6% годишно днес, най-ниското ниво от май 2012 г. От май миналата година процентът е повишен общо с 350 базисни пункта. Управителят на RBA Филип Лоу, обаче, предупреди, че централната банка е готова да възобнови повишаването на лихвите, ако е необходимо. „Управителният съвет на RBA вярва, че може да е необходимо по-нататъшно затягане на паричната политика, за да се върне инфлацията към целта на централната банка“, каза Лоу в изявление, публикувано на сайта на RBA.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона поскъпнаха съответно с 0.07% до 1.3425 канадски долара за един американски и също с 0.07% до 10.2778 норвежки крони за един щатски долар. На стоковата борса в Лондон цената на американския лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 април се повиши с 0.87% до 81.12 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 28 април нарасна с 0.75% до 85.57 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.