Справедливият преход в България- "да запазим старият димящ автомобил, докато не го сменим"

Само няколко дни преди изборите политици и експерти коментираха трите основни теми енергийна бедност, енергийни общности, справедлив преход по време на кръгла маса “Мисия Енергиен преход: Решения от експерти и политици“, организирана от платформата MOVE.BG.

Най-сериозни противоречия, но политическа надпревара пролича именно в темата за справедливия преход и битката да запазим ли или не въглищните централи, битката за ТЕЦ-вете в Маришкия басейн. Това се случва на фона на единодушното решение на парламента да гласува предоговаряне на Плана за възстановяване три години преди крайния му срок в частта енергетика и по конкретно да отпадне условието за 40% намаляване на емисиите. Според Таско Ерменков от БСП това решението на парламента е правилно, защо намаляването  с 40% на емисиите означава затваряне на въглищните централи. Експертът по климатична и енергийна политика Георги Стефанов контрира, че това е възможно, защото и сега централите намаляват капацитета си и работят на загуба и до 2038 г. това намаление ще бъде напълно възможно да бъде постигнато и не правим нищо извън икономическата логика. Като работят на загуба, те просто ще спрат да работят, каза Стефанов. Но с тази разлика, че въглищните региони са застрашени да не получат компенсации за прехода.

Всъщност най-големият замърсител на въздуха и причинител на емисии е не главно енергетиката и въглищните централи, а транспорта, коментираха участниците в дискусията. Таско Ерменков коментира, че не трябва да се престараваме в усилията, защото целта ни е все пак да достигнем емисионна неутрално до 2050 година. Има опасност да изпаднем в енергийна криза, ако нямаме базови мощности, които са гаранти за енергийната сигурност. Не сме против политика към постигане на ниско емисионна икономика, но това може да се случи в принципите на устойчивото развитие.

Според Жечо Станков от ГЕРБ трябва да изберем онзи енергиен микс, който е достатъчно зелен, но и сигурен. Според него средствата от Модернизационния фонд или 16 млн. тона квоти, които България има трябва да се използват за енергийна ефективност, защото към първите 100 млн. загубени евро заради неизпращането на Териториалните планове за справедлив преход, България може да изгуби още 800 млн. евро. Венко Сабрутев от Продължаваме промяната темата за справедливия преход наистина е най-гореща. Той изтъкна като много важен подхода за отпадане на изграждането на парагазови централи  и замяната им с батерии, защото парагазовите централи са означавали още зависимост на енергетиката и по-високи цени. Договарянето на 40% намаляване на емисиите е било единственото възможно решение. Разликата със затварянето директно на въглищните централи през 2038 г. каквото беше политическото решение на ГЕРБ преди кабинета Петков е, че това е друг подход. Каква е разликата в двата подхода?

Все едно да имате вкъщи стар димящ автомобил, докато осигурите възможността да си купите нов ще трябва да имате вашия стар димящ автомобил. Подходът със затварянето на централите е, изкарайте си колата от движение и я върнете за скрап. „Ние казахме запазете си стария димящ автомобил за следващите 10 години, за да направите автомобил на бъдещето, но разбираме необходимостта автомобила и сме съгласни да го запазите, докато преходът не се реализира.

България е единствената страна без териториални планове, започнати по времето на ГЕРБ и готови през 2022 г. по времето на кабинета Петков, но и така невнесени от служебния кабинет с аргументите, че не са съгласувани с хората във въглищните региони. Ние не само може да изгубим 1,1 млрд. евро за териториалните планове, но заради упоритостта да променим плана може да загубим и средства по Плана за възстановяване, каза председателят на Move.bg Саша Безуханова. Отделно България се е отказала и от 1,4 млрд. лева грантови средства, което е против българския интерес, зелени преход и въглищните региони, коментираха експертите.

Но как в началото политиците структурираха своите цели в сектор енергетика?

Венко Сабрутев от Продължаваме промяната подчерта, че енергетиката трябва да бъде чиста и евтина и трябва да постигнем енергийна независимост не само на ниво държава, но и на ниво домакинство и бизнес. Със сигурност пътят е към зелена икономика и възобновяема енергия, стана ясно от думите на Сабрутев. Приоритети за ГЕРБ според Жечо Станков трябва да са всички пет стълба за декарбонизация, с които България се е съгласила Това са енергийната ефективност и енергийната сигурност, увеличаване дела на ВЕИ и декарбонизация, обединение на енергийните пазари и иновации.

Той се съгласи с тезата, че независимо дали държавата се намесва или не по чисто икономически причини енергийният микс на страната се променя и дела на въглищата става все по-малък. Но пък партията и нейни членове бяха сред най-ентусиазираните поддръжници на предоговарянето на плана.

Според Станислав Анастасов от ДПС трябва да се инвестира в умни решения, да се използват онези технологии, които са вече комерсиализирани, но е необходим административен капацитет, за да догоним европейските политики, да вкараме европейските фондове. Закъснели сме, но можем бързо да наваксаме. България може да бъде енергийно независима в рамките на ЕС и общия енергиен пазар, но трябва да успеем да конвертираме районите в мините и да превърнем индустриите в модерни и домакинствата също да печелят от него. Сабрутев подчерта, че България единствена в ЕС е успяла да повиши доходите си по време на инфлация и е с най-голям ръст на заплатите в Европа

Таско Ерменков от БСП подчерта необходимостта от Стратегия за устойчиво енергийно развитие Каквато България няма от 2020 г. и всяко нещо е на парче, така е в енергетиката както, когато към едно старо одеяло се пришие ново парче, одеалото се къса повече. България трябва да разчита на собствени енергийни ресурси, да развие своите енергийни мрежи, да децентрализира системата. В същото време каза, че трябва да се развие ядрената енергетика. Важно е да се ограничат концесиите на ресурси, където държавата може да свърши тази работа. Схемите и рокадите в енергийните дружества да спрат, коментира още той. Още в началото той подчерта, че е важно да предоговорим Плана за възстановяване и да запазим енергийния комплекс Марица Изток поне до онзи момент, докато намерим базови мощности и решим социалните проблеми на хората в този комплекс. Не може с лека ръка през 2024, 2026 или 2030 година да се откажем от въглищата, за да живеем в чист въздух, стана ясно от думите му. Участниците се задълбочиха по още две ключови теми за енергийните общности и енергийната бедност, където засегнаха и важната тема за енергийната ефективност.

По време на събитието инициираната от MOVE.BG Коалиция “За зелен рестарт” представи официално специалния доклад “Мисия Енергиен преход” (линк тук), който съдържа над 150 препоръки, дадени от 50 водещи български експерти с решения за системна  енергийна трансформация на България и за преодоляване на сериозните трудности, които страната ни среща в енергийния преход. За първи път в подготовката на доклад или важен документ се поиска и мнението на медиите именно в частта за начина, по който Зеленият преход се представя и отразява в обществото. Един от дефицитите в управлението е липсата на дебат и комуникация с обществеността на всеки етап от вземането на решения.