Газовият потенциал на Източното Средиземноморие: твърде голям, за да бъде забравен, освен ако не е много късно

Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. ускори глобална енергийна криза с Европа. Войната принуди Европа да се опита да сложи край на дългогодишната си зависимост от руския природен газ, цел, която изискваше диверсификация на доставките. Този процес обаче се оказа труден. В сравнение с петрола, който е относително заменим, газът е труден за пренасочване поради високите капиталови разходи и дългите срокове за изпълнение на тръбопроводите и инсталациите за втечняване.

На фона на тази криза един регион, който се очерта като обещаващ нов източник на газ за Европа, е Източното Средиземноморие, особено Израел, Египет и Кипър. От 1999 г. проучванията в дълбоководни басейни в тези три страни са довели до откриването на приблизително 2400 милиарда кубични метра (Bcm), или 80 трилиона кубични фута (Tcf), газови ресурси. Освен това проучванията продължават и са възможни нови открития, което означава, че в бъдеще може да има още по-големи количества газ. Това се посочва в доклада Eastern Mediterranean Deepwater Gas to Europe: Not Too Little, But Perhaps Too Late на Центъра за глобална енергийна политика, SIPA на Колумбийския университет. Той е подготвен от сътрудниците в SIPA Dr. Shangyou Nie и Robin Mills.  Документът е част от работата на университета по отношение на петрола и газа и енергийния преход и се фокусира върху перспективите на гореспоменатите три държави за доставка на газ за Европа от техническа, геополитическа и икономическа гледна точка .

Базирайки се на данни на компании, правителства и преса, докладът установява, че такъв газ може значително да допринесе за европейската енергийна сигурност, макар и основно в средносрочен план и само с участието на външни играчи -  САЩ и/или ЕС. Кактои с участие от страните от Източното Средиземноморие, които ще трябва да дадат предимство по отношение на собствената си енергийна сигурност и енергийния преход.

Изводи

В докладът си авторите стигат до няколко извода. В краткосрочен план съществуващите египетски LNG мощности биха могли да са с най-голям принос. Той може да бъде увеличен максимално чрез мерки за повишаване на енергийната ефективност и възобновяемия капацитет на Египет.

В средносрочен план и при агресивен график за разработване на находища, Източното Средиземноморие може да постигне излишък от близо 50 милиарда кубични метра/годишно производство на газ до началото на 2030-те години. Може дори да е повече, ако се открие значително повече газ в Кипър, Израел, Египет или другаде в региона, както и ако ръстът на търсенето в Египет се задържи.  бъде задържан.

Колко от този излишък може да бъде достъпен за Европа, предстои да се определи. Страните от Източното Средиземноморие, особено Египет, имат силно вътрешно търсене, за което правителствата в региона ще дадат приоритет. Обратно, компаниите, които притежават или експлоатират газовите находища, ще имат желание да се възползват от печелившите възможности за износ и то не само в Европа. Това ще зависи от способността им да установят подходящи договорености с регионалните правителства, както и от способността на Египет да повиши вътрешните цени и по този начин да привлече вноса.

Всеки план за снабдяване на Европа с този газ ще трябва да се пребори със сложната политика на Източното Средиземноморие. Регионалните съперничества и конфликти правят изграждането на нови тръбопроводни връзки с Европа предизвикателство, особено в комбинация с нежеланието на Европа да се ангажира с нова дългосрочна инфраструктура за изкопаеми горива. Поради това, за да задоволят европейското търсене, компаниите с газови ресурси в Източното Средиземноморие вероятно ще дадат приоритет на опциите за LNG, включително използването на съществуващи терминали за LNG в Египет и изграждането на нови (плаващи) заводи за LNG в Израел и/или Кипър.

В документът се разглежда подробно потенциалът на страните от Източното Средиземноморие като нов ключов регион благодарение на 2400 млрд. Куб м, което се равнява на над 80 трилиона кубични фута (Tcf),5 открития от офшорен газ през последните две десетилетия в Израел, Кипър и Египет.

В анализът се разглежда съществуващият потенциал от техническа, икономическа и политическа гледна точка. Той заключава, че газът от Източното Средиземноморие може да играе второстепенна роля в диверсификацията на европейските доставки, макар и само в средносрочен план (последната част на следващото десетилетие) и следователно не навреме, за да помогне за задоволяването на по-спешните газови нужди на Европа. Освен това фрагментираната национална и корпоративна собственост върху тези газови ресурси, както и свързаните с това геополитически предизвикателства, означават, че тяхното успешно развитие ще изисква подкрепа от ЕС, САЩ и други партньори. В опитите си да разрешат европейската енергийна криза и да гарантират европейската енергийна сигурност, тези партньори могат да се възползват от холистичен подход към ресурсите на Източното Средиземноморие.

Представена е подробно ресурсната база и потенциала за проучване. Историята на проучването и разработването в региона е разделена и разделена на четири периода като са събрани и потенциалните възможности на всяка от страните. Разработени се а два сценария за търсене и предлагане в присъствието на сложните геополитически отношения в региона и опциите за монетаризиране на досегашните открития на синьо гориво. В този връзка е разгледана и възможността за газопроводи.

Евентуални газопроводи и LNG перспективи

1.Газопровод с дължина 1900–2000 км (1400 км в морето; 600 км на брега, предимно в континентална Гърция, където ще се свърже с Италия и Югоизточна Европа) от Израел през Кипър, до Крит, континентална Гърция и потенциално Югоизточна Европа (през новата междусистемна връзка Гърция-България) или Италия (през Трансадриатическия газопровод). Тази концепция се разработва от IGI Poseidon, съвместно предприятие на DEPA (Гърция) и Edison (Италия).С първоначален капацитет от 10 млрд. куб м проектът се очаква да струва 6,2 милиарда евро (6,8 милиарда долара). ). Максималната дълбочина на водата, която пресича, ще бъде 3000 m, което е сравнимо с други свръхдълбоководни газопроводи, изградени в света.

Този газопровод може също да бъде проектиран да пренася и водород, тъй като Египет се очертава като важен бъдещ производител. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта значението на това инфраструктурата да бъде готова за водород по време на посещението си в Израел и Египет през юни 2022 г.93

2. 600 км тръбопровод до Джейхан, Турция. Този подводен газопровод се оценява на 2,5 милиарда долара. Има LNG терминал близо до Джейхан и тръбопроводни връзки, които след това трябва да улеснят разпределението на газ в Турция. Освен това еквивалентен обем на турски внос след това може да бъде реекспортиран в Югоизточна Европа.

Концепцията за LNG предлага три широки алтернативи:

● Използване на двата съществуващи, но недостатъчно използвани LNG мощности в Египет, въпреки необходимостта от изграждане или разширяване на свързващите тръбопроводи, така че да се осъществи свързаност на израелско-кипърските газови находища с тези терминали

● Изграждане на нова плаваща или наземна инсталация за LNG в Кипър

● Изграждане на нов завод за втечняване на LNG в Израел (вероятно плаващ)

Друг вариант — свързан, но не пряко сравним с опциите за тръбопровод и инсталация за LNG — е за подводна електрическа линия. Гърция, Кипър и Египет са подписали споразумение за сътрудничество в това отношение и е осигурена връзка от 1 GW (с възможност за разширяване до 2 GW) между Израел, Кипър и Гърция. Има и 657 милиона евро (698 милиона долара) финансиране от ЕС. Участъкът Кипър-Гърция се оценява на 1,6 милиарда евро (1,7 милиарда долара). Тази електрическа линия също ще пренася електроенергия, генерирана от възобновяеми източници.

Един от основните изводи на доклада е, че опциите за тръбопроводи и втечнен природен газ от Източното Средиземноморие до Европа могат да бъдат конкурентни по отношение на разходите.

В агресивна времева линия може да има нетен излишък от приблизително 50 милиарда кубически метра газ на година от Източното Средиземноморие до началото на 2030 г. Въпреки това, сложните търговски договорености и разпокъсаността на запасите между находища, компании и държави са забавили развитието досега. Нарастващата разлика между търсене и предлагане в Египет ще изисква внос от неговите съседи или като LNG, ограничавайки наличността на газ от Източното Средиземноморие за доставка на Европа. В доклада се обръща внимание и на сложните отношения на турската страна с източно средиземноморските й съседи.  В същото време от гледна точка потенциалът за пренос на водород и амбициите на Египет и съседните й страни в това отношение вариантите остават изкушаващи, ако се съди по представения доклад.

По материали на Центъра за глобална енергийна политика, SIPA на Колумбийския университет