Докладът за водата на ООН: Инвестициите за безопасна питейна вода трябва да се увеличат тройно до 2030 година

Използването на вода се увеличава в световен мащаб с приблизително 1% годишно през последните 40 години и се очаква да расте с подобен темп до 2050 г., показва последния доклад на ООН - Доклад за развитието на водата 2023 "Партньорство и сътрудничество". Това е движено от комбинация фактори, нарастване на населението, социално-икономическо развитие и променящи се модели на потребление.

По-голямата част от това увеличение е концентрирано в страните със средни и по-ниски доходи, особено в нововъзникващите икономики. Недостигът на вода става ендемичен в резултат на местното въздействие на физическия воден стрес, съчетан с ускоряването и разпространението на замърсяването на сладката вода.

В резултат на изменението на климата сезонният недостиг на вода ще се увеличи в региони, където в момента е в изобилие – като Централна Африка, Източна Азия и части от Южна Америка. Ще се влоши в региони, където водата вече е в недостиг като Близкия изток и Сахел в Африка. Средно 10% от световното население живее в страни с висок или критичен дефицит на вода. Всички държави с ниски, средни и високи доходи показват признаци на рискове, свързани с качеството на водата.

Лошото качество на околната среда в страните с ниски доходи често е свързано с ниски нива на пречистване на отпадъчни води, докато в страните с по-високи доходи оттичането от селското стопанство е по-сериозен проблем.

Данните за качеството на водата обаче остават оскъдни, до голяма степен поради слабия капацитет за наблюдение и докладване. Това е особено вярно в много от най-слабо развитите страни в Азия и Африка.

При настоящите темпове напредъкът към всички цели по отношение на достъпа до питейна вода и канализация не е планиран и в някои области степента на изпълнение трябва да се увеличи четири път или дори повече. Според последните данни от 2020 г. 26% от световното население (2 милиарда души) не са имали достъп до безопасно управлявани услуги за питейна вода, а около 46% (3,6 милиарда) са нямали достъп до безопасно управлявана канализация. Приблизително 60% от докладваните водни обекти в света са категоризирани като имащи „добро“ качество на околната среда. Въпреки това, най-бедните 20 страни са изключително недостатъчно представени в тази глобална оценка. В световен мащаб ефективността на използването на водата се е повишила с 9% от 2015 г. до 2018 г. (от 17,3 на 18,9 US$/m³). Най-голям е напредъкът в индустриалния сектор с 15% увеличение, следван от водоснабдяването и канализацията и селското стопанство с 8% увеличение.

Наличните данни обаче показват 80% загуба на площта на естествените влажни зони от прединдустриалната епоха (1700 г.). Официалната помощ за развитие (ОПР), ангажирана и изплатена за „вода“ през 2020 г., се оценява на 8,7 милиарда щатски долара в световен мащаб спрямо 2,7 милиарда щатски долара през 2002 г. Въпреки това международното сътрудничество и подкрепата за изграждане на капацитет за развиващите се страни в областта на водата и канализацията дейности и програми все още не са били конкретно докладвани по време на изготвянето на този доклад. Броят на държавите с ясно дефинирани процедури в закон или политика за участие на потребители/общности отбелязва ръст, но все още остава нисък като цяло. Нивата както на законите/процедурите, така и на участието са много ниски за питейната вода както в градските, така и в селските райони в сравнение с другите сектори на околната среда.

Постигането на справедлив достъп до безопасна питейна вода за всички до 2030 г. може да изисква утрояване на текущите нива на инвестиции. Доказателствата сочат, че част от финансирането може да бъде лошо насочено и дори контрапродуктивно за посрещане на нуждите на най-бедните хора и общности.

По-добрата координация между заинтересованите страни може да увеличи допълнителни източници на финансиране за инвестиции, свързани с водата, от различни източници. Механизмите за сътрудничество са ключови за обединяването на тези бенефициенти и могат да улеснят съвместното финансиране на проекти. Водните фондове са примери за платформи с множество заинтересовани страни, които обединяват финансиране от различни потребители. Сътрудничеството между съществуващите източници на финансиране може да подкрепи и насърчи договореностите за съфинансиране.

Чрез разпределяне на инвестиционните рискове между множество финансисти (с различни апетити и изисквания към риска), публичното финансиране или финансирането за развитие може да се използва стратегически за подобряване на профила на риск-възвръщаемост на даден проект и за мобилизиране на допълнителни инвестиции – така наречените споразумения за „смесено финансиране“.

Сътрудничеството между страните на търсенето и предлагането на финансите включва подобрено разбиране, посреднически комитети и техните различни функции, превръщането на свързаните с водите рискове и ползи по- разбираеми за финансовия сектор. Инвестициите във водоснабдителни и санитарни съоръжения на ниво домакинства изискват специфични финансови продукти, като микрокредити за потребители с ниски доходи. По-добрата координация между заинтересованите страни може да увеличи допълнителни потоци от финансиране за инвестиции, свързани с водата

Опазването на водната, хранителната и енергийната сигурност чрез устойчиво управление на водите, предоставяне на водоснабдителни и санитарни услуги за всички, подпомагане на човешкото здраве и поминък, смекчаване на въздействието от изменението на климата и екстремните събития, както и поддържане и възстановяване на екосистемите и ценните услуги, които те предоставят, са всички части от страхотен и сложен пъзел. Само чрез партньорство и сътрудничество парчетата могат да се съберат заедно. И всеки има своята роля.

Цел 6 за устойчиво развитие е да се осигури наличност и устойчиво управление на водата и канализацията за всички до 2030 г. При настоящите темпове напредъкът към всички цели е извън плана и в някои области степента на изпълнение трябва да се увеличи четири пъти или повече.

Неадекватният темп на напредък по отношение на водата и канализацията подчертава необходимостта от проучване на възможностите чрез партньорства и сътрудничество. Докладът на ООН за световното развитие на водите за 2023 г.: Партньорства и сътрудничество за водата разглежда тази тема в различни региони във връзка със селското стопанство, околната среда, населените места, индустрията, здравето и изменението на климата.

2023 г. - първата голяма конференция на ООН за водата от 1977 г. насам

Конференцията на ООН за водата 2023 г. (22-24 март) се фокусира върху напредъка към целите, свързани с водата и канализацията, съвпадайки със средносрочната цялостен преглед на Международното десетилетие за действие „Вода за устойчиво развитие 2018–2028 г.“.

Като основен авторитетен доклад на системата на ООН за водата, Докладът на ООН за развитието на световните води за 2023 г. директно информира дискусиите на конференцията на ООН. Тя описва изграждането на партньорства и засилването на сътрудничеството във всички измерения на устойчивото развитие са от съществено значение за ускоряване на напредъка към целта за устойчиво развитие на водата и канализация ( т.н. ЦУР 6) и реализиране на човешките права на вода и канализация.