BusinessEurope: Глобалната конкурентоспособност на ЕС е под заплаха

Икономика / Свят
3E news
718
article picture alt description

Инвестиционната среда в ЕС е по-малко привлекателна отколкото преди три години в сравнение с глобалните конкуренти. Цените на енергията са най-голямото предизвикателство пред инвестиционната среда в Европа и основният двигател на влошаващата се конкурентоспособност на ЕС през последните 3 години, а регулаторната среда е на второ място сред предизвикателствата, включително наблюдаващия се спад в качеството на прилагане на инструментите на ЕС за по-добро регулиране. Това са основните констатации от ежегодното изследване на BusinessEurorpe „Барометър на реформите“, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК), която е част от процеса вече 22 години.

Основните констатации са подкрепени и от следните факти:

·      Притокът на преки чуждестранни инвестиции в ЕС е намалял с 66% през 2021 г. в сравнение с 2019 г., за разлика от 63% увеличение в САЩ през същия период.

·      Броят на инвестиционните проекти на зелено в ЕС е намалял с 15% между 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 18% увеличение в САЩ през същия период.

·      Цените на природния газ на едро се увеличиха в ЕС с над 1100% между 2019 г. и техния пик през 2022 г., в сравнение с повишение от около 200% в САЩ и 100% в Япония.

Президентът на BusinessEurope Фредрих Персон отбеляза, че европейските компании са изправени пред перспективата за дългосрочно покачване на цените на енергията до нива, които са значително над тези, при които работят основните ни конкуренти, както и пред по-бързото увеличаване на регулаторната тежест в сравнение с тях. Важен фактор за невъзможността за привличане на по-високи нива на инвестиции в ЕС е политиката на субсидиране на промишлеността, която се наблюдава в други региони на света. Пример в това отношение е Законът за намаляване на инфлацията в САЩ. Той обърна внимание, че гобалната конкуренция за инвестиции, заетост, растеж и технологични иновации се решава от привлекателна бизнес среда с прости и ясни правила.

Сред основните препоръки от изследването са:

·      Премахване на регулаторните бариери пред европейския единен пазар в области като енергетика, околна среда, цифрови технологии, търговия на дребно, банкиране и капитал, здравеопазване и отбрана.

·      Ускоряване и опростяване на опростете процедурите за издаване на разрешителни и финансиране, които са ключови пречки пред проекти и инвестиции, необходими за успешна екологична и цифрова трансформация.

·      Увеличаване на търговските възможности чрез сключване и ратифициране на търговски споразумения, по-специално с Австралия, Индия, Чили, Мексико, Нова Зеландия и Меркосур. Подпомагане на доставките и достъпа до критични суровини чрез бързо приемане на добре разработен Закон за критичните суровини, който да гарантира доставките.

Постигане на споразумение по новите фискални правила. То е необходимо да се постигне спешно, преди държавите членки да формират и приемат своите бюджети за 2024 г. Вземайки предвид високите нива на дълг и дефицит в някои държави, надеждната и спазвана рамка е от съществено значение за поддържане на устойчивостта на публичните финанси в ЕС.

·      Гарантиране, че финансовото регулиране подкрепя достъпа на предприятията до финансиране по време на трудния период, в който наблюдаваме нарастващи фалити в ЕС. По-специално новите пруденциални правила за финансовите институции, включително прилагането в ЕС на международното споразумение Базел III, не трябва значително да увеличават капиталовите изисквания като цяло.

·      Насърчаване на алтернативни на банковото кредитиране източници на финансиране, включително подобряване на достъпа до рисков капитал и мобилизиране на повече собствен капитал.

·      Гарантиране, че действията в подкрепа на устойчивото финансиране са пропорционални, работещи и отговарят на нуждите на финансовите пазари, както и на реалната икономика, за да помогнат компаниите да финансират своя преход и да насочат инвестиции в подкрепа на кръгова и зелена икономика.

·      Цифровизация на публичната администрация, включително изграждане на сигурен и ефективен интерфейс с бизнеса.

·      Изграждане на необходимата цифрова инфраструктура, включително широкомащабна 5G мрежа, е от съществено значение, за да позволи на ЕС да внедри и използва най-новите технологии и да позволи на предприятията да се конкурират в световен мащаб. ЕС трябва да подкрепи чрез схеми като програмата „Цифрова Европа“ по-големи инвестиции в областта на киберсигурността.

·      Ускорено прилагане на регулаторните „пясъчни кутии“, което да позволи по-по-бързо експериментиране и тестване на иновации и технологии от следващо поколение.

·      Продължаване и по-нататъшно стимулиране на предоставянето на обучение, като подходите, ръководени от социалните партньори, потенциално играят особено важна роля при предоставянето на хората на подходящи умения.

За „Барометъра на реформите“:

Барометърът на реформите на BusinessEurope разглежда представянето на глобалната конкурентоспособност на Европа въз основа на ключови показатели, обхващащи данъчно облагане и публични финанси, бизнес среда, иновации и умения, достъп до финансиране и финансова стабилност. Освен това, допълвайки годишната консултация на Европейската комисия за европейския семестър, която предлага политики за реформи, които могат да насърчат устойчивия растеж в държавите-членки, BusinessEurope извършваме подобен процес на бизнес семестър, за да изложи ясни препоръки относно политиката за това как можем да помогнем на нашите европейски компании да успеят, защото бизнес секторът е необходима основа за постигане на по-висок жизнен стандарт, заплати, доходи и осигуряване на необходимото финансиране за постигане на общоевропейските политически цели и задачи, като например зелената трансформация към неутрална по отношение на климата икономика.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща