Американският долар под натиск от нестабилния банков сектор, обезценява се спрямо повечето основни валути

По време на днешната търговия щатският долар се понижава умерено спрамо повечето световни валути след силен ръст през последната сесия в сряда, като остава под натиск заради срива на акциите на швейцарската банка Credit Suisse, което се атризи и на целия банков сектор в Европа. След последните новини, обаче, акциите на кредитора скочиха с 23.04%.

Инвеститорите очакват резултатите от мартенското заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ), което ще приключи в четвъртък, а решенията ще бъдат обявени към 15:15 часа българско време. Повечето анализатори очакват повишение на основните лихвени проценти с 50 базисни пункта.

Също така участниците на пазара продължават да оценяват данните, публикувани предишния ден, че продажбите на дребно в САЩ през февруари са намалели с 0.4% в сравнение с предходния месец. В същото време през януари, според ревизираните данни, продажбите са скочили с 3.2% - най-високият темп от март 2021 година насам.

Производствените цени в САЩ (PPI) се повишиха с 4.6% през февруари спрямо същия месец на миналата година, след като скочиха с 5.7% през първия месец на годината, съобщи Министерството на труда. На месечна база показателят се е понижил с 0.1% след покачване с 0.3% през януари.

Сега много анализатори очакват Фед да остави лихвените проценти непроменени в края на срещата си през март (21-22), въпреки че консенсусната прогноза все още призовава за увеличение от 25 базисни пункта. В същото време миналата седмица пазарните участници предвидиха увеличение с 50 б.п. наведнъж.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), падна с 0.31% по време на сутрешната сесия, след като скочи в сряда с 1% поради търсенето на защитни активи. По-широкият измерител WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути се понижи с 0.36%.

Еврото се повиши с 0.44% до 1.0624 долара спрямо 1.0577 долара при затваряне на търговията в сряда, но остава под нивото от 1.07 долара, тъй като опасенията за европейската банкова система се засилиха, след като акциите на Credit Suisse достигнаха ново рекордно дъно, тъй като главният акционер на банката изключи всякакви допълнителни инжекции на ликвидност, но днес беше обявено, че банката ще вземе краткосрочен заем в размер на до 50 милиарда швейцарски франка (50.7 милиарда евро) от Швейцарската национална банка. Паралелно ще бъде извършена серия от операции по обратно изкупуване на дълг за около 3 милиарда швейцарски франка. "Това са решителни мерки за укрепване на Credit Suisse, заяви изпълнителният ѝ директор Улрих Кьорнер. В резултат, част от загубите бяха възстановени и цената на акциите се повиши с 23.04%.

Британският паунд се повиши с 0.38% до 1.2103 долара спрямо 1.2057 долара в края на последната сесия. Възходът на британската валута се дължи не само на общата слабост на долара, но и на представения от британския финансов министър Джереми Хънт бюджет за следващата финансова година, която започва на 1 април. Хънт обеща да намали наполовина инфлацията, да намали дълга и да стимулира растежа на икономиката, като каза, че Обединеното кралство няма да влезе в техническа рецесия тази година и инфлацията вероятно ще падне до 2.9% до края на 2023 г. Хънт каза също, че очаква Великобритания да изпълни фискалните правила, определени от правителството през ноември.

Японската йена също е сред печелившите валути спрямо долара, като нараства с 0.54% до 132.70 йени спрямо 133.42 йени ден по-рано, най-силното повишение от 4 седмици, на фона на бягството към безопасни активи, след като проблемите на Credit Suisse добавиха нов натиск върху световния банков сектор. Публикуваните протоколи от януарската среща на Банката на Яония (BoJ) показаха, че членовете борда са повторили необходимостта от поддържане на стабилна парична политики, като се посочва, че ще отнеме време за постигане на целта за инфлация от 2% по устойчив и стабилен начин. Банката на Япония остави своята политика на ултраниски лихвени проценти непроменена и този месец, което беше последното участие на гуверньора Харухико Курода преди пенсионирането му от 1 април.

Швейцарският франк се повиши с 0.95% до 0.9242 франка за един долар, след като падна с повече от 2% в предишната сесия, тъй като инвеститорите се успокоиха донякъде и акциите на Credit Suisse скочиха с 30%, след като банката обяви, че ще заеме до 50 милиарда швейцарски франка от Швейцарската централна банка (SNB) по линия на покрит заем и краткосрочно ликвидно улеснение. Изненадващото ускоряване на инфлацията в Швейцария повиши очакванията, че SNB ще трябва да продължи да повишава лихвите. Потребителските цени в Швейцария се повишиха с 3,4% на годишна база през февруари, доста над пазарните очаквания за ръст от 3,1% и прогнозите на SNB от 3%.

Стоковите валути също се възползваха от слабостта на долара. Двете азиатски – австралийският и новозеландският долари, които са зависими от китайската икономика, се повишиха съответно с 0.60% до 0.6655 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.21% до 0.6171 американски долара за едно „киви“. Специално австралийският долар започна да се възстановява бързо, след като беше ударен през последните сесии, тъй като инвеститорите продължиха да оценяват перспективите за по-широка финансова и икономическа криза в резултат на неотдавнашните сътресения в банковия сектор и техните последици върху паричната политика в световен мащаб. Миналата седмица управителят на Централната банка на Австралия Филип Лоу каза, че централната банка е по-близо до точката на спиране на повишаването на лихвените проценти, тъй като паричната политика стана рестриктивна. RBA повиши очаквано лихвения процент с 25 базисни пункта на срещата си през март, като повиши основната лихва за 10-ти пореден път, което доведе разходите по заеми до почти 11-годишен връх от 3.6%.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола – канадският долар и норвежката крона се повишиха съответно с 0.32% до 1.3723 канадски долара за един американски и с 0.39% до 10.7164 крони за един щатски долара. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 март поскъпна с 0.55% до 67.98 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 март се повиши с 0.62% до 74.15 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.