Как реагираме на природните бедствия?

Елица Станева-Бритън за Климатека

Връзката между природните бедствия, климатичните промени, човешкото поведение и социалната среда е повече от видима. През последните 2 десетилетия броят на екстремните климатични събития е нарастнал с 83%, а природните бедствия са се увеличили с 43%. Природните катаклизми от своя страна водят до засилени здравни, психични и социални проблеми. Тъй като честотата на метеорологичните аномалии се увеличава и у нас, е изключително важно да разберем как човек действа по време и след бедствия и какво може да направи не просто, за да оцелее, а да се превърне в устойчив и адаптивен психически индивид.

Пожари, земетресения, наводнения; списъкът с природни бедствия, които ни поставят на изпитание всяка година, е дълъг. И докато последствията и щетите често биват измервани в статистически данни, един аспект често остава загърбен, а именно емоционалните преживявания на оцелелите и свидетелите.

Гамата на подобни преживявания преди, по време и след бедствия варира от безопасно поведение до паника и емоционални и физиологични промени. Наред с това, често бива отключено и желанието ни за взаимопомощ.

Опустошителните земетресения в Турция и Сирия, взели живота на над 50,000 души, показаха как въпреки икономическите проблеми и социални различия, в обществото ни често бива отключено желанието за взаимопомощ и доброволчество. 

Наред с това проличава и как подобни трагедии влияят пагубно на емоционално ниво, което от своя страна разкрива нуждата от експертна психологическа помощ и работа с жертви, свидетели и доброволци, за да могат и те да осъзнаят, че има бъдеще въпреки всичко.

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се климат,
като предизвиканите от хората изменения на климата вече оказват въздействие върху множество метеорологични и климатични екстремуми във всеки един район на планетата, според Шестия оценъчен доклад на IPCC. Те нарастват и по честота, и по интензивност, като прогнозите са да продължават да се увеличават при бъдещо затопляне на климата.

През последните две десетилетия броят на екстремните климатични събития е нараснал с 83% –
от 3656 през периода 1980 – 1999 до 6681 през 2000 – 2019, според доклад на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия. 

Какви са видовете природни бедствия?

Природните бедствия са част от глобалните трагедии, които поставят психичното ни здраве под риск, наред с войни, тероризъм, здравни бедствия и аварии. Природните бедствия включват различни феномени като земетресения, свлачища, урагани, наводения, суши, пожари, градушки, циклони и други.

Земетресението в Турция, февруари, 2023 г. Източник: Unsplash.

През последните 20 години природните бедствия нарастват близо два пъти,  с 43% увеличение. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а най-голям ръст за последните 20 години имат екстремните температури. Климатичните изменения се посочват, като главна причина за почти двойното увеличаване на бедствията.

Обезпокоителен е фактът, че данни от Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC), свързани с над 8,000 вида природни бедствия от 228 страни и територии между 1990 г. и 2014 г., сочат, че ускоряващите се климатичните промени през последните десетилетия водят до повишени температури, засилени валежи и по-екстремни природни бедствия и щети. Aко не бъдат взети мерки за ограничаване на средната глобална температура до 1,5 °C, и в случай, че тя се покачи до 4 °C до 2100 г., 

здравните, икономическите и психологическите щети, породени от повишената честота на природните бедствия в следващите десетилетия, биха били необратими.
Подобни промени оказват невъобразими щети върху поколения хора, както и пагубен ефект върху екосистеми и икономики. Интересно е да вмъкнем тук, че учени от Делхи сочат, че докато шок, тъга и тревожност са сред честите общи преживявания при природни катаклизми и аварии, много хора отговарят на авариите с гняв, подозрения и параноя.

Каква е връзката между природните бедствия и климатичната справедливост?

Природните бедствия са неизменно свързани с идеята за климатичната справедливост, тъй като най-уязвими са най-бедните и непривилегировани държави. Например, въпреки че в Северното полукълбо емисиите на въглероден диоксид са най-високи на глава на населението, страните в Южното полукълбо са най-потърпевши.

Тук се намесват и редица социални фактори като глобални политики, социален статус, достъп до ресурси и полова принадлежност, които могат да засилят негативното влияние от подобни щети. Един от експертите в тази сфера, професор по устойчиво развитие и учен в сферата на уязвимите социални групи, Бен Уиснър разглежда социалните фактори и неправилното разпределение на ресурси и права като причина за по-голямо страдание. Например по време на едно от най-разрушителните земетресения в Гватемала през 1976 г., най-силно засегнато е бедното местно население, живеещо в слабо укрепени постройки, поради високите нива на бедност и социално разделение в държавата.

Ето защо финансирането на най-уязвимите държави е от изключително значение, тъй като се прогнозира, че развиващите се страни по света ще понесат загуби и щети за милиарди поради измененията в климата, като тези суми могат да достигнат ⅕ от техния БВП до 2050 г. До момента например, Световната банка сочи, че физическите щети от земетресението в Турция са достигнали 34 милиарда долара.

Има ли връзка между природните бедствия и емоционалното състояние на човек?

Преминавайки от социалния към индивидуалния фактор, наред със зачестилите природни бедствия и екстремни климатични явления, много учени обръщат внимание не само върху физическото здраве и средата на хората, но и върху психичното ни здраве и поведение.

Фигура 1: Как стресът влияе на тялото. Източник: Тherapy.bg. 

Човешкото поведение преди бедствия

Говорейки за човешкото поведение и природните бедствия, не трябва да забравяме, че поведението ни преди бедствия е от огромно значение. Социалните психолози, например, често разглеждат два аспекта на поведение преди бедствия:

• Липса на познание относно природните бедствия често се припокрива и с липса на познание какво би било безопасно поведение по време на бедствия и аварии.
• Страх и паника без данни за предстоящо бедствие: Като пример учени, част от японското научно общество по поведенческа медицина, разглеждат как след опустошителното земетресение в Кобе през 1995 г., много слухове за ново земетресение започнали да се разпространяват из обществото, което накарало населението да се притесни и да създаде предпоставки за социални безредици.

Човешкото поведение по време на бедствия

Човешкото поведение по време на бедствия, от друга страна, е от изключително значение, тъй като то буквално е свързано с оцеляването. Учени от университета в Съсекс и Брайтън разглеждат различни митове и данни по време на бедствия, стигайки до следните категории човешко поведение:

• Вземане на бързи решения: Когато едно събитие е животозастрашаващо, мозъкът ни активира тялото във фаза „бий се или бягай“, която се характеризира с високи нива на адреналин и бързи действия.
• Замръзване: Това е клиничен феномен, който спира вземането на решения. Често човек се дисоциира или дистанцира от дадено явление поради неговите страшни размери. Като пример може да дадем изключването на компютър, вместо напускането на офис сграда по време на пожар.
• Масово поведение или паника: Масовата паника е често срещан феномен при дадени събития. Пример е избутване на хора при евакуации, където изходите за спасение са малко.
• Социални безредици: Тъй като хората са склонни да копират дори негативно социално поведение, социални безредици по време и след бедствия са също срещан феномен.
• Взаимопомощ: Това е може би най-интересното проявление на човешко поведение от социална гледна точка. Масовата социална взаимопомощ, когато човек често се жертва и за непознати, се наблюдава в редица случаи и бедствия от огромен характер.

Човешкото поведение след бедствия

След бедствията на индивидуално ниво протичат множество емоционални и когнитивни процеси у жертвите и свидетелите на дадено трагично събитие. Бидейки и ние, тук и сега, свидетели на климатичните промени и зачестилите бедствия, е важно да разберем техния ефект върху психичното ни здраве в дългосрочен план.

• Тъга: Тъга и скръб са две чести вътрешни преживявания, които могат да доведат до депресия у жертвите, изгубили близки, дом, или имущество. От нормално състояние те могат да прераснат в проблем и да окажат негативно влияние върху мисловната дейност, физическо функциониране и социална адаптация.
• Тревожност: Тревожността, която също може да доведе до множество физиологични и поведенчески промени, е също често срещана. Много жертви се тревожат, че дадено събитие може да се повтори, което да наруши нормалните им функции.
• Посттравматично разстройство: Това е едно от най-травмиращите преживявания на индивуално ниво. Докато е нормално човек да изпитва страх и други негативни емоции след дадена травма, посттравматичното разстройство се наблюдава дълго (дори години) след травмата. То се характеризира с повтарящи се спомени, тревожни мисли, изолация, тъга, кошмари, безпомощност, избягване на стимули, свързани с травмата и алиенация (отчуждение). Отчуждението може да се прояви на различни нива като отдръпване от близки и приятели, както и на социално като усещане на липса на смисъл в работата и физическо и емоционално разделение от обществото като цяло.
• Вина: За жалост, при оцелелите от дадено бедствие може да се наблюдават и различни негативни мисли и самовъзприятия като вина; вина, че те са оцелели, а не техните любими или дори други непознати. Безнадеждността и постоянното чувство на вина могат от своя страна да доведат до мисли за самоубийство.

Защо е важно да познаваме поведението и емоциите ни при бедствия?

Разглеждайки поведението и емоционалните преживявания преди, по време и след бедствия и аварии, е видимо, че подобни събития са травматизиращи. На глобален фон, данни, събрани от психолози, сочат, че около 60% от мъжете и 50% от жените преживяват травмиращо събитие, а за това, че травмата е резултат и на природни бедствия, един от най-скорошните примери е изследване на пожарите от САЩ с участието на 725 преки свидетели, което сочи, че бедствията, обързани с климатичните промени, водят до повишен риск от посттравматично разстройство, тревожност и депресия. Това от своя страна води до нарушено социално функциониране. 

Ето защо експерти трябва да насочат вниманието си към преживяванията ни във връзка с климата. Канадски учени наблягат отново на факта, че социалният контекст играе изключително значение, тъй като за жалост по-бедните, тези преживели предишна травма, възрастните, децата, жените и маргинализираните групи са тези, които са най-уязвими.

Важно е психолози да специализират по насока на климата и да помогнат да се изгради познание, подготовка и устойчивост на индивидуално ниво. Психолическата устойчивост, от своя страна, върви ръка за ръка със социалния аспект, тъй като социалната подкрепа и взаимопомощ корелират с по-добро психично състояние. 

Силните социални връзки са важни и за изграждане на устойчивост в рамките на общности и политики, както сочи психологът Сюзън Клейтън, разглеждаща проблеми като еко-тревожност и психично здраве.

Бедствията и психичното здраве у нас

Било градушката в Червен бряг, наводненията в района на Карлово, бурите по Черноморието ни, свлачищата в Родопите, последните години ни изправят пред нови предизикателства и все повече експерти говорят за нуждата от личностна подкрепа по време на бедствия.

Наред с екстремните промени у нас, случващото се в съседните на нас страни усложнява психичните преживявания на много хора. Тук трябва да отбележим, че наред с масовата взаимопомощ, било директно или финансово, невижданите жертви на земетресенията в Турция и Сирия активизираха все повече психолози, както сочи психолог Ева Василева, да работят с оцелелите, за да им помогнат да възприемат случилото се, да разберат, че оцеляването им е от значение и да повярват, че имат бъдеще.

На фона на тази трагедия, пандемията, войната в Украйна, политическата несигурност и инфлацията у нас, ние сме изправени пред множество стресори, които могат да доведат до повтаряща се психологическа травма.

Ето защо трябва да сме запознати с личностните механизми на фона на бедствията, които ни заобикалят, за да изградим устойчивост и да обърнем внимание на значението на социалната взаимопомощ.

____________________________________________________________________________________________

В публикацията са използвани материали от:

1. Acevedo, S. & Novta, N. (2017). Climate Change Will Bring More Frequent Natural Disasters & Weigh on Economic Growth.
2. American Psychological Association. The APA Task Force on Climate Change. (2022). Addressing the Climate Crisis: An Action Plan for Psychologists.
3. The Centre for Research on the Epidemiology of Disasters (CRED)
4. Drury, J. & Cocking, C. (2007). The Mass Psychology of Disasters and Emergency Evacuations: A Research Report and Implications for Practice.
5. Drury, J., et al. (2013). Psychological disaster myths in the perception and management of mass emergencies. Journal of Applied Social Psychology.
6. Flanders, J. (2019). Eco-Anxiety with Professor Susan Clayton. Retrieved from: https://www.mindspacewellbeing.com/episode-22-eco-anxiety-with-professor-susan-clayton/ 
7. Makwana, N. (2019). Disaster and its impact on mental health: A narrative review. Journal of Family Medicine and Primary Care.
8. Matheson, K., et al. (2019). Traumatic Experiences, Perceived Discrimination, and Psychological Distress Among Members of Various Socially Marginalized Groups. Frontiers in Psychology.
9. Osamu, H. (1999). Natural Disasters and Human Behavior. Japanese Journal of Behavioral Medicine. 
PTSD: The reality of post-disaster trauma (2019). United Brain Association. 
10. Silveira, S., et. al. (2021) Chronic Mental Health Sequelae of Climate Change Extremes: A Case Study of the Deadliest Californian Wildfire. International Journal of Environmental Research and Public Health.
11. The human cost of disasters: an overview of the last 20 years (2000-2019), United Nations Office for Disaster Risk Reduction
12. Wisner, et al. (2003). At Risk: natural hazards, people’s vulnerability, and disasters. Second edition.
Топузлиева, Ц. Психологическата травма. Достъпно на: https://ttherapy.bg/