Финансовата дупка в енергийната ефективност - да извадим пари от джоба си за саниране

По 300-400 млн. лева са необходими годишно за инвестиции в енергийна ефективност в домовете ни. Тези средства няма как да се осигурят само през програми, които се отварят за определено време и отпускат 100% безвъзмездна помощ. Над 60 000 многофамилни жилищни сгради и близо 1,2 млн. еднофамилни сгради в България се нуждаят от обновяване. Недостигът на средства е 65% от планирания инвестиционен обем до 2030 г., но този процент само ще се увеличава. Това коментира Марко Марков от Еконолер България на кръгла маса „Национален фонд за декарбонизация: структуриране, оперативно управление, пазарно развитие“, организирана от „ЕнЕфект.“ Марков е ръководител на екипа на Европейската инвестиционна банка за структурирането на Националния декарбонизационен фонд.

Затова държавата трябва да има ясен план как ще се случва обновяването, но и да предложи алтернативни начини за финансиране, а също и да се възползва от всички инструменти, които ЕС предлага. В момента тече прием по първия етап на мярката за саниране в многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост. Приемът по нея ще бъде до края на май. Според Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ, интересът ще надхвърли поне 5-6 пъти предвидения ресурс от близо 1,2 млрд. лева. От юни ще започне прием и по пилотната схема за саниране, където безвъзмездната помощ ще бъде 80% и хората ще трябва да намерят допълнително 20%. Всеки блок ще трябва да реши дали все пак ще реализира идеята си, защото вече e платил за енергийно обследване, което обикновено е със срок 3-4 години или да се откаже, коментира Цвета Наньова, зам.-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация.

Нещо повече, ако държавата ще финансира все по-малък дял от обновяването, както е предвидено в момента с намаляването на гранта до 80%, критично важно е да се определи кои хора няма да могат да отделят между 3000 и 5000 лева от собствените си спестявания за саниране, за да може държавата да им помогне с допълнителен грант или безлихвен заем . Затова е толкова важно да определим кои са енергийно бедните домакинства у нас. По данни на специалистите това ще са близо 2 млн. българи. Тази истина означава, че държавата все пак ще трябва да намери не малко средства, за да подпомогне обновяването на жилищата на най-нуждаещите се домакинства. В тази графа не попадат и хилядите незаконни жилища у нас.

Към момента реално финансиране,

което да ни подпомага като обновяваме домовете си няма.

Всъщност първата причина да започнем да инвестираме в енергийната ефективност е да спестим от сметките си за енергия. Това е инвестиция, която се изплаща с годините. Защо не виждаме тази рязка промяна сега? Една от причините е, че цените за нас като потребители са регулирани. Няма как хората да усетят необходимостта от спестяване на енергия при изцяло регулиран пазар, коментира Иван Крофрак от Световната банка. При регулирани енергийни цени от 21 ст/квт, в среда, когато не си отговорен за пълния разход на енергия, е трудно да се отстоява важността на енергийната ефективност и инвестициите в такива мерки, смятат консултантите. Това обаче ще се промени с либерализацията на електроенергийния пазар за битовите потребители вероятно от 2026 година.

Втората причина е, че държавата не може да поеме разходите на всички, не може да поеме и всички разходи. Препоръчваме държавата да отправи ясен сигнал до пазара, че равнищата на подпомагане трябва да спаднат. Това съветва в своя окончателен доклад за предизвикателствата и решенията на пазара на енергийна ефективност от Световната банка.

Ако тенденцията за 100% безвъзмездно финансиране продължи, успехът на финансовите инструменти ще страда пряко и ги обричате на провал, подчерта Иван Крофак.

Препоръките на доклада са свързани с осигуряване на техническа помощ за техническо обследване и изготвяне на енергийни паспорти. Трябва някой да премине през цялата тази процедура със собствениците на жилища, дали държавата или консултанти, но със собствениците трябва да се работи директно, съветват консултантите. Днес собствениците на жилища не само трябва да знаят какви документи са им необходими, да си ги набавят, но и да изберат правилните изпълнители, които да изготвят документацията. Всички сгради, построени след 2007 г. би трябвало да имат енергийни паспорти. Енергийният паспорт се подготвя еднократно. При кандидатстване трябва да представите също сертификат за енергийна ефективност, който е част от енергийния паспорт. А енергийното обследване прави момента снимка на сградата и нейното енергийно потребление, както и какви мерки трябва да се вземат за повишаване на енергийната ефективност и нейния енергиен клас.

В същото време държавата и бизнеса трябва да инвестират в обучения в строителния сектор.

Програмите за финансиране имат ясно начало и край, което води до насищане на пазара в определени период, а това не е устойчиво, изтъкна консултантът.

С финансови инструменти бързо ще изплатим инвестицията. Примерите…..

Третата причина да инвестираме в обновяване е, че ако има финансови инструменти, ние бързо ще изплатим направената инвестиция. Към момента едва ли не трябва да извадите от собствения си джоб, за да платите за санирането. А какви са алтернативите? Ресурси за осигуряване на финансиране всъщност има, но държавата трябва да е достатъчно активна да се възползва и да направи тези средства достъпни за хората.

Това например са механизмът REPowerEU за намаляване зависимостта от изкопаеми горива, като може да се възползваме до 500 млн. евро допълнително за ВЕИ и енергийна ефективност. Може да поискаме евтини кредити от МВУ, което до момента не сме направили. Продължаваме да губим средства по Фонда за справедлив преход за въглищните региони, където регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник могат да се възползват от средства за енергийно обновяване и възобновяеми източници на енергия. Друг източник на финансиране би могъл да е Модернизационния фонд към Схемата за търговия с емисии. За там е необходимо да подадем конкретни проекти, които, вместо да бъдат за енергийна ефективност и ВЕИ, отново предвиждат финансиране на мегапроекти. Многогодишната финансова рамка на ЕС или оперативните програми също планират сериозно финансиране за енергийна ефективност и ВЕИ. Социалният климатичен фонд на ЕС ще подпомага пък с подобни мерки най-уязвимите и бедни домакинства. Има толкова много финансиране, което лежи по земята, а не го използваме, коментира Наньова.

И тук идва въпросът кой ще управлява всички тези средства. Решението се бави. България трябва да конструира своя Национален фонд за декарбонизация. Към момента е предвидено това да бъде съществуваща структура - Фонда за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Според Роберт Пернета от Европейската инвестиционна банка това е много малка по мащаб структура, трудно би могла да координира целия процес и да посрещне пазарното търсене, освен това съществуват много финансови инструменти с опит, които също биха могли да помогнат, коментира Пернета. Според ЕИБ Националният фонд за декарбонизация е най-добре да бъде звено, което да координира вече съществуващи структури, поясни Пернета. Финансовата капитализация може да се разпредели между всички финансови инструменти, уточни и Марко Марков.

Всъщност програмите се структурират в министерствата и едва тогава готовите продукти се предлагат от финансовите институции като Фонд ФЛАГ, Фонд на фондовете, Национален доверителен екофонд в съвместна работа с търговските банки – особено когато продуктите са насочени към крайните потребители.

Към момента хората трябва да изкарат пари от собствения си джоб, за да съфинансират проектите за енергийна ефективност първо по пилотната схема с 80% грант, а след това с още по-голям процент средства, които ще трябва да намерят при следващи програми. А целта е хората да вземат тези пари не от собствените си спестявания, а от различни финансови източници, при това при атрактивни условия, коментира пред 3eNews Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. Всъщност има няколко съвсем ясни подхода, които държавата да използва. Единият е да съфинансира определен процент от инвестицията и да бъде гарант при заем за останалите средства. Финансовите инструменти могат да предложат такова финансиране, че човек да си възвърне инвестицията със спестяванията от сметките си за енергия на принципа на договорите с гарантиран резултат.

В много страни също работи системата държавата да поема лихвата по кредитите към търговските банки или други източници, както и да предоставя гаранции за самите кредити чрез специализираните институции, с което също облекчава собствениците и ги стимулира да се възползват от подобни кредити.

Според консултантите на ЕИБ е съвсем възможно да се създаде инструмент за 10% собствен принос и 45% възстановимо собствено финансиране. А останалото да бъде грант. За публичните сгради, а и за еднофамилните жилища 50% грантово финансиране е съвсем приемливо, твърдят специалистите.

Кои институции у нас финансират санирането, алтернативните финансови инструменти

Конкуренция между нас като финансиращи институции, както и с търговските банки няма да има, защото търсенето е много голямо и една структура не може да поеме нуждите за финансиране, които трябва да се покрият. При нас конкуренцията е с грантовете, коментира Надя Данкинова от Фонд ФЛАГ.

Само ние през наши инструменти може да привлечем 100 млн. лева при 30 млн. лева налични средства. Представете си ако всеки финансов посредник успее да привлече толкова или пък разполага със средства от държавата и всички вече изброени европейски фондове, обясни още тя. Затова според нея Националният фонд за декарбонизация трябва да бъде сформиран възможно най-рано, за да може държавата да започне да управлява и разпределя този ресурс, който финансови посредници като нас да дават на клиентите, каза още Данкинова. Фонд ФЛАГ работи много добре с общините и няма община, която да няма проект за енергийна ефективност, който да е подпомогнат финансово и от ФЛАГ. Така че това е кредитният инструмент, който общините познават най-добре.

Съвсем скоро ще може да финансираме саниране и на еднофамилните сгради, на къщите, които са извън градовете, коментира Дочка Василева от Фонд на Фондовете. В началото програмата тръгва с фалстарт, защото предвижда да се включват само къщи в границите на населените места, а те са много по-малко от останалите. Друга пречка беше липсата на грант за енергийните обследвания и одити, защото изискването е да има първоначален и финален одит, който да докаже 30% спестяване, припомни тя. Но увери, че се правят по-атрактивни финансови инструменти с по-малко тежести за кандидатите. Предстои да се покриват разходите за енергийни обследвания. Фондът на фондовете може успешно да предлага реализиране на индивидуални проекти. Фондът предстои да въведе иновативния метод на капиталовата отстъпка, който ще е стимул за постигане на по-високи резултати. Така един кредит може да бъде трансформиран в грант при по-ниско енергийно потребление, например при постигане на клас А. Ще направим комбинация на финансов инструмент и грант в една операция, подчерта Василева. С гранта ще може да се покрият енергийни обследвания, технически паспорти и 100% финансиране за енергийно бедни домакинства. Грантът в целия инструмент ще бъде до 40%, като 30% ще бъде привлечено финансиране от банките, каза още тя. Тази нова инициатива ще тръгне с ресурс от 38 млн. лева.

Но финансовите посредници имат нужда от допълнителна капитализация, за да отпускат и привличат още по-големи инвестиции в сектора.

Всички тези кредитни инструменти се наричат револвиращи фондове. Имат първоначален капитал, който се дава като кредити, а парите се връщат. Дадените като безвъзмездна помощ пари са 100% безвъзвратно изгубени, ако се дават като кредити от револвиращ фонд, парите се използват многократно и се използват от повече потребители.

Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд подчерта, че при тях грантовете намаляват, като са започнали преди 10 години с 19% и вече са по-малко и пак има търсене от общините. Национален доверителен екофонд по договор с Министерство на енергетиката и климата в Германия започва малка схема за енергийна ефективност в училища в общините, като ще могат да се финансират 15 обекта. По нея се прави изключително важно отчитане по нов модел, разработен от „ЕнЕфект“, с който е достъпна актуална информация за потребление на енергията, енергоспестяване и намаляване на парниковите газове и може да се провери реалният ефект от проектите

Не може да чакаме до 2025 г. структурирането на Националния фонд за декарбонизация, но средствата са изключително необходими за постигане на целите за националната стратегия за обновяване до 2030 година, коментира Данкинова. Ние имаме достатъчен национален капацитет от хора, които са добри в подготовка на финансови инструменти, които не разчитат на декарбонизационен фонд. Но има нужда от координиращо звено, което да ги докапитализира, смятат финансовите посредници.

Критичен проблем са не финансовите ресурси, а времето, което губим постоянно, изгубихме вече 2 години, подчерта Данкинова.

Заради наличието на грантове пазар на финансови инструменти на практика не съществува, затова няма и атрактивни предложения за кредитиране в сферата на енергийната ефективност. Защото всички ние като потребители очакваме някой друг да поеме сметката. Това може да се случи, но с нови финансови механизми, които малко познаваме, но са много важни, за да постигнем напредък. Така на практика само ще спечелим, защото инвестицията ни ще се възвърне.

 

*Анализът е подготвен за и публикуван първо в Dir.bg.