БНБ: Инфлационният натиск в икономиката остава силен в края на 2022 година

През четвъртото тримесечие се наблюдаваше известно забавяне на годишната инфлация, която възлезе на 14.3% през декември 2022 г. Тази динамика се определяше главно от проявлението на преки ефекти от отчетеното в края на 2022 г. съществено забавяне на годишния растеж на цените на петрола и природния газ на международните пазари. Инфлацията при храните се установи на високо ниво в рамките на четвъртото тримесечие на 2022 г., като продължи да има най-голям принос за общата инфлация.

Това е един от основните изводи на екипа анализатори на БНБ, в публикувания на интернет страницата на централната банка "Икономически преглед", бр. 4 от 2022 г.*

В същото време инфлацията при услугите продължи да се ускорява и в края на 2022 г. Тези изменения показват, че в края на 2022 г. инфлационният натиск в икономиката остава силен, независимо от отслабването на проинфлационното влияние на външната среда по линия на енергоносителите. Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за формирането на висока инфлация през цялата 2022 г., бяха нарастването на разходите за труд на единица продукция и растежът на разходите за крайно потребление на домакинствата.

Отбелязва се още, че фискалната политика има разнопосочно влияние върху инфлацията в отделните групи на ХИПЦ (хармонизирания индекс на потребителските цени, по стандартите на „Евростат“).

След отчетеното през първите девет месеца на 2022 г. съществено ускоряване на годишния растеж на потребителските цени (до 15,6 процента през септември), през четвъртото тримесечие се наблюдава известно забавяне на инфлацията, която е 14,3 процента през декември м.г., посочват от БНБ и добавят, че динамиката се определя главно от проявлението на преки ефекти от отчетеното в края на 2022 г. съществено забавяне на годишния растеж на цените на петрола и природния газ на международните пазари.

Влиянието на субсидиите и косвените данъци

В анализа се отбелязват предприетите през 2022 г. редица дискреционни мерки под формата на субсидии за отделни продукти и намаление на косвени данъци (акцизни ставки и ДДС), ориентирани главно към енергийните суровини и храните, с цел смекчаване на проинфлационното влияние на международната среда. В същото време по-високият на годишна база размер на нетни фискални трансфери към домакинствата и възнаграждения в бюджетната сфера подкрепяха растежа на частното потребление и бяха предпоставка за ускоряване на инфлацията при по-чувствителните към търсенето компоненти на ХИПЦ, като например услугите, посочват от БНБ. Паричните условия в страната са друг фактор с потенциално проинфлационно влияние, тъй като силно отрицателните в реално изражение лихвени проценти по депозити и кредити допълнително подкрепяха растежа на частното потребление, се отбелязва в анализа.

В анализа се отчита

повишаване на инфлацията при храните до 25,0 процента през декември м.г.

(спрямо 8,1 процента в края на 2021 г.). Тази група имаше най-голям положителен принос за общата инфлация, което се дължеше както на преработените, така и на непреработените храни. В групата на непреработените храни е регистрирано повишение на цените от 22,3 процента на годишна база през декември м.г. (спрямо 6,0 процента за същия период на 2021 г.). Посочва се, че най-голям принос за поскъпването на непреработените храни са имали подгрупите "месо и месни продукти" и "плодове и зеленчуци", като това може да се обясни с по-високите цени на вноса на тези продукти, както и с повишените разходи за местно производство в съответствие с поскъпването на продуктите и услугите, използвани за междинно потребление в селското стопанство.

Годишната инфлация в групата на преработените храни достига 26,3 процента през декември миналата година (при 9,2 процента в края на 2021 г.), се отчита още в анализа, а най-голям положителен принос за това има подгрупата "мляко, млечни продукти и яйца", следвана от "хляб и зърнени храни" и "захар и шоколадови изделия". Поскъпването на тези храни се определяше от възходящата динамика на цените на вноса, както и от растежа на цените на производител в преработващата промишленост в условията на съществено поскъпване на селскостопанската продукция в страната и по-високи разходи на фирмите за заплати, електроенергия, горива и други материали.

Базисната инфлация, която включва цените на услугите и нехранителните стоки, следва тенденция към устойчиво ускоряване през цялата 2022 г. и достига 11,9 процента през декември (спрямо 3,2 процента в края на 2021 г.), се посочва в анализа. За тази динамика допринася повишението на цените както в групата на нехранителните стоки, така и на услугите.

Отчита се повишаване на икономическата активност в страната

през третото тримесечие на миналата година с 0,6 процента на верижна база според сезонно изгладени данни, но забавяне на растежа на реалния БВП на годишна база, който възлиза на 2,9 процента (спрямо 3,9 процента през предходното тримесечие). Повишаване на икономическата активност на годишна база е отчетено в секторите "индустрия (без строителство)" и "услуги". Заетостта се повишава с 1,2 процента на годишна база благодарение главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите, се посочва още в анализа. Отбелязва се, че компенсацията на един нает продължава да отчита високи темпове на растеж на годишна база, подкрепена както от повишените инфлационни очаквания в страната, така и от засиленото търсене на труд в условията на нарастваща икономическа активност и увеличаващ се недостиг на работна сила. Конюнктурните индикатори през четвъртото тримесечие на 2022 г. сочат, че на верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с отчетения през третото тримесечие, пише в анализа. Прогнозира се отслабване на икономическата активност през първата половина на 2023 г., за което ще допринасят прогнозираното понижение на запасите в икономиката и очакваният по-слаб износ на стоки вследствие на влошаващата се глобална икономическа обстановка и на специфични за България фактори.

В анализа на БНБ се отбелязва и тенденцията през миналата година към

ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система

която се определя от депозитите на нефинансовите предприятия. Нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията, за което повлия същественото поскъпване на енергийните ресурси, както и растежът на номиналните обороти в търговията допринасят за силния растеж на фирмените депозити. Допълнителен фактор за растежа на депозитите през годината е запазващата се слаба инвестиционна активност на фирмите, посочват от БНБ. Отбелязва се още, че от началото на третото тримесечие тенденцията към забавяне на годишния темп на растеж на депозитите на домакинствата е преустановена, което вероятно е повлияно от отмяната от големите търговски банки на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер и от започналото постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите.

Темповете на растеж на кредитите за неправителствения сектор

през 2022 година се запазват високи в условията на силно отрицателни равнища на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система, пише в анализа. Посочва се, че търсенето на кредити от предприятията е било предимно с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите за доставки и повишена несигурност в икономическата среда. Отчетеният спад на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на годината, затягането на стандартите на банките за отпускане на кредити, както и започналото от края на третото и продължило през четвъртото тримесечие на 2022 г. плавно повишение на лихвените проценти по новите кредити, в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната, допринесоха за известно забавяне на растежа на фирмените кредити през последните месеци на годината, посочват от БНБ. Ниските в исторически план нива на лихвените проценти и ускоряването на инфлацията стимулираха търсенето на потребителски и жилищни кредити, като растежът на жилищните кредити остана висок през цялата година, а при потребителските кредити той слабо се забави в края на 2022 г., се отчита в анализа на БНБ.

Външната среда

През четвъртото тримесечие на 2022 г. глобалните конюнктурни индикатори запазиха низходящата си тенденция и дават индикация за верижен спад на световната икономическа активност. За отслабването на икономическата активност влияние оказват високата инфлация, влошаването на условията за финансиране вследствие на затягането на паричната политика на големите централни банки, както и продължаващото през периода действие на строгите противоепидемични мерки в Китай. Влошаването на глобалната икономическа активност и необичайно високите за сезона температури в Европа доведоха до понижаване на търсенето и съответно до забавяне на годишния растеж на цените на суровия петрол и природния газ, което бе фактор за преустановяване на тенденцията към нарастване на глобалната инфлация в края на 2022 г. Федералният резерв и ЕЦБ продължиха да затягат паричната си политика, но понижиха скоростта на повишаване на основните лихвени проценти съответно в САЩ и в еврозоната.

През периода от декември 2022 г. до началото на февруари 2023 г. Федералният резерв повиши основните лихвени проценти с общо 75 базисни точки, а ЕЦБ – с общо 100 базисни точки, като интервалът на лихвения процент по федералните фондове достигна 4.50–4.75%, а лихвените проценти на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение възлязоха съответно на 3.00%, 3.25% и 2.50%. Федералният резерв продължи да намалява размера на баланса си, ограничавайки реинвестициите на постъпленията от падежиращи ценни книжа в портфейла си, като през декември 2022 г. ЕЦБ също обяви план за понижаване на размера на баланса си чрез ограничаване на реинвестициите от март 2023 г. Двете централни банки продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти най-вероятно ще продължи през 2023 г. Тези изменения във външната среда предполагат наличие на благоприятни ценови условия на търговия за България през четвъртото тримесечие на 2022 г., както и отслабване на външното търсене на български стоки и услуги и влошаване на условията за финансиране през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г.

През периода януари – ноември 2022 г. България бе нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата сметка отчете излишък в размер на 2.1 млрд. евро. Положителното салдо по финансовата сметка се формира в резултат на по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това на пасиви към нерезиденти.

Същевременно през разглеждания период салдото по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс беше положително в размер на 326.9 млн. евро при 722 млн. евро за периода януари – ноември 2021 г. Понижаването на излишъка се дължеше на регистрирания дефицит по капиталовата сметка, докато излишъкът по текущата сметка се повиши. В резултат на тези обстоятелства брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за периода януари – ноември 2022 г. се повишиха с 1.2 млрд. евро

*„Икономически преглед“, бр. 4 от 2022 г. е представен на УС на БНБ на заседанието му на 23 февруари 2023 г. В него са използвани статистически данни и информация, публикувани до 2 февруари 2023 г. Описаните в документа очаквания за икономическото развитие в България в краткосрочен план (до второто тримесечие на 2023 г.) са базирани на макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена към 12 януари 2023 г. Публикуваните оценки и прогнози не следва да се считат за съвет или препоръка и всяко лице, ползващо представената информация, поема пълна отговорност за вземаните от него решения.