След проверки: Нелоялни търговски практики и необосновано високи печалби при храните

Налице са редица нелоялни търговски практики, възникват съмнения и за необосновано високи печалби и други нарушения, които ощетяват правата на потребителите. Това заяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, който представи резултатите от анализ на развитието на цените на основни хранителни продукти, цитиран от БТА.

В брифинга участваха министърът на икономиката Никола Стоянов, министърът на земеделието и храните Явор Гечев и представители на контролни институции.

Какво показват проверките

Той изнесе данни, от които стана известно, че Комисията за защита на потребителите е извършила 471 проверки, откривайки 452 нарушения. От тях 200 са свързани с нелоялни търговски практики. Другата държавна структура за контрол на сектора - Българската агенция по безопасност на храните е извършила 333 проверки, с констатирани 32 нарушения.

Отделно Националната агенция за приходите е направила 340 проверки, от които са последвали 71 съставени акта за нарушения.

От изнесените данни стана ясно, че трите агенции са провели общо 1 144 проверки и са констатирани 555 нарушения. В търговските вериги в момента текат още около 150 проверки на приходната агенция и девет ревизии, каза още Алексиев.

Той подчерта, че

правителството не обявява война на търговските вериги

нито иска да води такава война. Но като държава и изпълнителна власт сме задължени да защитим интереса на потребителите. Трябва да сме сигурни, че най-уязвимите групи не страдат от това и не се „изземват“ техните доходи, защото инфлацията и кризата ги поставиха в доста трудна ситуация. Нямаме намерение да се намесваме на пазара в сферата на храните, коментира Алексиев.

Той подчерта, че, макар да е сформирано формално със заповед на премиера от 1 март, Националното координационно звено за овладяване на цените на хранителните продукти, в чийто състав влизат всички отговорни по темата държавни институции, е извършило проверки вече в продължение на един месец.

Изградихме ясна

методика за мониторинг и контрол на цените на определени хранителни стоки

– от производител до крайната цена в търговските вериги, каза още Алексиев.

Да припомним, че със заповед на премиера Гълъб Донев от 1 март беше създадено нормативно звеното, а негов ръководител е именно вицепремиерът по икономическите въпроси Алексиев. Формално звеното работи от началото на февруари, каза премиерът Донев преди началото на правителственото заседание в сряда.

На координаторите е възложено да изготвят механизми за наблюдение и контрол на образуването на цените на хранителните стоки на българския пазар и да предложат мерки в съответствие с националното и европейското законодателство.

Днес на брифинга вицепремиерът по икономическите политики подчерта, че институциите следят и съпоставят цените на храните у нас и в други държави, а в момента се изработва и специална платформа, където информацията да бъде публикувана и публично достъпна. Ще има и възможност за подаване на потребителски сигнали.

Христо Алексиев увери, че проверките ще продължат, а цените на храните у нас ще бъдат подложени на постоянен мониторинг. Вицепремиерът припомни още, че се работи и по подготовката на нормативни промени, както и по промени в подзаконовата нормативна база, за да бъдат избегнати всички нелоялни търговски практики.

Позицията на търговските вериги

От Сдружението за модерна търговия, което защитава интересите на търговските вериги, твърдят, че до момента работната група в Министерския съвет, която имала за цел да провери защо цените най-вече на храните у нас са по-високи от тези в другите европейски страни, не е провела нито едно заседание.  В сутрешния блок на bTV Николай Вълканов, който е изпълнителен директор на Сдружението, обясни, че след срещите, които са имали по покана на Министерски съвет, на министъра на икономиката и министъра на финансите в края на миналата година, се очакваше, да се създаде работна група към Министерството на икономиката, посветена на инфлацията. На 4 януари получихме покана за участие в работната група, на 5 януари изпратихме наш участник. До момента не е направено нито едно заседание", подчерта Вълканов.

По неговите думи, една от причините за по-ниските цени на хранителните продукти в чужбина можело да бъдат намалените ставки. В България ДДС-то за тях е 20%.

Според Вълканов, в България потребителската кошница е доста по-евтина от средната за Европа. "Средната потребителска кошница в България е по-евтина с около 30% от средната за ЕС. Българинът, полякът и румънецът се хранят най-евтино от магазините", заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия.

Отговорът на служебното правителство

Търговски вериги, които държат 50-60 процента от пазара на хранителни продукти, изкривяват пазара и завишават цените изкуствено, каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев пред журналисти в Министерския съвет. По думите на Алипиев вериги излизат с подвеждаща или невярна информация за цената и обема на стоката. Също така продукти - внос от Турция, Гърция или други страни, се обявяват за български.

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов посочи, че от месеци има срещи с търговци и производители по темата за цените на стоките. Като министър съм декларирал, че съм в защита на бизнеса, но ще бъда безкомпромисен към нелоялни практики, които водят до несправедливи цени за хората. Всеки участник във веригата на доставки прехвърля вината към другите, макар че всички виждат, че има проблем. Ние ще намерим информацията по служебен път и ще видим кой е прав, и кой е крив, заяви министърът. Имаме информация колко струват стоките в чужбина и затова възложих на търговските аташета да събират информация, защото не може изцяло да сме сигурни в информацията, получавана от граждани, каза Никола Стоянов.

Виждаме мляко и масло, продавани в чужбина, които са с 20-30 процента по-ниски цени, отколкото в България, посочи министърът на икономиката. Защитник съм на бизнеса, но е нужно и той да има етика и затова ще съм безкомпромисен към нелоялни търговски практики, каза Никола Стоянов.

Министърът на земеделието Явор Гечев заяви, че наблюдението на пазара на храни вече ще е постоянно. Виждаме поскъпване на цените на храните през последната година, което съвпада с началото на войната в Украйна. В последните месец-два има успокояване на цените - през януари инфлацията на цените на храните достига 24,5 на сто при 26,1 на сто през декември 2022 година, каза Гечев.

По неговите думи, Министерството на земеделието наблюдава висок марж между цените на производители и на дребно при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето. При средна цена от 1,03 лева за литър мляко, то достига до 4 лева за литър по щандовете в някои магазини.

Министерството на земеделието обобщава доставките на хранителните стоки до търговските вериги в шест канала. По всички тях има високи надценки, които се движат между 48,8 на сто до над 90 процента, посочи земеделският министър. Надценките се получават и през различни такси, които се искат от производителите. Това са например такси за реклама асортимент, оборот отстъпки и други. Това са пари, които се вземат от клиентите, но не стигат да производителите, посочи министър Гечев.

Той разкри, че има ужасяващ страх от производителите да дават информация за доставните цени, за да не отпаднат от дистрибуционните вериги, каза Гечев. Например опаковка кашкавал от 400 грама е с доставна цена 8.04 лева, но се продава за 15.99 лева, каза Гечев, без да назове производителя и търговската верига. В друг случай краве сирене в опаковка 400 грама се доставя при цена 5.64 лв., но на рафта във веригата се предлага по 10.79 лева или с надценка 91 процента.

На база на авансовите вноски се очаква 25 процента ръст на печалбата на търговските вериги за миналата година, съобщи представител на Националната агенция за приходите (НАП).