Biznes Alert : Мирният атом в борба за влияние в Централна и Източна Европа
Patrycja Rapacka
Атомната енергетика е един от елементите на руската енергийна и външна политика. Атомните технологии традиционно са част от експортните стоки на руснаците, които се стремят да претворят проектите си, включително в Централна и Източна Европа. Независимо от проблемите, свързани с недоверието към руските технологични решения (ефектът от Чернобилската катастрофа) и към самата Русия като бизнес партньор, тази страна реализира успешно глобалните си амбиции и се конкурира с другите страни за влиянието на престижния пазар в нашия регион.
Украйна. Едно на нула за "Уестингхаус"
Украинският енергиен сектор зависи от атомните електроцентрали. Сега в източната ни съседка работят 15 ядрени реактора (общата им мощност е 13,835 ГВт). Операторът на електроцентралите, компанията „Енергоатом“ разчита дела на атомната енергия в общия обем на производство да достигне ниво от 50-52 %. Украинците също така зависят от руските технологии и доставчици. Реакторите ВВЕР-440 и ВВЕР-1000 се произвеждат в Русия, а горивото се доставя от дъщерната компания на „Росатом“ - ТВЕЛ.
В рамките на плановете за развитие Украйна планира да постигне независимост от Москва и в този сектор. Успя да постигне голям напредък при доставката на ядрено гориво. През 2008 г. Киев претвори в живота стратегията за диверсификация, като за пръв път започна сътрудничество с американската компания „Уестингхаус“, което предизвика недоволство от страна на предишните доставчици. Сключен е договор със срок до 2025 г. (с руснаците – до 2020 г.). В периодът от януари до май 2019 г. Украйна е закупила 25,4 % от горивото за реакторите от Русия, а 74,6 % - от „Уестингхаус“ (от завода в Швеция).
Представители на руската страна и „Росатом“ неведнъж намекват, че договорът със западните производители може да се отрази негативно на безопасността на работата на АЕЦ. Досега обаче, както се вижда няма никакви сериозни инциденти. Следва да се отбележи, че Москва – най-малко от репутационни съображения едва ли ще пречи на доставките, тъй като това може да се отрази на съдбата на бъдещите проекти на „Росатом“ в другите страни. Как би могло да се сключи например договор с компания, която по политически причини например прекратява продажбата на ядрено гориво ?
Чехия. Проблем с финансирането. „Росатом“ изчаква
Чешката република е друга държава, която се старае да развива атомната енергетика, за да осигури енергийната си сигурност. Сега шестте й реактора осигуряват около 30 % от енергията. За развитието пречи факта, че строителството на нови реактори изисква големи инвестиции, а Прага не може да реши какъв модел на финансиране да избере.
В началото на юли чешките медии съобщиха за край на многогодишните спорове за търсенето на средства за строителството на нови обекти, за които би трябвало да отговарят две фирми, свързани с Чешкото енергийно предприятие (CEZ). Приоритет за чешкото ръководство е развитието на АЕЦ „Дуковане“. Новата инвестиция, както и допълнителни реактори на АЕЦ „Темелин“ ще струват стотици милиони крони. Сега интерес към строителството проявяват шест компании: руската „Росатом“, френската EDF, южно-корейската KHNP, китайската CGNP, френско-японският консорциум между „Арева“ и „Мицубиши“, а също така и „Уестингхаус“. Преговорите започнаха през 2017 г. През 2018 г. чешкото министерство на промишлеността (Marta Novakova) увери, че Прага няма да взима под внимание решението, което е използвала Унгария, където строителството на АЕЦ се финансира от кредит в размер на 10 млрд. евро, получен от „Росатом“, при който контрагентът може частично да покрива стойността на инвестицията. Русия в същото време продължава да води борба за Чехия: руският производител на ядрено гориво ТВЕЛ и чешкият изследователски център „Ржеж“ сключиха договор за сътрудничество в сектора материалознанието.
През ноември 2018 г. Прага от своя страна бе посетена от министъра на енергетиката на САЩ Rick Perry, който накара чехите да се замислят за американските технологии не само заради качеството им, но и заради прозрачността на водене на бизнес, който американците могат да предложат, за разлика от руснаците. Тук виждаме намек за конкуренция с Русия. Чехите навярно ще разгледат нейната кандидатурата, но ще им се наложи да отчетат появилата се в Централна и Източна Европа тенденция: в последно време страните от този регион се опитват да получат независимост от Русия. В Чехия тази тема навярно ще намери по-голямо разбиране, отколкото от Унгария с нейното проруско ръководство.
Унгария: едно на нула за Русия
В случай с Унгария всичко е ясно: тя смята съвършено приемливо сътрудничеството с Русия в енергетиката, включително и атомната, независимо, че е в състава на „Вишеградската четворка“ и в Европейския съюз Главният фактор, както твърди Виктор Орбан е цената.
Сега в Унгария работят четири реактора, които произвеждат 50 % от енергията в страната. През 2009 г. унгарското правителство одобри план за строителството на два нови реактора ВВЕР-1200 чрез договор с „Росатом“. Критиците на проекта казват, че заради него зависимостта на Будапеща от Русия ще нарасне, но унгарското ръководство не отдава значение на това. През юни нашият портал съобщи, че на територията на бъдещата АЕЦ „Пакш 2“ започна изграждането на първите здания от строително-монтажната база.
Русия, в рамките на договора предостави на Унгария кредит от 10 милиарда евро, а тя влага в проекта 2 млрд. евро. Будапеща е разглеждала варианта за покупка на европейски реактор EPR от „Арева“, АТМЕА-1 от консорциума „Арева“ - „Мицубиши“ , ВВЕР-1000 или ВВЕР-1200 от руската „Атомстройекспорт“, АР 1000 от „Уестингхаус“,а също така и корейския APR-1400. През октомври 2013 г. Будапеща дори подписа с Южна Корея договор за сътрудничество в ядрения сектор, но както виждаме, Русия се оказа по-успешна. Любопитен детайл е, че през първите десет години горивото за реактора ще доставя ТВЕЛ. Това означава, че Русия си е осигурила най-стабилното положение на пазара, ограничавайки достъпа до него на конкурентите.
Словакия
Страната разполага с четири реактора ВВЕР-440 модел В213 (АЕЦ „Маховице“ и „Бохунице“), които произвеждат около 50 % от електроенергията в страната. Показателно е също така, че Словакия заема второ място в Европа, а затова и представлява интерес от гледна точка на експортната стратегия на „Росатом“.
На първо място следва да се отбележи, че Братислава напълно зависи от руски компании, както за покупката на газа, така и при покупката на ядрено гориво (доставки на „Росатом“). През юни руската държавна корпорация подписа споразумение с „Словенски електрарне“ за внос на гориво за 2022 – 2026 г. Има вероятност действието на договора да бъде продължено до 2040 г.
Румъния
Сама по себе си тази страна представлява много интересен пример. През 1970 г. тя избира канадски ядрен реактор CANDU, а не руският ВВЕР-440. До днес не са отчетени някакви опити на Русия за влизане на румънския пазар. Технологиите са внасяни от Канада, Италия и САЩ. Сега в Румъния работят два реактора на АЕЦ „Черна вода“, като техният дял в общият обем от производство на енергия е 15-20 %. Планира се пускане в експлоатация на трети и четвърти енергиен блок, строителството на които трябва да бъде осъществено до край от компанията „Нуклеарелектрика“ и концернът „Чайна джнерал нуклеар пауър“. Там ще работят два тежководородни реактора CANDU 6 с мощност от 700 МВт.
Полша. Безкрайна атомна история
Как изглежда ситуацията в Полша? Нашите съседи развиват атомните си програми, а полските власти и досега не могат да вземат решение по повод строителството на АЕЦ, въпреки че представители на министерство на енергетиката продължават да твърдят, че атомът ни е нужен в частност и за осъществяване на целите на политиката за климата.
Както се казва в миналогодишния доклад на Върховната контролна камара, сега „дейностите са на такъв етап, че пуск в експлоатация може да има не по-рано от 2030 г.“. „Заради липсата на решение по повод избора на технология за атомна електроцентрала, а също така на компания, която да се заеме с осъществяването на инвестициите и модела на финансиране се стига до многогодишно изоставане от графика. Според данните Програмата за полска атомна енергетика де факто е остарял“, се подчертава в документа.
Енергийната стратегия на Полша до 2040 г. предполага, че първият реактор ще бъде построен до 2033 г. Дискусиите по повод това към кой да се обърнем за помощ за реализацията на инвестициите продължават. За съжаление, потенциалните доставчици на технологии не знаят на какви технически и правови норми трябва да отговаря предложението им. Като възможни партньори се споменават „Арева“ и „Електрисите дьо Франс“ (с европейския реактор EPR), “Кореа хидро&нуклеар пауър“ (APR-1400), “Чайна дженерал нуклеар пауър „ (вече инвестира в Европа и предлага реактор HL1000/HPR1000), „Уестингхаус“ (специализирана при производството на BWR) и „Канду енерджи“, която произвежда също и тежководните реактори ЕС6.
На 12 юни обществеността се развълнува от новината за появата на полско-американски меморандум на тема сътрудничество в атомната енергетика, който дава някакви основания да се предполага, че Полша се ориентира по-скоро към западните доставчици.
Остава разбира се и „Росатом“, въпреки че Варшава „не вижда“ тази компания по политически причини и поради съображения за сигурност. Полша не смята Русия за надежден бизнес партньор, което намира отражение, например в сектора на газовата енергетика. Политиците засега не се изказват на тема за потенциално присъствие на руснаци в нашата страна, но експертите подчертават, че „Росатом“ е компанията с най-голяма тежест на международния пазар, но възможността за покупка от него на технология полската страна не разглежда, поради опасения, свързани както с бизнес-сектора, така и политиката.
Как реагира на това самата Русия ? През 2016 г. в разговор с Полската агенция за печат Дмитрий Суханов подчерта, че ако бъде обявен конкурс, „Росатом“ е възможно да вземе участие в него. От друга страна, трябва да се отбележи, че принадлежащата на тази държавна корпорация руската компания ТВЕЛ през 2015 г. спечели търга за доставка на гориво за полския изследователски реактор „Мария“. Сътрудничеството с руснаците не е нещо ново, но това не би трябвало да е основание да се разглежда „Росатом“ като една от компаниите, която може да строи АЕЦ в Полша. Напрегнатата международна ситуация след анекса на Крим през 2014 г. направи перспективите за сътрудничество с Русия още по-мрачни. Ако Полша избере бъдеще американски атомни технологии, то атомната енергетика ще стане още един от секторите, заедно с газовият, в който руснаците ще отстъпят в страната ни място на американците.
http://biznesalert.pl/atom-rosja-usa-technologia-ukraina-czechy-slowacja-wegry-polska/