Как Европа с поразителна скорост се отказа от руските изкопаеми горива

Европа превърна Русия от голям доставчик на енергоносители в незначителен играч, констатира Bloomberg

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1198
article picture alt description

източник: IRENA

Най-забележителният отговор на Европа на военния конфликт между Русия и Украйна стана не военната техника и не помощта в размер на милиарди евро, а безпрецедентната скорост на енергийния преход, който за една година почти спря зависимостта й от руските изкопаеми горива в опит да задуши ключовият източник на финансиране на военната кампания на Руската федерация. Това се казва в публикация на Bloomberg.

Тази промяна е далеч от климатичния преход, планиран от Европа за дългосрочното бъдеще, тъй като правителствата плащат всичко необходимо, за да осигурят източници на втечнен природен газ, доставян с кораби, изгарят повече въглища и отлагат някои екологични планове. И това е болезнено, тъй като през миналата година Европа получи сметка за електроенергия от приблизително 1 трилион долара, смекчена от стотици милиарди евро държавни субсидии.

Въпреки това, дори и най-оптимистичните прогнози на анализаторите и собствените лидери на блока в началото на войната не можеха да предскажат колко бързо всичко това може да промени Европа. Преди една година блокът изразходваше около 1 милиард долара на  ден за заплащане на внасяните от Русия газ, нефт и въглища. Днес плаща само малка част от тази сума.

„Русия ни шантажираше, заплашвайки да спре доставките на енергоносители“, заяви по-рано през този месец президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Ние напълно се отървахме от зависимостта от руски изкопаеми горива. Всичко стана много по-бързо, отколкото очаквахме“, цитира думите й изданието.

Всичко можеше да е много по-лошо, ако не бе преходът на Европа към екологично чиста енергия, започнал сериозна преди няколко години. Това е една от причините, поради които, въпреки, че ЕС отдава приоритет на всеки източник на енергия, който не е руски, емисиите през 2022 г. малко да се понижат, а не да се увеличат. Значителен принос се пада и на топлото време – благодарение на измененията в климата, което намали търсенето на отопление, а  замърсяващите околната среда предприятия, които просто затвориха, тъй като не можаха да си позволят да плащат за енергията, необходима им за работа също допринесоха значително.

Миналата година показа, че ЕС може да се движи все по-бързо и по-бързо към разполагането на слънчеви панели и батерии, намалявайки потреблението на енергия и заменяйки трайно утвърдените източници на изкопаеми горива, се отбелязва в материалите на Bloomberg.  

Слънчевите централи в цяла Европа са се увеличили с рекордните 40 ГВт, което е с 35% повече от 2021 г. , което е само малко под оптимистичния сценарий на анализаторите от BloombergNEF. Този скок бе предизвикан на първо място от потребителите, които гледат на евтините слънчеви панели като на начин да намалят сметките си за електроенергия. По своята същност, това придвижи развиването на слънчевата енергетика с няколко години напред, достигайки ниво, което ще се подкрепя от политиката на ЕС.

Ускорението се случи много преди действието на новите стимули на ЕС за слънчевата енергетика, които „вероятно още не действа“, казва анализаторът от BNEF Джени Чейз.

Много от тези, поставили слънчеви панели на покривите си, добавиха и батерии. Според новите данни на BNEF, през миналата година акумулаторните батерии в Европа са се увеличили с рекордните 79 % и то основно в жилищния сектор, където нарастването е с 95%.

Увеличението, както се уточнява се е случило дори и тогава, когато цените на батериите скочиха за пръв път, което пък накара някои от разработчиците да се въздържат от инвестиции.

Мощностите от вятър също бележат ръст, но не в съответствие с прогнозите. Според Оливър Меткалф, анализатор в BNEF, инфлацията е в основата на по-малкото нарастване на вятърната енергия. Към това следва да се  добавят забавянията на разрешителните, както и регулаторните пречки.

Какво става с изкопаемите горива

Никакво разширение на използването на възобновяемите източници на енергия няма да е достатъчно, така че да се заменят бързо нефтът, газа и въглищата от Русия. Европа в разстояние на много години внасяше големи обеми природен газ през газопроводите си, които бяха свързани с находищата. Евтиният тръбопроводен газ дълго време държеше ниски цените на енергията и замени голяма част от замърсяващите околната среда въглищни електроцентрали. Но началото на войната в Украйна промени това за една нощ, смятат от изданието.

Държавната „Газпром“ беше принудена заради западните санкции да намали доставките на газ през газопроводите, минаващи по дъното на Балтийско море или през Белорусия и Украйна. Към края на лятото доставките през газопровода през Балтийско море спряха след серия от взривове.

В край на 2022 г. руският газ за Европа през газопроводите спадна със 75 % в сравнение с година по-рано и почти два месеца след началото на 2023 г. не се наблюдават никакви признаци за увеличение на вноса.

Отървавайки се от евтиния руски газ брутният вътрешен продукт на ЕС фактически нарасна с 3,5 % през 2022 г., което е малко под очакваните 4% преди войната. Още през есента рецесията се смяташе за неизбежна, но сега икономистите на ЕС очакват, че икономиката на блока ще се увеличи с 0,9 % през 2023 г.

„След почти година ... икономиката на ЕС е в по-добра позиция от очакваното през есента“, се казва в последния икономически доклад на Европейската комисия. „Инфлацията изглежда е достигнала своя връх и благоприятното развитие на енергийните пазари предвещава по-нататъшни резки спадове.“

Част от руския газ е заменен от увеличени потоци по газопроводи от Алжир и Норвегия. Повечето е доставен с кораби под формата на LNG. „Отначало, когато започна военният конфликт, всичко беше много песимистично и не беше ясно как ще се справи пазарът без руски газ“, казва Арун Тура, анализатор в BloombergNEF.

Осигуряването на целия този газ означава закупуване на значително повече гориво от САЩ и Катар, което почти удвоява вноса на LNG в ЕС в сравнение с 2021 г. По ирония на съдбата, Русия също служи като все по-важен източник на втечнен природен газ, въпреки че износът й по газопроводите за Европа е намалял. Помогна това, че изменението на климата доведе до по-мека от обичайното зима, което намали нуждата от отопление. Високите температури означават, че следващата зима ще има повече газ в хранилищата, според публикацията.

Част от намаленото търсене на газ се дължи на използването на повече въглища в електроцентралите. Потреблението на въглища в Европейския съюз според данните на Bloomberg е нараснало със 7% през миналата година основно заради намаления руски внос.

Но най-голямата помощ за този спад на търсенето се дължи на индустрията и домакинствата. Когато цените на газа скочиха до небето, някои индустрии, като например производителите на торове, установиха, че е нерентабилно да работят, докато други намериха алтернативи, за да задоволят енергийните си нужди. Това доведе до 18% спад в използването в сравнение с 2021 г., което пък се сравнява с 14% спад през 2020 г. в сравнение с предходната година. Подобна е и ситуацията с жилищното отопление, където спадът е с 15%, според данните на  BloombergNEF  събрани от най-големите европейски потребители на газ.

В същото време, според публикацията ръст се констатира при продажбите на термопомпи, по предоставени данни от Швеция до Полша. Според предварителните оценки продажбите на континента може да се увеличат с 38% спрямо 2021 г. Термопомпите са много ефективни, което означава, че изискват много по-малко енергия и следователно са по-евтини за работа. „Идеята за Русия като надежден доставчик на енергия е мъртва“, казва Томас Новак, ръководител на Европейската асоциация за термопомпи. „Сега хората се питат „Аз ли съм последният с газов котел?“

Изправена пред рекордно високи цени, Европа изгаряше по-малко газ. Спадът в търсенето поради енергийната криза засенчи понижението в резултат на пандемията.

Вносът на петрол също е намалял през 2022 г., но не толкова, колкото на въглища или газ. Според Международната енергийна агенция общият внос от Русия се е свил с 300 000 барела на ден, което позволява на страната да запази статута си на най-големия износител на петрол за ЕС. Санкциите върху вноса на суров петрол от декември и върху рафинирани продукти като дизел, въведени този месец, означават, че вносът на руски петрол най-накрая трябва да приключи след една година.

Петролът се заменя по-трудно“, казва Кристоф Рул, старши анализатор в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет и бивш главен икономист в BP Plc. „Това е най-опасното нещо, което можете да докоснете, защото ако имате 20% ръст на цените на петрола, рискувате глобална рецесия.

Вносът от Русия беше заменен от увеличени доставки от САЩ, Саудитска Арабия и Норвегия. ЕС също така работи с Г-7 и Австралия механизъм за налагане на горна граница от 60 долара за барел на руския петрол през декември, което би трябвало да позволи на руския петрол да се доставя по света, но да лиши Руската федерация от неочаквани печалби, ако пазарната цена скочи.

И изглежда това проработи. Индия бързо увеличи вноса на руски петрол, който се преработва в дизел и бензин в нейните рафинерии и често се транспортира до Европа, където индийският внос на преработен руски петрол не е в списъка със санкции.

Какво ще се случи след това?

Един от най-големите въпроси по пътя към енергийния преход, с който ЕС се сблъска на вътрешния пазар през последната година е най-лошата суша от 500 години. Промяната на климата, предизвикана от човека, прави тази суша поне 20 пъти по-вероятна, според проучване, публикувано през октомври. Въздействието върху хидроенергията беше причинено от спад в производството на електроенергия, която преди беше надежден източник на възобновяема енергия.

Друга голяма неприятност е остарелият парк от ядрени реактори на Франция. Опитът за подновяване се провали през 2022 г., оставяйки Европа без един от най-големите си източници на нисковъглеродна енергия. Обикновено износител на електроенергия, Франция беше принудена да внася през миналата година електроенергия от своите съседи, което доведе до още по-голямо търсене на изкопаеми горива.

Френският ядрен парк през тази зима постепенно се връща в експлоатация, въпреки че производството остава под историческите средни стойности. Въпреки това, по-високото производство на ядрена енергия и по-добрите нива на водата трябва да помогнат за намаляване на търсенето на газ и въглища за производство на електроенергия през 2023 г.

Въпреки всички тези промени емисиите на парникови газове в ЕС ще намалеят с по-малко от 1%. Увеличаването на емисиите от изгарянето на въглища, които произвеждат два пъти повече въглероден диоксид на единица произведена енергия в сравнение с газа, според очакванията ще се  компенсира от по-малкото използване на синьо гориво. Като цяло производството на електроенергия от изкопаеми горива ще спадне с 43% през 2023 г. в сравнение с миналата година, според BloombergNEF.

Ускоряването на премахването на изкопаемите горива е приоритет за законодателството на ЕС, което е толкова уверено в постигането на своите цели за емисии до 2030 г., че вече са започнали обществени консултации относно целите за 2040 г. по пътя към нулеви емисии до 2050 г. Зелената сделка на ЕС вече е в основата на законите на блока, включително действия като забрана на продажбата на превозни средства с изкопаеми горива до 2035 г. Това вече започва да личи в нарастването на продажбите на електрически превозни средства, като се очаква нов рекорд да бъде поставен през 2022 г.

Енергийният преход по време на война показа на ЕС какво може да направи, за да се опита да настигне Китай в чистите технологии. Екологичния ход ще се ускори в отговор на смелите стъпки на САЩ след миналогодишното приемане на най-големия законопроект за климата в историята, който предоставя стотици милиарди долари нови субсидии за чисти технологии. Това усещане за конкуренция за по-екологични условия кара много европейски законодатели да намекват за повече субсидии за зелени технологии в целия блок, както и за по-опростени процеси за издаване на разрешителни и по-управляеми трансгранични правила.

„За Европа очакваме по-нататъшно ускоряване на декарбонизацията“, казва Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната енергийна агенция. Русия губи енергийната битка.

 

По материали на Bloomberg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща