Очакваното повишаване на лихвата с 25 базисни пункта от централната банка на САЩ потопи щатския долар

По време на днешната търговска сесия доларът умерено се понижава спрямо основните световни валути, търговците оценяват резултатите от заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед) и очакват решенията на Европейската централна банка (EЦБ) и Банката на Англия (BoE), които провеждат днес първите си за годината заседания, посветени на паричната политика.

Очаквано вчера Фед повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта, до 4.5-4.75% годишно. По този начин лихвата е на най-високото си ниво от 2007 година насам.На предишното заседание ставката беше увеличена с 50 базисни пункта, а преди това четири пъти поред с по 75 базисни пункта.

Управителят на централната банка на САЩ Джером Пауъл на пресконференция след срещата призна за първи път, че „дезинфлационният процес е започнал“, пише „Ройтерс“. Той също така призна, че процентът няма да надвишава 5% и повтори, че централната банка може да постигне забавяне на инфлацията, без да нанесе значителни щети на икономиката. Пауъл отбеляза, че не очаква Фед да намали лихвите през 2023 г., ако икономическото представяне е в съответствие с прогнозите на регулатора. Тонът на изявленията му, обаче, даде надежда на участниците на пазара, че цикълът на повишаване на лихвите може скоро да приключи.

След заседанието, в разпространеното съобщение се казва, че последните данни сочат скромен ръст на разходите и производството. "Ръстът на работните места е стабилен през последните месеци, като безработицата остава ниска. Инфлацията се понижи донякъде, но остава висока."

Според съобщението, конфликтът в Украйна "създава огромни хуманитарни и икономически трудности" и допринася за увеличаване на глобалната несигурност. „Фед е изключително внимателен към инфлационните рискове и има за цел да постигне максимална заетост и инфлация от 2% в дългосрочен план", се казва в съобщението. Фед вярва, че ще са необходими по-нататъшни повишения на лихвените проценти, за да може паричната политика да бъде достатъчно рестриктивна, за да върне инфлацията обратно към целта от 2% с течение на времето.

Банката на Англия и ЕЦБ ще публикуват решенията си за лихвите днес следобед. Очаква се и двете централни банки да повишат основните си лихви с 50 базисни пункта.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 1.04%. По-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.45 на сто*.

Eврото се повиши с 0.11% до 1.1002 долара спрямо 1.0990 долара при затварянето на сесията в сряда, оставайки близо до нива, невиждани от април миналата година, поучавайки подкрепа от слабия долар, тъй като Фед продължи да намалява размера на увеличенията на лихвените проценти, както се очакваше, и изглежда възприе „по-миролюбив“ тон, обобщава Trading Economics.

Британският паунд поскъпна с 0.13% до 1.2392 долара спрямо 1.2376 долара в края на последната сесия.

След като три поредни сесии от началото на седмицата японската йена спадаше спрямо щатската валута, в четвъртък йената се повиши с 0.29% до 128.61 йени за един долар спрямо спрямо 128.98 йени предишния ден.

Стоковите валути също се възползваха от слабия долар. Двете азиатски стокови валути – австралийският и новозеландският долар, които силно се влияят от китайската икономика, се повишиха съответно с 0.13% до 0.7137 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.23% до 0.6519 американски долара за едно „киви“. По-специално австралийският валута получи подкрепа и от очакванията, че Централната банка на Австралия (RBA) ще продължи да се бори срещу инфлацията и от бързото повторно отваряне на Китай от ограниченията на Covid, което подсили глобалните икономически перспективи. Годишната инфлация в Австралия скочи със 7.8% през декемврийското тримесечие, най-голямото увеличение от 1990 г. насам и над пазарните прогнози от 7.5%. RBA вече повиши лихвения процент с общо 300 базисни пункта в осем последователни срещи през 2022 г., което доведе разходите по заеми до 10-годишен връх от 3.1%.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона се повишиха минимално, съответно с 0.06% до 1.3279 канадски долара за един американски и с 0.04% до 9.9062 норвежки крони за един американски долар. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 февруари поскъпна с 0.17% до 76.54 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 28 февруари нарасна с 0.08% до 82.91 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и TradingEconomics.