И в Норвегия въглищните миньори се притесняват за препатанието си

Дълбоко в минните тунели под планините на остров Свалбард Гейр Странд се подготвя за неизбежното закриване на въглищния рудник, в която работи. "Вярно е, че въглищата замърсяват, но трябва да се намери някакво решение, преди мината да бъде закрита", казва той по адрес на "Груве 7", последния въглищен рудник на северния норвежки архипелаг, който все още работи, разказва Асошиейтед прес.

Мината трябва да бъде закрита до две години и така да намали замърсяването с въглеродни емисии на крехката местна екосреда. Закриването обаче ще унищожи и идентичността и поминъка на местната общност, която от векове разчита на добива на въглища, за да си изкарва прехраната. "Ще трябва да помислим какво ще правим след това", казва Странд, който има 19-годишен опит като миньор.

След като наскоро най-голямото селище на острова - Лонгирбюен, обяви, че тази година единствената захранваща го с електричество централа ще мине от въглища на дизел, а по-късно и на "зелени" енергоизточници, минната компания "Сторе Норске" (Store Norske) реши, че до две години ще закрие въглищната си мина в Свалбард.

Историята на минното дело и неговите опасности е ясно видима в околностите на Лонгирбюен. Пътека край изоставени съоръжения за транспортиране на въглища води до постоянно осветен паметник, увековечил имената на 124 миньори, загинали по време на работа от 1916 г. досега.

"Бил съм там, семейството ми също, всички се били", казва Тронд Йохансен, който работи в мината над 40 години. Други миньори си припомнят имената и възрастта на загиналите си колеги. Сред тях е и Гейр Якобсен, загинал през 1991 г. в рудника "Груве 3" на едва 24-годишна възраст.

Неговият брат Бент в момента е управител на "Груве 7" и се подготвя за затварянето му. Гордостта от работата му е осезаема, независимо дали кара по 6-километровия тунел, изкопан с "много време, пот и ругатни", почиства буца въглища на 40 милиона години или проверява стоманените болтове с дължина по 1,2 метра, които държат 400-те метра планина над главите на работниците. "Ние сме наистина сплотена група, доверяваме се на другите и им поверяваме живота си всеки ден", казва той.

Учените признават, че въглеродният отпечатък на Свалбард е нищожен. Целите му въглищни резерви са в състояние да поддържат глобалната икономика за едва осем часа, посочва Ким Холмен, професор по екология и климатология и съветник към Норвежкия полярен институт. Но те са на мнение, че всеки замърсител трябва да се има предвид, а архипелагът не трябва да дава лош пример. "Всички сме част от проблема и трябва да станем част от решението, всяко действие, макар и символично, има стойност", казва Холмен.

Миньорите обаче се тревожат за възможните алтернативи, най-вече защото "Груве 7" изнася въглища и за европейската металургична промишленост, особено за автопроизводството в Германия. "Ако не вземате въглища от нас, ще трябва да ги вземете от другаде", казва Якобсен. "Светът все от някъде трябва да вземе нужната му енергия, за да произведе батериите, които се влагат в автомобилите, например, на "Тесла".