Комисията ще съди България заради липсата на мерки за ограничаване на инвазивните видове
Европейската комисия реши да предяви искове пред Съда на ЕС срещу България, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия, които не са приложили част от разпоредбите на европейския регламент относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. Инвазивните чужди видове са растения и животни, които случайно или умишлено се въвеждат в регион, където обикновено не се срещат.
Инвазивните видове причиняват на европейската икономика щети в размер на 12 млрд. евро годишно
Инвазивните чужди видове са една от петте основни причини за загуба на биологично разнообразие в Европа и по света. Това са растения и животни, които в резултат на човешка намеса се въвеждат случайно или умишлено в естествена среда, в която обикновено не се срещат. Те представляват сериозна заплаха за растенията и животните в Европа, като приблизителните оценки сочат, че причиняват на европейската икономика щети в размер на 12 млрд. евро годишно. Справянето с този проблем е важен аспект от целта на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие, заложена в Европейския зелен пакт и Европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г.
В регламента относно инвазивните чужди видове са предвидени мерки, които трябва да бъдат предприети на цялата територия на ЕС във връзка с инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Шестте държави членки не са изготвили, приложили и представили на Комисията план за действие (или набор от планове за действие) за пресичане на най-важните пътища на навлизане и разпространяване на тези видове.
България и Гърция не са създали система за наблюдение на инвазивните видове
Наред с това България и Гърция все още не са създали система за наблюдение на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, нито са я включили в съществуваща система, въпреки че крайният срок за това изискване изтече през януари 2018 г. От своя страна, Гърция не разполага със структури за извършване на официалните проверки, с които би било предотвратено преднамереното въвеждане на инвазивни чужди видове.
Във връзка с установените неизпълнения през юни 2021 г. Комисията изпрати до 18 държави членки (Белгия, България, Чехия, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия) официални уведомителни писма, които през февруари 2022 г. бяха последвани от мотивирани становища до 15 държави (Белгия, България, Чехия, Ирландия, Гърция, Франция, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия).
Оттогава досега задълженията си са изпълнили 11 държави членки, а една държава ще предприеме необходимите действия в най-скоро време.
Въпреки известния напредък обаче останалите шест държави членки (България, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия и Португалия) не са предприели всички необходими действия за отстраняване на неизпълнението. Комисията счита, че досегашните усилия на органите на тези шест държави са незадоволителни и недостатъчни, поради което предявява искове срещу тях пред Съда на ЕС.
Регламентът относно инвазивните чужди видове влезе в сила на 1 януари 2015 година
Той е насочен към видовете, за които се смята, че „засягат Съюза“. Към момента има 88 такива вида, във връзка с които са необходими действия на европейско равнище — например растения като воден зюмбюл и животни като азиатски стършел или миеща се мечка. Държавите членки са длъжни да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на преднамереното или непреднамереното въвеждане на тези видове в ЕС, за тяхното откриване и за своевременното им ликвидиране на ранен етап от инвазията. Ако даден вид вече е широко разпространен, държавите трябва да предприемат действия за неговото ликвидиране и контрол или за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение.
В околната среда в Европа има поне 12 000 чужди вида, от които 10—15 % са инвазивни. Инвазивните чужди видове могат да доведат до изчезването на местни видове — например чрез конкуренция за ограничени ресурси (като храна и местообитания), кръстосване или разпространение на болести. Те могат да променят функционирането на цели екосистеми и така да ограничат способността им да предоставят ценни услуги като опрашване, регулиране на водите или контрол на наводненията. Като пример може да се посочи азиатският стършел, въведен случайно в Европа през 2005 г., който напада местните медоносни пчели,
намалява съществуващото разнообразие от насекоми и засяга опрашването като цяло.
Гребеновидната медуза е причинила рязко намаляване на поне 26 рибни запаса, включително скумрия в Черно море
В много случаи инвазивните чужди видове оказват значително икономическо въздействие, като водят до намаляване на добивите от селското, горското и рибното стопанство. Така например гребеновидната медуза, въведена случайно в Черно море, е причинила рязко намаляване на поне 26 рибни запаса със стопанско значение в този воден басейн, включително запасите от хамсия и атлантическо-средиземноморска скумрия. Инвазивните видове могат да нанесат щети на инфраструктурата, да възпрепятстват транспорта или да намалят наличността на вода, като блокират водни пътища или запушват промишлени водопроводи.
Инвазивните чужди видове могат също така да са сериозен проблем за човешкото здраве, като предизвикват тежки алергии и кожни проблеми (напр. изгаряния, причинени от гигантски хераклеум) и действат като вектори на опасни патогени и болести (напр. предаване на болести на животни и хора от миещи се мечки).
В този контекст превантивните действия, които са обект на днешното решение за предявяване на искове пред Съда на ЕС, са от съществено значение, защото е много по-ефективно и по-икономично да се предотвратява въвеждането на инвазивни видове, отколкото да се ограничават и отстраняват щетите, причинени от тяхното разпространение.
Повече информация може да видите ТУК.